Решение № 359 от 12.12.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Шумен, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630201383 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 10385335, издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на В. Т. Б., с ЕГН **********, с адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДв.П. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш, като незаконосъобразен и неправилен, поради на нарушение на материалния и процесуалния закони.

В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли издадения електронен фиш да бъде потвърден изцяло, като бъде определено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на 1 закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.08.2024г. свидетелят Х. П. Х. – служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Шумен работил с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“ за контрол на скоростта на път I-2, км. 99+840, в близост до разклон за с. Звегор, където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час.

Около 13,55 часа, радарната система засякла лек автомобил “Шкода Октавия”, с рег. № СВ84 02ХА, който се движел със скорост от 76 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизираното техническо средство „АRH CAM S1“. От справка в централна база – КАТ била установена собствеността на автомобила – същия бил собственост на „Аутобохемия“ АД гр. София, а като ползвател бил вписан В. Т. Б., с ЕГН ********** от ******. На ползвателят от ЕЦОН били издадени два електронни фиша за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство: серия К, № 9580976 и серия К, № 9682937, с които му било наложени две административни наказания “глоба” в размер на 50 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДв.П. Електронните фишове били връчени на ползвателя на лекия автомобил – жалбоподателя В. Т. Б.. Последният обжалвал връчените му два електронни фиша за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система. При получаване на жалбите, свидетелят Й.Ж.Ж. констатирал, че е налице дублиране - двата електронни фиша: серия К, № 9580976 и серия К, № 9682937, издадени от ОД МВР – Шумен били издадени за едно и също нарушение, поради което следвало единият от тях да бъде анулиран. Свидетелят Ж. анулирал единия електронен фиш, нещо го разсеяли с въпроси и по погрешка анулирал и втория електронен фиш. Когато констатирал, че по погрешка е анулирал и двата електронни фиша, а нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство, свид. Й.Ж.Ж. издал ЕФ, серия К, № 10385335, с който на ползвателя на автомобила – В. Т. Б. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДв.П. Електронният фиш бил връчен на 21.06.2025г. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДв.П ползвателят на лекия автомобил не представил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по.конкретно от разпита на свидетелите Х. П. Х. и Й.Ж.Ж., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Х. Х. и Й. Ж., доколкото са еднопосочни, последователни и кореспондират и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на 2 скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 21.08.2024г. в 13.55 часа лек автомобил марка “Шкода Октавия”, с рег. № СВ84 02ХА се движел по път I-2 в посока към гр. Шумен, като в района на разклон за с. Звегор, км.99+840 при ограничение на скоростта на движение, въведено с пътен знак В-26 до 60 км/час, автомобилът се движел със скорост от 76 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДв.П, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – преносима радарна система тип „ARH CAM S1” с фабр. № 11743С3. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 76 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 73 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 21.08.2024г. в 13.55 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е СВ84 02ХА. Засечената скорост е именно на този автомобил.

Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено доказателство по делото Протокол от проверка № 143-СГИСИС/01.12.2023г., системата за видеоконтрол е проверена и същата е регистрирала грешка при реални условия на измерване на скоростта при полеви тест до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.

Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш е била спазена предвидената в ЗДв.П процедура, като техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г. Спазени са изискванията на чл.10, ал.3 от Наредбата, доколкото за поставянето на мобилната радарна система е бил изготвен протокол и същият е бил съпроводен със снимка на разположението на уреда. Процесното нарушение е заснето именно с АТСС, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната проверка. При това положение и от представената разпечатка от заснетия материал се установява еднозначно извършването на вмененото на водача, нарушение.

По отношение съдържанието и реда за издаване на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДв.П, която изключва приложението на общите норми, касаещи съдържанието на наказателното постановление, като в настоящия случай съдът намира, че са спазени всички нормативни изисквания по 3 установяване на нарушението и налагане на съответната санкция. Електронният фиш е издаден при използване на образеца за издаване на електронен фиш, утвърден със Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г.

От изисканата и приета като доказателства по делото схема на участък от път I-2 се установява, че на посочения пътен участък, в който е извършено нарушението е имало поставен пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта до 60 км/ч. Пътен знак В-26 е поставен на км.100+017 при движение в посока към гр. Русе и на км. 99+701 при движение в посока към гр. Варна, а автомобила на жалбоподателя е заснет на км. 99+840. С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван от жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 73 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДв.П. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДв.П предвижда “глоба” в размер от 50 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в извън населено място и превишението е в границите от 11 до 20 км./ч.

Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният автомобил е собственост на „Аутобохемия“ АД гр. София, но като ползвател е вписан именно жалбоподателя В. Т. Б..

Видно от представената справка за собствеността на автомобила към момента на извършване на нарушението, като собственик на същия е посочено "Аутобохемия" АД, гр.

София, а В. Т. Б. е вписан като ползвател. Съдът намира, че нормата на чл.189, ал.5 от ЗДв.П следва да се тълкува във връзка с тази на чл.188, ал.1, изр. първо от ЗДв.П, която урежда алтернативност в субекта на отговорността /собственикът или този, на когото е предоставено МПС/. Това тълкуване е съобразено и с целта на регламентираната в закона процедура по установяване на действителния извършител на конкретното нарушение посредством подписване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДв.П - да бъде наказан този, който е извършил нарушението, а не да се санкционира собственикът, респ. ползвателят на автомобила, без същият да го е извършил. Единствено у ползвателя на автомобила е възможно да съществува, респ. да се търси знание кое е лицето, управлявало към конкретен момент процесния автомобил. Именно с оглед избягване на една продължителна и тромава процедура, при която първоначално издаденият ел. фиш се връчва на лизингодателя, който от своя страна прави възражение, че автомобилът е лизингов и се ползва от конкретен лизингополучател, който обективно може да предостави информация за действителния извършител на нарушението, лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност да посочи лизингополучателя в свидетелството за регистрация на МПС. Респ. по този начин и процедурата по установяване на действителния нарушител, чиято отговорност трябва да бъде ангажирана, да бъде съкратена. Освен посоченото, разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДв.П изрично предвижда възможност ел. фиш да бъде съставен и на лицето, на което е предоставено ползването на МПС, т. е. ползвателя. Предвид изложеното и липсата на подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДв.П от страна на жалбоподателя, съдът 4 намира, че същия правилно е определен като субект на нарушението. Аргумент във връзка с гореизложеното е и последната редакция на чл.188, ал.1 от ЗДв.П /ДВ, бр.64, в сила от 7.09.2025г./

Лекият автомобил, чийто ползвател е санкционираният, е отчетливо заснет на снимка, налична по делото. По несъмнен начин е установена скоростта на движение, видно от коментираната по-горе снимка /76 км/ч/, като в ЕФ е отчетена допустимата грешка при измерването й и тя е определена на 73 км/ч, съобразно изискванията на Протокол за проверка № 143-СГ-ИСИС/01.12.2023г. на Института по метрология.

Разпечатката съдържа 26 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9db1f9b-5628-4893-bd4f-2d03681f71e0