Решение № 276 от 20.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. П., 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20245200500304 по описа за 2024 година

С решение 307 постановено на 11.03.2024г. по гр.дело № 177 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2023г. ,съдът е отхвърлил предявените по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Н. Й. Й., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „П.“ № 93, ет. 5, ап. 13, че съществува вземане на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041, със седалище и адрес на управление на дейността : гр. П., ул. „В.Я.“ № 6, представлявано от законния си представител С.С. за сумата в размер на 568,42 лева главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода от 02.09.2019 г. до 04.08.2022 г., за сумата в размер на 64,30 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 02.09.2019 г. до 04.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението в съда – 1

12.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.

№ 2879/2022 г. по описа на Районен съд П., като неоснователни.

Недоволен от решението е останал ищецът в първоинстанционното производство

„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, представлявано от управителя си-С.С.

, който с въззивна жалба излага съображения за неправилност на решението. Въззивникът твърди,че решението е неправилно, постановено в противоречие с установеното по дело фактическо положение на спора. Неправилен е изводът на съда, че ответниците, съответно техния праводател не притежават качеството „потребител“.

На първо място твърди, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е собственик на водоснабдения имот. На второ място е посочено, че безспорно било установено по делото, че между страните е налице валидно сключен договор при общи условия. На следващо място са изложени съображения, че показанията на водомера са правилно отразени служебно и срещу подпис от ответника в надлежни карнети. На следващо място съобразно разпределената доказателствена тежест ответникът не е доказал плащане на потребената питейна вода и такси за отпадна вода. В този смисъл искането е решението да бъде отменено и вместо което въззивната инстанция да реши спора по същество, като приеме за установено, че въззивникът има вземане спрямо Н. Й..

В срока по 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с изложени съображения за нейната неоснователност. На първо място е посочено, че въззивникът обсъжда писмени доказателства, установяващи правото на собственост, които всъщност не са приложени по делото, както и, че в кориците по делото не се намира посочената от въззивника декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. На следващо място е посочено, че от представените по 2 делото карнети е видно, че никъде, няма полаган подпис, не само от собственика на имота, но и от когото и да било друг. Всички графи, озаглавени подпис/ клиент били празни, като само на едно място се виждало да е написано „сл“, което най-вероятно индикирало служебно начислено количество питейна вода. Такъв подпис не се установява и от представените по делото други доказателства поради което твърдението, че е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните е несъстоятелно и в този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице валидно облигационно правоотношение. Излагат се съображения, че исковата претенция е недоказана и евентуално поради обстоятелството, че по никакъв начин не е станало ясно как са били отчитани посочените количества вода. Искането е решението като правилно, да бъде потвърдено.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и изложените от страните съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт, установи следното :

На 12.09.2022 г. ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, представлявано от управителя си-С.С. е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Н. Й. Й. , в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2879/2022 г. по описа на РС П.. ПРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК на 14.09.2022 г., с която е разпоредил ответникът длъжник да заплати на ищеца - заявител и кредитор следните суми: 568,42 лева, представляваща главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода 01.07.2019 г. до 04.08.2022 г., ведно със законната лихва за периода от подаване на заявлението в съда - 12.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 69,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 04.08.2022 г.. Заповедта за изпълнение на 3 парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството - ищец е предявило исковата молба.

С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК .

Исковото производство е допустимо, тъй като исковите претенции са предявени в определените от процесуалния закон срокове. Конкретизирани са претенциите,както следва : главница в размер на 568,42 лева за периода от 02.09.2019 г. до 04.08.2022 г. и за мораторна лихва в размер на 64,30 лева за периода от 02.09.2019 г. до 04.08.2022 г.

Няма спор между страните, че имота,находящ се в гр.П. ,ул.“П.“ №93, ет.5,ап.13 е водоснабден. За отчитане на потреблението на водата са съставени карнети, заверени копия, от които са приложени по делото, в които като абонат фигурира ответникът Н. Й.. В карнетите,за периода от 30.11.2020 г. до 30.11.2022 г., в който попада част от процесния период е отразено, че водомерът на абоната е развален, липсват подписи на клиента.

От представените справка за задълженията за абонатен № 113300364 за периода от 02.09.2019 г. до 04.08.2022 г. и 35 броя фактури, неоспорени от ответната страна, се установява, че за периода от 02.09.2019 г. до 28.07.2022 г. общата стойност на ползваните водоснабдителни и канализационни услуги възлиза на сумата от 575,40 лева. За всеки отчетен период по фактурите е отразено по 10 куб. м. потребено количество вода и по всяка от фактурите сумата за плащане възлиза на 16,44 лева. От представената по делото Справка № 1664757/19.12.2023 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията гр. П., неоспорена от страните, се установява по отношение на имота, който се твърди да е водоснабден от ищеца 4 през процесния период, че на 12.03.2021 г. чрез договор за покупко – продажба правото на собственост върху имота е прехвърлено от ответника Н. Й. и Евгения Й.а на Б.Й.А.. От посочената справка се установява също, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот на 10.10.2017 г. чрез договор за покупко – продажба, сключен с С.Т.А., с ЕГН ********** като продавач по сделката.

В мотивите на обжалваното решение, първинстанционният съд е приел,че към момента на придобиване на собствеността върху процесния имот от ответника – 2017 г. е действала Наредба № 4 от 14.IХ.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съгласно действащата към настоящия момент редакция на Наредба № 4 от 2019 г., в чл. 8, ал. 5 е посочено, че новите потребители приемат общите условия със сключването на писмен договор за присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи.

Към момента на придобиване на собствеността от ответника през 2017 г., т. е. в редакцията от 2012 г., този текст е гласял, че новите потребители приемат общите условия със сключването на предварителен писмен договор за присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи. Тъй като по силата на §1, т. 2, б. “в“ от ДР на Наредба № 4 нов потребител е и купувачът на съществуващ и присъединен към водоснабдителната и/или канализационната система обект, какъвто е ответникът, следва да се приеме, че от момента на влизане в сила на Наредба № 4 до настоящия момент съгласно императивната норма на чл. 8, ал. 5 на същата наредба всеки нов потребител следва да сключи писмен договор с водоснабдителното дружество и съответно да приеме Общите условия. Тъй като по делото липсват доказателства, а и твърдения от страните, че към момента на придобиване на собствеността ответникът Н. Й. е сключил договор с ищеца по 5 смисъла на чл. 8, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.IХ.2004 г.,както и че е правоприемник по договора за предоставяне на В и К услуги с предишния собственик поради отмяната на чл. 9 от Наредба № 4 от 14.IХ.2004 г., първоинстанционният съд е приел,че страна по облигационното отношение с ищеца продължава да бъде предишният собственик – в случая праводателят на ответника Н. Й.. Съдът е приел,че след като се установило,че писмен договор между Н. Й. и ВиК – П. не е сключен, следва да се приеме, че той не е обвързан и от Общите условия, които не е приел изрично.

Решението е правилно. Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея. Също така споделя и правните изводи, до които е стигнал първостепенният съд. Правилно, съдът, подробно анализирайки относимата правна уредба и фактите по делото е достигнал до правния извод,че след като ответникът ,след придобиване на имота през 2017г. не е сключил договор с ищцовото дружество по смисъла на чл. 8, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.IХ.2004 г., и не е правоприемник по договора за предоставяне на В и К услуги с предишния собственик поради отмяната на чл. 9 от Наредба № 4 от 14.IХ.2004 г., то страна по облигационното отношение с ищеца продължава да бъде предишният собственик – в случая праводателят на ответника Н. Й..

Настоящият съдебен състав ,само за пълнота на съдебния акт, намира за необходимо да добави следното : Към настоящия момент действа редакцията на Наредба № 4 в редакцията от 2019 г., като в чл.8, ал.5 е посочено, че новите потребители приемат общите условия със сключването на писмен договор за присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи. В редакцията от 2012 г. този текст е гласял, че новите потребители приемат общите 6 условия със сключването на предварителен писмен договор за присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи.

Тъй като по силата на §1, т.2, б.“в“ от ДР на Наредба № 4 нов потребител е и купувачът на съществуващ и присъединен към водоснабдителната и/или канализационната система обект, какъвто е ответникът, следва да се приеме, че от момента на влизане в сила на Наредба № 4 до настоящия момент съгласно императивната норма на чл.8, ал.5 на същата наредба всеки нов потребител следва да сключи писмен договор с водоснабдителното дружество и съответно да приеме Общите условия. Доколкото в настоящото производство се установи че писмен договор между Н. Й. и ВиК – П. не е сключен, следва да се приеме, че той не е обвързан и от Общите условия, които не е приел изрично. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 298, ал. 1, 2 ТЗ търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя:

1. заяви писмено, че ги приема;

2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.

Но когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, както това е в процесния случай, установените от търговеца /В и К оператор/ общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването. От друга страна, съгласно чл. 11, ал. 7 и 8 от закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (Обн. ДВ, бр. 18 от 25.II.2005 г.), всички В и К оператори са длъжни да публикуват одобрени от ДЕКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник и те /ОУ/ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в които да 7 предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. По аргумент за противното, когато потребителят не се е възползвал от тази нормативно уредена възможност, важи последицата чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ, но само ако другата страна е търговец. Ако е физическо лице, както е в настоящия случай, последицата по т.2 на чл.298, ал.1 от ТЗ очевидно не може да бъде приложена, което означава, че физическите лица във всички случаи трябва изрично да приемат Общите условия при сключването на договора. Следователно не може да се приеме, че между страните по спора е налице изискуемата писмена форма на договора за предоставяне на ВиК услуги и само на това основание предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като ответникът Н. Й. не е материалноправно легитимиран да отговаря.

Разпечатката съдържа 33 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9dd097f-fb3a-4335-8cae-0848935c0130