Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260720 от 28.02.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2780/2021
Вид
Решение № 260720
Подписан
28.02.2022
Състав
КАТЯ АНГЕЛОВА ХАСЪМСКА, ТАНЯ ПЕТКОВА КАНДИЛОВА, ЕМИЛИЯ ВЕРГИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
  • чл. 150 · Семеен кодекс

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 28.02.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ТАНЯ КАНДИЛОВА при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 2780 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ц.В.М., срещу решение № 140725/06.07.2020 г., постановено по гр. д. № 60298/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, с което искът за изменение на месечната издръжка на детето К.Ц.М. е уважен частично и месечната издръжка е увеличена от 70 лв., на 250 лв., считано от 18.10.2019 г., в разликата над 200 лв. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са изложени съображенията за това.

Въззиваемата страна К.Ц.М., действащ чрез неговата майка и законен представител М.И.М., в срока за отговор на въззивната жалба, не е подал отговор.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение № 140725/06.07.2020 г., постановено по гр. д. № 60298/2019 г., СРС, ІІІ ГО, 149 състав е изменил размера на определената със съдебно решение №305/12.01.2011 г. на Районен съд-Благоевград, ГО, 3 състав по гр. д. № 20101210103785/2010 г. издръжка за детето К.Ц.М. от неговия баща Ц.В.М., от 70 лв., на 250 лв. месечно, считано от 18.10.2019 г., като е отхвърлил иска в разликата до пълния предявен размер от 300 лв., допуснал е предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката и е осъдил ответника да заплати държавна такса за определената издръжка по сметка на СРС в размер на 259,20 лв. и сумата от 50 лв.- разноски на насрещната страна.

Въззивника навежда доводи, че по делото не са събрани доказателства за нуждите на детето и възможностите на бащата да дава издръжка в определения размер, че съдът е дал ход на делото при нередовно призоваване на ответника, че съдът не се е произнесъл по доказателствените искания на страната.

Наведените доводи са частично основателни- относно нередовното призоваване на ответника за първото по делото открито съдебно заседание и след направено от него възражение относно призоваването, е дал ход на делото, както и относно непроизнасяне относно направените от него доказателствени искания.

Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете от неговия родител е безусловно. Предмет на производството по чл. 150 от СК е налице ли са промени в обстоятелствата, при които е определена издръжката, имащи траен и продължителен характер, изразяващи се в изменение на нуждите на издържания или на възможностите на задълженото лице. Релевантно за основателността на предявения пред СРС иск е налице ли е нарастване потребностите на детето или налице ли е увеличаване на възможностите на неговия баща.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

В настоящия случай ищеца е основал иска си на трайно съществено увеличаване на нуждите си. Районният съд е изложил мотиви за изменените обстоятелства, които мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. От присъждането на издръжката в размер на 70 лв. към настоящия момент са изминали повече от единадесет години, детето е пораснало, поради което дефинитивно са се увеличили потребностите му от средства за съществуване и социално-културно развитие.

При определяне размера на дължимата издръжка първоинстанционният съд се е съобразил с нуждите на детето и възможностите на въззивника. Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към тях.

Видно от представеното пред първата инстанция удостоверение, за месеца, от който започва процесния период, бащата е получил брутно трудово възнаграждение (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС), в размер на 1588,11 лева, а през следващите два месеца е имал средномесечен осигурителен доход в размер на 1287,66 лв.(лист 48 от делото на СРС). Майката на ищеца за четирите месеца от релевантния период, за който са представени доказателства, е имала средномесечен осигурителен доход в размер на 2317,55 лв.(лист 47 от делото на СРС).

Размера на месечната издръжка е съобразен с възрастта на детето, което не е новородено (за да бъде определен минималния размер за месечната му издръжка) и освен обичайните нужди за задоволяване на физиологичните и здравните му потребности, има социални, образователни

(включително заплащани извънкласни обучения-лист 6 и лист 82 от делото на СРС) и културни нужди, които също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното му развитие- т. 4 от Постановление №5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което е отчетено от първоинстанционния съд при определяне размера на месечната издръжка на детето.

Следва да се отбележи, че предходния размер на месечната издръжка за малолетното дете е дори под законоустановения в чл. 142, ал. 2 от СК минимум за детска издръжка.

Настоящата инстанция приема, че определения от първоинстанционния съд размер на издръжката е съобразен с действителните нужди на детето от финансови средства, включително и с оглед представените доказателства за реално извършени разходи за занимания на детето (курс по математика и по английски език) за които са необходими допълнителни финансови средства.

Въззивният съд, като се съобрази с представените доказателства, приема, че за цялостната издръжка на детето К. е необходима месечно сумата от 500 лева.

След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители, обстоятелството, че бащата има задължение за издръжка и към друго малолетно дете-Виктор, роден на *** г., както и че преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майка му, настоящата инстанция, счита, че Ц.В.М., следва да поеме сума в размер на 250 лв. от месечната издръжка на детето К.. Останалата сума, необходима за издръжката на детето, следва да се поеме от майката, която също следва да участва с парични средства в нея, въпреки полаганите преки грижи за К..

От така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства, мотивирал е настъпването на предвидените в закона предпоставки за увеличаване размера на определената издръжка, дължима от бащата на детето и размера на увеличаването й.

И във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на първоинстанционното решение в атакуваната му част.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Никоя от страните не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася относно тях.

Така мотивиран, Софийският градски съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 140725/06.07.2020 г., постановено по гр. д. № 60298/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав в обжалваната му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.