Решение № 70 от 19.06.2026, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 53/2026
- Вид
- Решение № 70
- Подписан
- 19.06.2026
- В сила
- 19.06.2026
- Състав
- Милена Бранкова, Димитрина Николова, Олег Софрониев
Цитирани разпоредби
- член 301, ал.1,т.1, предл. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- член 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 70 гр. М., 19.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милена Бранкова
Членове:
Олег Софрониев
Димитрина Н. при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Димитрина Н. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261600600053 по описа за 2026 година Производството е по чл.318 и сл.НПК.
С присъда № 2 от 22.01.2026г. на РС М. по наказателно дело от частен характер № 537/2025г. по описа на същия съд подсъдимият М. Ж. П., с адрес: град Б., обл. М., ул. „К.“ № *, е признат за невиновен за това, че на 30.10.2023 г. около 17.00-17.30 часа в изборен щаб на МК Възраждане-ИТН в гр. Б., находящ се на бул. „М.“ № **, в качеството на представител на обществеността /ХХХХ/ по повод изпълнение на службата и функциите му, отправил обида към М. Г. Ш., с ЕГН **********, като й казал „мърлячка“, поради което и на основание член 304 от НПК, го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал 1, т. 4 от НК.
Със същата присъда подсъдимата З. И. И., с адрес: Б., обл. М., бул. „М.“ № *, вх. *, ет. *, е призната за невиновна в това, че на 30.10.2023 г. на около 17.00-17.30 часа в изборен щаб на МК Възраждане - ИТН в гр. Б., отправила обида към М. Г. Ш. с ЕГН **********, в нейно присъствие, като й казала ,,мърлячка“, поради което и на основание член 304 от НПК, я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 146, ал 1 от НК; възложил разноските по делото за сметка на тъжителката.
Недоволна от така постановената присъда е останала тъжителката М. Г.
Ш., поради което чрез процесуалния си представител – адв. Б. П. – АК Враца, я обжалва в законния срок, развивайки оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като моли да бъде отменена изцяло и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимите за виновни по 1 първоначално повдигнатото им обвинение.
По делото отговор или възражения от подсъдимите не е постъпил.
Окръжен съд М. е провел разпоредително заседание на 23.02.2026 г., като преценил, че не се налага провеждането на съдебно следствие.
В открито съдебно заседание частната жалбоподателка се явява лично и с адв. Б. П. – АК Враца - поддържа въззивната си жалба. Представя писмена пледоария, в която излага подробни доводи за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост, немотивираност на първоинстанционната присъда, както и постановена в противоречие на материалния и процесуалния закон.
Защитникът на подсъдимите адв. И. С., моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Излага доводи за липса на допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, както и че е направен подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Навежда съображения за правилното дискредитиране на част от свидетелските показания, като акцентира и на констатираното противоречие със събраните писмени доказателства, а именно, че свидетелят Ф. А. за времето от 29.10 до 22.11.2023 г. е бил извън пределите на Р. България.
Подсъдимите се явяват лично, като в последната си дума пледират да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Окръжен съд М., след като прецени основателността на постъпилата жалба, законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна проверка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Контролираният съд е изложил обстойни мотиви досежно всички въпроси: какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение, а оттам и на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимите, извършено ли е виновно, поради което и изложените в жалбата възражения в обратен смисъл въззивният съд намира за неоснователни. Районният съд приел, че деянието не е доказано по несъмнен начин, не е осъществено от подсъдимите нито от обективна, нито от субективна страна.
Изложената от районния съд фактическа и правна обстановка въззивната инстанция приема за напълно изяснена. Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. Въззивната инстанция се съгласява с фактическите констатации на първоинстанционния съд, които са убедително 2 аргументирани. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка, безспорно установена по делото е следната:
Подсъдимият М. Ж. П. живее в гр. Б., обл. М.. Към датата на инкриминираното деяние е неосъждан. Подсъдимата З. И. И. също живее в гр.
Б. и към датата на инкриминираното деяние е неосъждана.
За кметските избори през 2023 година подсъдимият М. Ж. П. бил кандидат за кмет на Община Б. от ПП Възраждане. Към момента на предизборната кампания П. бил общински съветник към Община Б..
Подсъдимата З. И. И. била част от предизборния щаб на П.. По време на провеждане на предизборната кампания не заемала държавна или обществена длъжност. Свидетелят Г.Г. препоръчал на подсъдимия П. тъжителката М. Г. Ш. да бъде назначена като член на секционна избирателна комисия. Г. препоръчал Ш., тъй като се познавал с покойния мъж и знаел, че същата си търси работа. Тъжителката била назначена като член на секционна избирателна комисия в село Б. от ПП Възраждане. След провеждане на първия тур на изборите на 29.10.2023 година, на следващия ден подсъдимият П. уведомил Ш. по телефона, че няма да разчита на нея за балотажа. На 30.10.2023 година около 17.00 часа подсъдимите П. и И., както и лицето М. /починал към момента на съдебното производство/ били в офиса на политическа партия Възраждане в град Б., находящ се на бул. „М.“ № **. Преглеждали протоколите от секционните избирателни комисии. Вратата на офиса била отворена, тъй като времето било необичайно топло. Около 17:30 часа в офиса нахлула във видимо афектирано състояние тъжителката М. Г. Ш., която започнала да крещи и обвинява подсъдимия, че е сменена за следващия тур на изборите и кой ще плати парите. Думите и като цяло били несвързани, трудно се разбирало какво говори, тъй като пищяла и викала през цялото време. Подсъдимите П. и И. и третото присъстващо лице в офиса се опитвали да я успокоят, но без успех и тъй като поведението на Ш. било изключително агресивно и нападателно двамата подсъдими се били отдръпнали от нея на дистанция, като между тях имало маса. Писъците и крясъците били чути от клиентите на двете заведения, намиращи са в непосредствена близост до офиса на ПП Възраждане, сред които били и свидетелите А.А.Н. и Т.Й.Г..
Имали и пряка видимост към случващото се тъй като както бе посочено погоре вратата била отворена. Свидетелката А.Н. влязла в офиса, за да види какво се случва. Не могла да разбере нищо от виковете на Ш., освен, че става дума за някакви пари, поради което попитала дали да се обади на 112.
Подсъдимият П. и казал да се обади и тя излязла, за да може да проведе разговор с диспечера на ЕЕНСП 112, тъй като крясъците на тъжителката били силни. Малко след като свидетелката Н. излязла, в офиса влязла и свидетелката Т.Й.Г., която също станала непосредствен свидетел на случващото се. Генова заявява, че също не могла да разбере нищо от думите на Ш., тъй като тъжителката пищяла и крещяла нечленоразделни думи, „не можеше да се разграничи дума от дума“. Не могла да я успокои, но все пак 3 тъжителката решила да излезе от офиса във видимо афектирано състояние. В 17:34:09 часа свидетелката Н. се обадила и съобщила за случващото се.
Междувременно тъжителката Ш. тръгнала към сградата на РУ Б.. Там подала сигнал за възникнал между нея и подсъдимият П. скандал, прераснал в упражнено физическо насилие спрямо нея. На подадения сигнал реагирали полицейските служители С.М.М., Т.Г. и В.Д.Г.. Тъжителката Ш. заявила на свидетеля М., че е била бита от подсъдимия П. и че същият не е платил за участието и в изборите към неговата партия. В първоначалното сведение, дадено пред свидетеля М., посочила само подсъдимия П. като извършител на престъпно деяние спрямо нея. Служителите на РУ Б. реагирали на сигнала и посетили мястото на инцидента. На място установили, че се провежда събрание или друго мероприятие на политическата партия, като подсъдимият П. заявил, че е ангажиран и ще даде сведение в последствие. Заявил пред свидетелят М., че Ш. е влязла в офиса и се е държала агресивно спрямо тях.
След като подала сигнал за упражнено спрямо нея насилие в РУ Б., тъжителката Ш. отишла в ЦСМП М., филиал Б.. На място била прегледана от свидетеля Л.Т.Й. На Й. разказала, че е бил нанесен побой. При прегледа не са установени видими белези от нанесен побой. Свидетелят Й. издал фиш за извършения преглед. Ш. подала тъжба до РС Б. за нанесен и побой и обида.
Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин, като първостепенният съд правилно е кредитирал на първо място свидетелските показания на: А.Т., Т.Г., В.Д.Г., Л.Т.Й. С.М.М., А.И.Р. и Л.И.А..
Те не са преки очевидци на случилото се, но чрез показанията им се очертава в пълнота фактическата обстановка. Правилно анализирал, че всички тези свидетелски показания са логични и безпротиворечиви. Всички горепосочени лица са незаинтересовани, като нито едно от лицата не свидетелства тъжителката Ш. да е казала пред тях за нанесени обиди от страна на двамата подсъдими. На следващо място, ОС М. се солидализира с доводите на първостепенния съд относно кредитирането на свидетелските показания на А.А.Н. и Т.Й.Г.. Правилно дал вяра и на показанията на свидетелката М.Г.К..
ОС М. споделя изложеното от районния съд досежно некридитирането с доверие на свидетелските показания на: Г.Г.Г., М.И.Т., Н.К.Н., П.К.С. и Ф.А.Ф..
Въззивният съд споделя доводите на районния, че кредитира дадените от подсъдимите обяснения. Отчитайки двойственото им значение – същите не са изолирали от другите гласни доказателства и не противоречат на другия събран доказателствен материал по делото - кредитираните с доверие свидетелски показания, писмените и веществени доказателства по делото удостоверения от ОИК Б., медицински запис от ЕЕНСП 112, медицински документи и др. Не отричат за възникнал конфликт с тъжителката Ш., но твърдят, че същият е изцяло породен от нея, свързан е с нейното желание да участва и на втория тур на изборите и незабавно да си получи парите за първия. Правилно първостепенният съд приел, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, нито от обективна, нито от субективна страна, имайки предвид събраните писмени и гласни доказателства.
4
Настоящият съдебен състав на ОС М., след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, респективно в съдебно заседание, следва да отбележи, че тези оплаквания са в разрез с изложеното в мотивите на първостепенния съд. На практика се правят оплаквания, като се вменяват пороци на първостепенния съд, че не е анализирал обстойно всички гласни и писмени доказателства, които са събрани по делото. При прочит на мотивите на МРС, се налага точно обратния извод – всички събрани доказателства – писмени и гласни, са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Релевира се възражение за неправилно възприета и изведена фактическа обстановка от първостепенния съд, предвид, че не дал вяра на свидетелските показания в полза на обвинението - Г.Г.Г., М.И.Т., Н.К.Н., П.К.С. и Ф.А.Ф.. ОС М. намира същото за неоснователно. РС М. подробно анализирал и обсъдил защо не кредитира показанията на тази група свидетели, като изложените доводи в мотивите се споделят изцяло от горестоящата инстанция. Абсолютно алогични са наведените доводи, че с отминаването на по-дълъг период от време, спомените за случилото се са все по-ярки и конкретни и това е причина за възникналите ясни спомени у всички горепосочени свидетели три години по-късно след показанията, дадени пред РС Б. и тези пред РС М..
Разпечатката съдържа 37 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9de4453-a6aa-4005-802e-4c95e3f574e3