Решение № 393 от 20.04.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Русе, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520202597 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ГЮЛХ. Р. ИСЛ., депозирана против наказателно постановление № 21-0457-000304/18.11.2021г. на Началник РУ Ветово при ОДМВР - Русе, издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон и се моли за неговата отмяна.

Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че административнонаказващия орган неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като управляваното от жалбоподателя МПС е било регистрирано и е било с поставени регистрационни табели и жалбоподателят не е бил уведомяван, че регистрацията на управляваното от него моторно превозно средство е била служебно прекратена, а този факт е бил известен само на административнонаказващия орган, но не и на жалбоподателя и липсата на 1 знание за прекратената регистрация на управлявания от жалбоподателя автомобил противостои на правното задължение за формирането на такова знание, по аргумент на чл. 11, ал. 3 НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Развиват се съображения, че в настоящия случай се твърди, че пътното превозно средство е било с прекратена регистрация от 20.04.2021г. по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП – по уведомление от „Гаранционен фон“, заради липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, като за жалбоподателят не е било налице задължение сам да следи за това дали е извършено прекратяване на регистрацията на автомобила, а задължение на надлежните органи е да уведомят собственика на превозното средство за прекратената регистрация и липсват данни, жалбоподателят да е бил уведомен нито от КАТ, нито от Гаранционния фонд, че е прекратена служебно регистрацията на автомобила и администрацията не е изпълнила своето задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП и липсва виновно поведение. На следващо място се релевират доводи, касаещи приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, предвид това, че още на следващия ден след узнаването за прекратената регистрация същата е била възстановена.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище досежно подадената жалба..

Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за 2 установено от фактическа и правна страна следното:

С наказателно постановление № 21-0457-000304 от 18.11.2021г., издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура – Русе по пр. пр. № 6256/21г. от 14.10.2021 г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на 01.10.2021 г., около 23,00 часа, в град Глоджево, ул. „Димитър Благоев“ е управлявал лек автомобил Митсубиши Паджеро 3,2 ДИД, с рег. № РР 70 50 ВК, негова собственост, по пътища отворени за обществено ползване, което МПС не е било регистрирано по надлежния ред на територията на Република България, тъй като регистрацията на моторното превозно средство е била служебно прекратена, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, на 20.04.2021г.

Не са налице противоречия в приобщените доказателствени източници, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля, доколкото всички доказателства се намират в корелативно единство по между си и безспорно установяват изложените в наказателното постановление факти от обективната действителност.

Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от 3 наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.

По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата за допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушенията на процесуалните правила, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни средства е необходимо да уведоми собственикът на превозното средство, посочен в регистъра за прекратената регистрация на пътното превозно средство.

По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било доказателства, от които да бъде изведен и най-общ извод, че жалбоподателят, в качеството му на собственик на посоченото МПС да е бил уведомен, че управляваното от него моторно превозно средство е било със служебно прекратена регистрация, поради получено уведомление от Гаранционния фонд във връзка с липса на валиден застраховател договор „Гражданска отговорност“ по чл. 574, ал. 11 КЗ. Такива доказателства не се съдържат и в приобщената преписка от РсРП, а напротив, видно от приложената докладна записка (лист 12) полицейският служител, извършил проверката е установил 4 именно, липсата на знание у нарушителя за този факт. По делото не са налице доказателства жалбоподателят, в качеството му на собственик на моторното превозно средство да е бил уведомен, в съответствие с изискванията чл. 143, ал. 10 ЗДвП и на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство и не може да бъде изведен и най-общ извод, че в съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи, че управляваното от него моторно превозното средство е било с прекратена регистрация.

Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно производство, нито в производството по обжалване на наказателното постановление са ангажирани доказателства от страна на административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно факта от обективната действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното превозно средство. Недопустимо е административнонаказателна отговорност да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното обвинение. Именно поради липсата на субективна съставомерност на деянието е била причината да бидъ отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК

В същия смисъл е и Решение от 06.02.2019г. на Административен 5 съд – Русе, постановено по КАНД № 304 по описа на съда за 2018г.

По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

Разноски не са претендирани от страна на жалбоподателя и не са били представени доказателства за извършването на такива, поради и което разноски не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№

21-0457000304/18.11.2021г., издадено от Началник РУ Ветово към ОДМВР – Русе, с което на ГЮЛХ. Р. ИСЛ. , ЕГН:**********, с адрес ******, на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6