Определение № 2950 от 14.10.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2950 гр. Бургас, 14.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. С.

Пламена К. Г.ева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. С. Въззивно частно гражданско дело № 20262100501840 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частната жалба на Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък“ ЕАД , ЕИК 203831564 със седалище и адрес на управление – гр.София , представлявано от изпълнителния си директор Петя Диновска против Определение №4054 от 19.08.2026 г. , постановено от Районен съд – Бургас по гр.д.№6914/2025 г. по описа на РС – Бургас , с което на основание чл.248 от ГПК е изменено постановеното по делото решение №1256 в частта относно разноските като Болницата е осъдена да заплати на Р. Ф. сумата от 8 142.36 евро – разноски по делото. С обжалваното определение съдът е приел , че възражението на ответната Болница по делото за прекомерност на адвокатското възнаграждение било бланкетно , поради което не представлявало мотивирано възражение по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК. Поради това е приел , че първоначално постановеното намаляне е неправилно и е изменил решението като е присъдил пълния размер на претендираното възнаграждение. Страната оспорва определението като неправилно , незаконосъобразно и необосновано. Излага съображенията си за това: На първо място – Оспорва се извода , че възражението за прекомерност не било мотивирано. Законът не поставя изискване за определена форма на мотивите , за техен минимален обем или съдържание.Достатъчно е да се направи възражение , въз основа на което съдът да прецени доколко заплатеното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото.В настоящия случай възражението не се свежда само до прекомерност.

Ответникът изрично е посочил , че размера не съответства на фактическата и правна сложност на делото като са изложени съображения относно характера на спора , извършените процесуални действия и действителния обем на осъществената правна защита – релевантни обстоятелства за преценката по чл.78 ал.5 от ГПК. Евентуалността на възражението не го превръща в немотивирано , така предявеното възражение само определя процесуалния ред , в който съдът следва да разгледа това възражение. Съдът е 1 длъжен да обсъди направените възражения. На второ място - приложението на чл.78 ал.5 от ГПК е сведена до преценката дали в последното по делото заседание е произнесено определено количество аргументи без да се съобрази процесуалната позиция на ответника в нейната цялост. В случая в постановеното решение №1256 са изложени мотиви с конкретни съображения относно фактическата и правна сложност на делото и размера на адвокатското възнаграждение. Поради това не може да се приеме , че първоинстанционният съд е извършил неправомерна служебна преценка за прекомерност. Напротив - сочи страната – съдът се е произнесъл надлежно и е изложил мотиви , с които е приел че претендирания размер надхвърля необходимите разноски за процесуална защита. На трето място – неправилен е извода , че изменението на чл.78 ал.5 от ГПК налага автоматично изменение на вече постановеното решение за разноските Новата редакция действително предвижда че съдът може мотивирано да присъди по-нисък размер разноски и вече не съдържа правилото , че намаляването не може да бъде под минималния размер по Наредба №1. Новата редакция потвърждава основния критерий – да се съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото. Законодателят не е въвел правило при липса на специално формулирано възражение съдът да е длъжен да присъди пълния размер на договореното възнаграждение. В процесния случай съдът е следвало да установи конкретна неправилност на извършената начална преценка за разноските. Такава неправилност в обжалваното определение не е установена. Вместо това съдът е приел че само поради начина , по който е формулирано възражението първоначалното намаляване следва да бъде заличено. На следващо място - обжалваното определение противоречи и на принципа че при определяне на разноските съдът следва да съобрази не само уговорения размер , но и действителната работа на адвоката , вида и сложността на делото и извършените процесуални действия.

Актуалната редакция на чл.78 ал.5 от ГПК изрично препраща към критериите по чл.36 ал.3 от ЗА според който адвокатското възнаграждение следва да бъде справедливо , обосновано и съответстващо на достойнството на адвокатската професия. В актуалната практика ВКС приема , че при преценката относно размера на възнагражденията значение имат както защитавания интерес така и видът , количеството и сложността на извършената адвокатска работа. Поради това при извършване на нова преценка по реда на чл.248 от ГПК съдът не би следвало да се ограничи само до преценка относно „формалността на възражението“ – дали е формулирано с достатъчно подробни мотиви без да извърши реална преценка дали присъждането на пълния размер на възнаграждението е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. На пето място – неправилно се сочи , че първоначално постановеното решение съдържа процесуално нарушение , което може да бъде отстранено по реда на чл.248 от ГПК. В това решение съдът е изложил изрични мотиви защо приема адвокатското възнаграждение за прекомерно. Прави се извод , че не е налице непълнота , нито пропуск за произнасяне по направено искане нито очевидна фактическа грешка. Налице е извършена преценка , с която насрещната страна не е съгласна. Сочи се , че производството по чл.248 от ГПК не следва да се превръща в средство за преразглеждане на спора относно правилността на извършената преценка извън наличието на конкретно основание за това. В настоящия случай при постановяване на решението съдът е извършил конкретна преценка 2 като е намалил адвокатското възнаграждение въз основа на конкретни съображения.

Последващото изменение на тази преценка представлява необосновано преосмисляне. Моли се за отмяна на обжалваното определение като се потвърди Решение №1256 в частта относно присъдените разноски.

Депозиран е отговор – становище на частната жалба на МБАЛ „Сърце и мозък“ от ищеца Р. Ф.. Заявява се , че от странна ответника както в ОИМ , така и в последващи молби и становища изобщо липсва възражение по чл.78 ал.5 от ГПК. В с.з. на 23.04.2026 г. представителят на ответника само е заявил че моли да бъде съобразен с Наредба №1 , в момента не може да го изчисли и прави възражение в случай че надвишава този размер. Не е направено възражение , което да отговаря на изискванията на чл.78 ал.5 от ГПК. Поради това се излага становището , че ответникът е направил бланкетно възражение , същото не е мотивирано и не може да доведе до присъждане на по-нисък размер от сторените реално разноски. Към момента на приключване на съдебното дирене е прието изменение в ГПК – чл.78 ал.5 , който предвижда че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото , съдът може по мотивирано възражение за прекомерност , направено от другата страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Сочи се че това правомощие на съда е обвързано от наличието на мотивирано възражение , направено от насрещната страна.

Страната изрично сочи , че то не може да бъде бланкетно или формално , а трябва да съдържа конкретни доводи , обосноваващи защо конкретното адвокатско възнаграждение надхвърля разумните граници. В случая в последното съдебно заседание ответникът чисто формално и бланкетно е заявил че прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение без да се съдържа нито един аргумент относно това защо смята че възнаграждението е прекомерно. Липсват и съображения относно конкретната сложност на делото в настоящия случай и обстоятелствата , които да обосновават нейната липса.Не е ясно липсата на кои адвокатски действия обуславят извод за недължимост на възнаграждението в пълния му размер и защо обемът на извършената работа не съответства на заплатеното. Поради това възражението за прекомерност е бланкетно , не е мотивирано и не може да доведе до присъждане на по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение. При липса на надлежно мотивирано възражение съдът не следва да намалява размера на възнаграждението , тъй като не са налице предпоставките на чл.78 ал.5 от ГПК. С обжалваното определение районният съд правилно е приел , че в последното съдебно заседание ответникът е направил бланкетно възражение за прекомерност както и че същото е заявено дори евентуално , липсва мотивиране на същото. Първоначално с произнасянето си с решението БРС - сочи страната е нарушил действащата процесуална уредба , което впоследствие с определението е поправено. Сочи се също така че присъденото възнаграждение отговаря изцяло на фактическата и правна сложност на делото , защитавания интерес , вида , количеството и сложността на извършената адвокатска работа. Моли се да се остави частната жалба без уважение.

След преценка на доказателствата по делото , съдът приема за установено следното:

3

Производството по гр.д.№6914 по описа на РС – Бургас за 2025 г. е образувано по исковата молба на Р. А. Ф. от гр. *** против МБАЛ „Сърце и мозък“ЕАД на основание чл.225 ал.1 от КТ , с която претендира ответната страна да бъде осъдена да му заплати сумите от 30 000 лв. – частично от дължимите 46500 лв. – обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ , сумата от 10 000 лв. – частично от 29 569.59 лв. – обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ и сумата от 15 000 лв. – частично от сумата 35 500 лв. – обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Производството по делото е приключило с постановено решение №1256 от 25.05.2026 г. , с което на ищеца са присъдени сума в размер на 26 873.06 евро по чл.225 ал.1 от КТ , в размер на 17 049.90 евро по чл.225 ал.2 от КТ и 4406.44 евро по чл.224 ал.1 от КТ.

Съобразно уважените искове в полза на ищеца са присъдени и разноски в размер на 4496.33 евро. По присъждането на разноските съдът е съобразил направено от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност и поради това , че размера на платеното възнаграждение е над предвидения незадължителен минимален размер - почти два пъти над него. Прието е че хонорарът е прекомерен и на ищеца следва да се присъди сума в по-малък размер - 4800 евро , от който следва да се присъди сума съобразена и с отхвърлената част от единия предявен иск. Констатирано е ,че тази сума също е над минималния размер , но е съобразена с настоящата икономическа обстановка.

На 19.06.2026 г. по делото е входирана молба от процесуалния представител на ищеца по чл.248 от ГПК , с която се иска изменение на решението в частта за разноските – иска се присъждане на целия платен хонорар на адвоката , тъй като по делото са предявени три иска и фактическата и правна сложност на делото обуславят и по-голям размер на възнаграждението. Извършени са и множество процесуални действия.

Искането е оспорено като неоснователно от МБАЛ „Сърце и мозък“.

Съдът се е произнесъл с определение №4054 от 19.08.2026 г.Молбата по чл.248 от ГПК е уважена като на ищеца е присъдена пълната сума на разноските от 8142.36 евро. Съдът е констатирал че процесуалният представител на ответника в последното открито съдебно заседание е направил бланкетно възражение за прекомерност и съдът е нарушил действащата процесуална уредба като е разгледал по същество това възражение.

Намалянето на възнаграждението може да се извърши от съда само ако се приемат за основателни доводите на насрещната страна в мотивирано възражение. Посочено е , че ако се приеме обратното – че съдът прави преценка на възражението по всички критерии по чл.78 ал.5 от ГПК и чл.36 ал.3 от ЗАдв. без оглед на доводите на възразилата страна то няма смисъл от законоустановеното изискване за мотивирането по чл.78 ал.5 от ГПК.

Частната жалба на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД е допустима – депозирана е от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд – ответник по делото , имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт – определение. Внесена е и дължимата държавна такса.