Решение № 86 от 16.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Пловдив, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20235300900192 по описа за 2023 година

Осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Подадена е искова молба от В. К. К. ЕГН ********** против „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве” АД ЕИК 200299615 за присъждане на сумата от 30 000 лв. - неимуществени вреди, за причинените му болки и страдания в резултат на ПТП, станало на 20.06.2019 г., около 23.30 ч., на ***, по вина на В. А. В.

ЕГН ********** като водач на мотоциклет марка „Ямаха” с per. № ****, със застраховка „Гражданската отговорност” към тази дата при ответното дружество, признат за виновен с влязло в сила решение по НОХД 5400/2022г по описа на ПРС, 11 н.с., както и на сумата от 1 485.76 лв. - имуществени вреди за платените от ищеца средства за лечението и възстановяването му от горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди, че при пътния инцидент е претърпял следните телесни увреждания: счупване на долна челюст в областта на брадата и към лявата долночелюстна става, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК и други леки телесни повреди извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - разкъсно-контузна рана по брадичката; друга разкъсноконтузна рана по лигавицата на долната устна; кръвонасядания по клепачите; кръвонасядания по гръдния кош и корема; кръвонасядания по дясното бедро, които са причинили болка и страдания. Естеството на причинените травми било такова, че се наложило оперативно лечение, обездвижване на челюстта и затруднение в дъвченето и говоренето в продължение на 60 дни. За лечението си заплатил 1485.76 лв., документирани с разходно-оправдателни документи, представляващи имуществени вреди от деликта.

1

На 23.12.2022 г. предявил претенция на основание чл. 380 от Кодекса за застраховането срещу застрахователя на виновния водач – ответника по делото, придружена със съответните доказателства, но не получил отговор.

Н а 06.02.2023 г. депозирал ново писмо с приложен към него окончателен съдебен акт, признаващ вината на водача. На 30.03.2023 г. получил писмо от ответника, с което изрично отказва да плати обезщетение.

Това пораждало правния интерес от предявяване на настоящата претенция.

В законовия срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по силата на застрахователна полица, валидна към датата на процесното ПТП. Оспорва изцяло настъпването на ПТП, механизма му, причинната му връзка с вредите. Евентуално навежда възражения за съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди , че пешеходецът В. К. е пресичал на необозначено с пешеходна пътека място пътното платно, през нощта, в тъмната част на денонощието, при липса на видимост или изключително ограничена видимост към него за водача на мотоциклета.

Поддържа, че пострадалият пешеходец е предприел рисковано пресичане на пътното платно, тъй като не се е съобразил с императивната правна норма, уредена в чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП, като при и по време на предприетото пресичане на пътното платно не е съобразил разстоянието до приближаващото се превозно средство и неговата скорост на движение, както и пътната обстановка. Навежда и нарушение на императивната норма на чл.

113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно, че пострадалият е удължил ненужно времето си на пресичане, като освен това е спрял, без да е налице необходимост, на пътното платно, и/или е пресичал необосновано бавно.

Прави и възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който е пресичал пътното платно, движейки се пиян след употреба на значително количество алкохол, замъгляващо преценката му за пътната обстановка, както и забавящо възприятията и реакциите му по време на пресичане, което е обусловило съприкосновението с мотоциклета и вредите от него. Поддържа също, че ищецът е нарушил и нормата на чл. 114, т. 2 от ЗДвП, като непосредствено преди настъпването на процесното ПТП е предприел пресичане на пътното платно в участък, където видимостта е била изключително ограничена или изобщо е липсвала такава за водача, който се е движил с ниска скорост. Т.е.

ПТП е било технически предотвратимо, в случай че ищецът бе взел решение да пресече в участък без ограничения на видимостта или да изчака преминаването на мотоциклета, който обективно е могъл да възприеме своевременно. Допринасяне на вредите се обосновава и с твърдението, че ищецът е пресичал в тъмната част на денонощието, облечен с тъмни дрехи, като по този начин обективно не е могъл да бъде възприет от водача. Навежда се и твърдение, че ищецът в качеството си на пешеходец е навлязъл внезапно на пътното платно, пресякъл е същото, бягайки, при това - на необозначено 2 място, където пресичането не е било разрешено. Оспорва и настъпването на вредите, като счита, че ищецът не е оказал необходимата грижа за възстановителния си процес, а напротив - неглижирал го е грубо. Евентуално счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е необосновано и прекомерно завишено по своя размер и не съответства на критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се и предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди поради липсата на разходни документи, които да ги установяват. Евентуално се счита, че не всички претендирани разходи са били необходими и разумни, поради което са и прекомерни. Оспорват се и предявените акцесорни искове за законна лихва поради неоснователност на главните. В условията на евентуалност се оспорва началният момент на начисляването на лихвата, тъй като съгласно императивните норми от КЗ застрахователят изпада в забава само ако в рамките на законоустановения 3-месечен срок не се е произнесъл мотивирано по депозираната писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение. Най-ранният момент, от който би могло да се претендират лихви върху главниците, е , считано от датата на отказа, постановен от застрахователя да определи обезщетение.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва направените от ответника възражения.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на подадената от ищеца допълнителна искова молба, с който поддържа възраженията си.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но без удовлетворителен за ищеца резултат. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без репарация на претендираните от ищеца вреди, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.

3

Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.

В случая не се оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено произшествието – обстоятелство, което се установява и събрания по делото доказателствен материал.

За безспорни са признати и обстоятелствата относно факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съобразно приетото по образуваното по случая НОХД.

Следователно претенцията е безспорно доказана по основание.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената на ищеца в резултат на допуснати нарушения на ЗДвП средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст – деяние, признато за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.

С оглед на горното налице са всички материално правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.

Следователно спорен е само конкретният вид и интензитет на вредите, както и наведеното от ответника възражение за съпричиняване, от значение за размера на дължимото от него обезщетение. При всички положения обаче не би могло да се приеме възражението на ответника за изключителен принос на ищеца, изключващ изцяло вината на водача, тъй като последната е елемент от задължителната сила на съдебния акт на наказателния съд, който не подлежи на пререшаване.

Относно вида и интензитета на причинените на ищеца телесни увреждания по делото е изслушано заключение на КСМЕ и свидетелски показания.

Неоспорените изводи на двамата експерти, които съдът възприема като компетентно и обективно формирани, са в следния смисъл:

В резултат на произшествието на ищеца са причинени счупване на долната челюст в областта на брадата и към лявата долночелюстна става, частично счупване на короната на първи горен ляв зъб, разкъсно-контузна рана по брадичката, разкъсно - контузна рана по лигавицата на долната устна, 4 охлузване по кожата на долната устна, охлузвания по гърба на носа, кръвонасядания по клепачите на двете очи, кръвонасядания по гръдния кош и корема, кръвонасядане по дясното бедро. Счупването на долната челюст в областта на брадата и към лявата долночелюстна става е довело до счупване на челюст. Частичното счупване на короната на първи горен ляв зъб, разкъсно-контузната рана по брадичката и разкъсно-контузната рана по лигавицата на долната устна по отделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Охлузването по кожата на долната устна, охлузванията по гърба на носа, кръвонасяданията по клепачите на двете очи, кръвонасяданията по гръдния кош и корема, кръвонасядането по дясното бедро по отделно и в съвкупност са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Непосредствено след произшествието пострадалият е напълно възможно да е изпитвал на моменти до умерени по интензитет болки и страдания, които в хода на оздравителния процес постепенно са намалявали до пълното им изчезване след неговото приключване. Пълният възстановителен процес, който реституира функцията на долната челюст при такъв вид травматични увреждания, продължава средно между 3-4 месеца, като в рамките на 28 до 40 дена е фазата на костно зарастване, а до четвъртия месец е узряването на костния мост, която втора фаза не пречи на връщане на функциите на долна челюст. Условие за този срок е благоприятен ход на оздравителния процес и липсата на усложнения в неговото протичане. По делото липсват твърдения и данни за неблагоприятен ход, неправилно зарастване и по-дълго последващо затруднение на функциите на долната челюст на пострадалия. Счупването на долната челюст на две места, а именно открито в областта на брадата и закрито в ляво в областта на левия кондилен израстък на долна челюст, е травма в лицево-челюстната област, която налага оперативното наместване чрез репозиция, фиксация и имобилизация на челюстите с меко еластична тяга на долната към горната челюст. Към момента на извършване на прегледа пострадалият е с напълно възстановена говорна и дъвкателна функция.