Решение № 4662 от 13.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4662 гр. София, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110147437 по описа за 2021 година иск с пр. осн. чл. 411, ал. 1 от КЗ:

Ищецът - „ЗД Е.” АД, моли да се осъди ответникът да му заплати:

- сумата от 1 621,25 лева, обезщетение по щета № ........./10.09.2020г., ведно със законната лихва.

Претендира и разноски.

Ответникът - „Д. З.” АД, оспорва иска:

- оспорва размера относно вината на лицето, сочено като делинквент (без да оспорва правоотношението по ГО);

- оспорва размера, навежда довод за съпричиняване;

- навежда и други правни доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Двустранният протокол обвързва съда до доказване на нещо различно от страна на ответника. В него изрично е изписано от страна на А.Б., чиято застраховка ГО е сключена с ответника (а за това не се спори), че е виновен за инцидента.

Двустранният протокол е вид протокол, уреден в чл. 123 от ЗДП е за него се отнася всичко, което и за класическия такъв, изготвен от служител на КАТ (така: Решение от 13.03.2009 г. на АдмС - София по к. н. а. д. № 907/2009 г., 2-ри кас. с-в, докладчик съдията 1

В. Н.: С решение от 08. 12. 2008 г. по НАХД № 8578 / 2008 г., Софийски районен съд, НК, 2 състав е потвърдил наказателно постановление (НП) № 8 2418 / 22. 06. 2008 г., издадено от зам. началник отдел "Пътна полиция" - СДП, с което на Д. М. Г., е наложена глоба в размер на 20 лв., на основание (чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лв. и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. … Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От страна на жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на акта. Жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение и в дадените в съдебното заседание на 06. 11. 2008 г. обяснения, като излага мотиви от социално естество). През време на действието на договора за застраховка и в рамките на покритите рискове застрахованият автомобил (застраховка „ГО”) е бил увреден вследствие на ПТП, настъпило по вина на физическото лице, сочено в исковата молба като делинквент (чл. 189, ал. 2 от ЗДП/извънсъдебно признание на делинквента – актът е подписан двустранно). Налице е оборима презумпция - iuris tantum, за описаните в него факти (Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.: с формална доказателствена сила протоколът като свидетелствуващ документ материализира удостоверенителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение.

Настоящият състав споделя изцяло приетото от въззивния съд за формалната и материалната доказателствена сила на съставения от органите на МВР протокол за станалото ПТП; също:

Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.: Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.).

Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Твърдението на длъжностното лице (в случая – актосъставител), че не си спомня отразените в документа факти и обстоятелства е без правно значение и не лишава от доказателствена сила удостоверителното му изявление, съдържащо се в документа. В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки, че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, би било лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза.

Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; както и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).

В тази връзка и с оглед цитирането на изолирана и стара практика на окръжно ниво – в обратния смисъл, например: Решение от 21.11.2017г. на СОС по в.гр.д. № 319/17г. и 2

Решение № 2319 от 7.04.2017г. на СГС по гр.д. № 612/2016г.

Нито практиката на ВКС, нито тази на окръжните съдилища, е посочена изчерпателно.

Не се спори, също така, че ищецът е заплатил първоначално сумата от 3 067,50 лева на пострадалото лица, като при извънсъдебния опит за уреждане на отношенията, ответникът е възстановил сумата от 1 446,25 лева.

Събрани са гласни доказателства – разпитани са св. Б.. От показанията му, които се кредитират почти изцяло от съда, се установява, че навлязъл в главен път – след като се огледал (твърди, че се е огледал безпроблемно, но и че имало паркиран л.а., която му попречил да го стори адекватно), навлязъл в него, но се ударил в движещ се отляво л.а.

Обадили се на КАТ, откъдето потвърдили вината на свидетеля и посъветвали участниците в инцидента да изготвят двустранен протокол. Бил най-много една педя в чуждото платно.

Били закачени бронята и номера на другото МПС. Свидетелят не можел да прецени скоростта на другия л.а. Признава вината си.

Често срещано явление е свидетелите, участници в подобни инциденти, да не си дават сметка, че спорът е само между застрахователи, което означава, че без значение от крайния изход, те няма да бъдат засегнати материално или по какъвто и да е бил друг начин.

Свидетелят не е се е огледал или най-малкото това не е сторено внимателно, излязъл е на основен път, като е навлязъл с много повече от твърдените от него 20 см., тъй като е засегнал бронята на движещият се от ляво автомобил поне до номера (който по правило е в средата – както и в случая).

Депозирано е заключение на СТЕ, оспорена неоснователно от ответника и приета от съда, като компетнетно изготвена. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 09.12.2021г., се установява, че:

- на 09.09.2020г., около 18:31ч., лек автомобил марка „П“, се движи по ул. „П. У.“, с посока към ул. „Акад. С. М.“, и на кръстовището с последната, водачът предприема маневра за завой на ляво, при която реализира ПТП с приближаващия, от лявата му страна по път с предимство лек автомобил марка „Р.“,

- стойността на обезвредата по средни пазарни цени възлиза на 5 080,32 лева;

- скоростта на л.а. марка „Р.“ е била около 50 км/ч.;

- всички щети са пряка последица от удара;

- ударът е бил непредотвратим за другия водач, тъй като са ми трябвали 1,4 секунди за реакция, а е нямал толкова.

В о.с.з. от 09.12.2021г. е направена схема на инцидента – изложеното е с оглед възраженията на ответника. Тя е без значение, като се изключи факта, че евентуални 3 спрелият л.а. е затруднил и ориентацията на шофьора, управлявал увреденото МПС (тогава изводът за непредотвратимост е същият, но на по-голямо основание). Вещото лице е използвало приложението google street view, за да може да възприеме инцидента при реална картина на улиците и то към предходен момент (датата на ПТП). Съобразени са ширината на платната и цялото изложение на свидетеля (видно от началото на експертизата).

Свидетелят твърди, че имал снимков и видео материал. По долу е обсъдена правната връзка между него и ответника. Във всеки случай, застрахователят, която който представлява имагинерно образование, включващо огромен брой служители, които професионално се занимават с отстраняване на щети от ПТП-а / съответно регресни претенции на други застархователи, не е положил необходимата грижа да се снабди с фотоматериалите на собствения си съконтрахент, като си позволява да обвини експерта в непълно изследване (л. 87).

Видно от снимковия материал, делинквентът е засякъл другия л.а., като ударът е от предницата, до край на задницата, което, съобразно възприетата фактическа обстановка, е нормално (л. 24-9): Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о. на ВКС: снимките и фотолентите не са писмени доказателства по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК, тъй като не материализират писмени изявления; Законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото, или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство - Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС; и Огледът е способ да се съберат веществени доказателства, които не могат да бъдат представени в съда и приложени към делото. Затова протоколът за оглед трябва да бъде така съставен, че да отрази пълно и точно събраните веществени доказателства, чието онагледяване може евентуално да стане и с нарочна окомерна скица, като показанията на свидетелите, заключението на вещото лице и становищата на страните се свързват със събраните веществени доказателства. Иначе втората инстанция не е в състояние да провери обосноваността на изводите на съда от извършения оглед. Това становище, изразено в р.

1510-77-I.

Вещото лице би се съобразило с всеки материал, която би му бил достъпен, но не може активно да събира доказателства, като същото се отнася и до свидетеля (последният въобще няма процесуалната възможност да представя такива). Това, в случая е процесуално задължение на ответника – арг. от чл. 6, чл. 8 и чл. 9 от ГПК. Тези производства са изключително масови и като цяло застрахователните дружества си позволяват да не комуникират предварително с ФЛ-а, чиято застраховка покриват, като по неясни за съда причини, намират, че заплащането на разноски за свидетели, които в огромния брой случаи потвърждават изложеното в протоколите за ПТП, е по-удачно. Подходът на дружествата е формален и процесуално некачествен – от гледна точка на собствените им интереси (чл. 154 4 от ГПК). Последното, както бе посочено – води до подобни недотам процесуално нужни производства. Този, както и огромния брой други такива спорово би могъл да с изчисти извънсъдебно, ако се положи малко грижа собствения интерес, като се поддържа връзка с лицата, които са застраховани при съответното дружество и се процедира добросъвестно. от правна страна:

Съгласно нормата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.