Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 686 от 04.08.2025, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 2988/2024
Вид
Решение № 686
Подписан
04.08.2025
В сила
16.09.2025
Състав
РУМЯНА СИМЕОНОВА МИТЕВА-НАСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 4 и т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 4 и т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • Член 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 23 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, пр.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11, ал. 1,т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит
  • § 2 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. Благоевград, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20241210102988 по описа за 2024 година

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. П. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес п.к. 2700, гр. ******** против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.

„Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се обяви Договор за потребителски кредит № 3053512, сключен на 02.10.2024 г. между Г. И. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи, както и да бъде обявен Договор за поръчителство, сключен на 02.10.2024 г. между Г. И. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за нищожен. Претендират се сторените по делото разноски.

Твърди се, че Договор за кредит № 3053512, сключен на 02.10.2024 г., е недействителен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1,т. 10 ЗПК, като се сочи, че в него не е посочен реално дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за поръчител. Твърди се, че на 02.10.2024г., Г. И. е сключил Договор за потребителски кредит № 3053512, по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД му е предоставило в заем сумата от 1 500,00 лв. при фиксирани ГЛП от 40 % и ГПР от 48.21 %, като е следвало да внесе общо дължима сума от 1 970,05 лв., като сумата включвала главница и лихва. Твърди се, че на същата дата, 02.10.2024 г„ ищецът е бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 във връзка с договора за потребителски кредит и с оглед отпускането му, като „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за паричен заем срещу уговорено възнаграждение на стойност от 1 255,64 лева за гаранта. Счита се, че и този договор е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка. Излага се, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит не е била индивидуално уговорена, доколкото е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия и кредитополучателят няма възможност да влияе на съдържанието им към момента 1 на сключване на договора, в този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Излага се, че принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.

2 от ЗЗД.

По договора за поръчителство, се твърди, че той само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. Сочи се, че в тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че е налице договор за поръчителство, сключен с предварително определено от кредитора по договора за паричен заем юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество, като в договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по кредита. Излага се, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на rap. 1, т, 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, като в случая това не е сторено, поради което договорът за кредит според ищеца се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за поръчител.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Претендират се сторени по делото разноски.

Не се оспорва, че между страните в настоящото производство е сключен Договор за потребителски кредит № 3053512/02.10.2024г., по силата на който на ищеца ответникът Кредисимо ЕАД е отпуснал кредит в размер на 1500 лв., като сумата е изцяло усвоена от кредитополучателя-ищец по избрания от него начин, като договорът е сключен за срок от 16 месеца при последователни месечни вноски подробно описани в погасителен план към Договора, при ГПЛ по кредита в размер на 40,00%, и ГПР по кредита в размер на 48,21%, като общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 1970,05 лв.

Оспорват се всички твърдения на ищеца, че процесния договор за потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата недействителност. Твърди се, че по ясен и недвусмислен начин в договора са посочени ГПР и общата дължима сума, както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия.

Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Излага се, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Навежда се, че размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на ответника Кредисимо към момента на сключване на договора за кредит. Излага се, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. С оглед изложеното, се счита, че не е налице в Договора за потребителски кредит задължение или да е регламентирано задължително условие за отпускане на кредита последния да бъде обезпечен. Не на последно място, се сочи, че дори 2 и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „Кредисимо“ ЕАД. Т.е. твърди се, че клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Иска се от съда да отхвърли предявените искове.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Претендират се сторените по делото разноски.

Не се оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, както и не се оспорва, че на 02.10.2024г. е сключен Договор за потребителски кредит № 3053512/02.10.2024г. между Г. П. И. от страна, като кредитополучател, и „Кредисимо" ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител Ай Тръст ЕООД и потребител Г. П.

И.. Излага се, че ответникът е сключил с „Кредисимо" ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Сочи се, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който ответникът поема - възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на услугите. Ответникът описва процедурата по отпускането на договора за кредит, както и за избиране на опцията същият да бъде обезпечен чрез предоставяне на поръчителство от страна на „Ай Тръст" ЕООД. Твърди се, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Сочи се, че предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. В този смисъл се сочи, че сключването на този договор не е „задължително условие за получаване на кредита", като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР. Сочи се, че възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.

В срока за отговор от страна на ответника „Кредисимо“ ЕАД е предявен и насрещен иск срещу Г. П. И., с който се иска да бъде осъден ответника Г. П. И. да заплати на „Кредисимо ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление : гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, сумата от 217,50 лева - главница по месечни вноски от 2-ра до 4-та на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит № 3053512/02.10.2024г., част от общо дължимата по договора главница в размер на лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. В случай, че бъде отхвърлен главния иск, се иска от съда да осъди Г. П. И., ЕГН **********, с адрес :

********, да заплати на Кредисимо ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, сумата от 1 280 лева - главница, представляваща чистата стойност на Договор за потребителски кредит № 3053512/02.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на 3 задължението. Претендират се сторените по делото разноски.

Посочена е и банкова сметка, по която може да бъде изплатено претендираното вземане.

Твърди се, че между „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател и Г. П. И. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 3053512/02.10.2024г.

Главницата по кредита възлиза на 1 500 лева, като кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 16 месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит е следвало да са общо 1 970,05 лева (сбор от 1 500 лева главница и 470,05 лева договорна възнаградителна лихва). Приложимият по договора годишен лихвен процент (ГЛП) е в размер на 40.00 %, годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 48.21 %. За погасяване на задълженията си по договора се твърди, че кредитополучателят е извършвал плащания по кредита в общ размер на 220 лева, която сума е разпределена за погасяване на следните задължения: сумата от 66,85 лева главница по 1-ва вноска; сумата от 50 лева възнаградителна лихва по 1-ва месечна вноска, сумата от 103,15 лева, разпределена към Ай Тръст ЕООД за погасяване на вземането им по Договор за предоставяне на поръчителство.