Решение № 53 от 26.01.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Сливен, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230104688 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. З. К. от гр. Сливен срещу В. Д. Ш. от гр. Стара Загора.

Ищецът твърди, че по молба на ответника било образувано ИД № 2005/2025 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева. Сумите по издадения в полза на ответника изпълнителен лист обаче били доброволно заплатени от ищеца преди образуване на ИД, поради което след представяне на платежните документи ИД било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК в този случай разноските са за сметка на взискателя.

Ищецът бил увреден поради неправомерното принудително изпълнение и претърпял имуществени вреди в размер на 256 лв., представляващи направените разноски по ИД. На изложените основания ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 256,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от което 250 лв., представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по ИД № 2005/2025 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева и 6 лв., представляващи заплатена такса по ИД № 2005/2025 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез своя 1 пълномощник - адвокат, с който признава изцяло предявения иск и заявява готовност за доброволно заплащане на сумата, в случай че ищецът предостави своя банкова сметка, каквато липсва посочена в исковата молба. Изтъква, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като претенцията не му е била предявена извънсъдебно и моли да не се присъждат разноски в полза на ищеца, евентуално да бъдат намалени от съда при съобразяване практиката на СЕС.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.

Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който в случай на отхвърляне на иска поради плащане в хода на процеса, претендира осъждане на ответника да му заплати направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Депозирал е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което представя доказателства за доброволно заплащане на исковата претенция и моли разноските по делото да се възложат на ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото, евентуално претендираното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минимум с оглед практиката на СЕС.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 256,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от което 250 лв., представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по ИД № 2005/2025 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева и 6 лв., представляващи заплатена такса по ИД № 2005/2025 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева.

Предявеният иск е процесуално допустим.

Ответникът признава изцяло предявения иск и е представил преводно нареждане от 05.01.2026 г., видно от което е заплатил на ищеца сумата от 130,89 €, която покрива претендираната главница.

Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погасяване на задължението чрез плащане, поради което предявеният осъдителен иск следва да се отхвърли.

2

Относно разноските:

С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца.

В настоящия случай сумата, представляваща главница, предмет на предявения иск, безспорно е изплатена след датата на подаване на исковата молба и в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си изцяло преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното окончателно плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото.

Изискуемостта на вземането е възможността на кредитора да иска реално изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право, като в случая ищецът - кредитор няма правно задължение първоначално да отправи извънсъдебна покана до длъжника, поради което възражението на ответника в посочения смисъл е неоснователно.

Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в производството, представляващи заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца обаче, съдът намира за основателно.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, дължимото адвокатско възнаграждение в случая възлиза на 204,52 € (400,00 лв.) Следва да се отбележи, че делото не 3 се отличава с фактическа или правна сложност и разглеждането му е приключило в едно открито съдебно заседание.

Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 230,08 € - разноски по делото, от които 25,56 € (50,00 лв.) - заплатена държавна такса и 204,52 € (400,00 лв.) заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. З. К., ЕГН: **********, с адрес гр.

Сливен, ................... срещу В. Д. Ш., ЕГН: **********, с адрес гр. Стара Загора, ......................... иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.

1, т. 1 ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 256,00 л в . /двеста петдесет и шест лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от което 250 лв., представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по ИД № 2005/2025 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева и 6 лв., представляващи заплатена такса по ИД № 2005/2025 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева, поради ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.

ОСЪЖДА В. Д. Ш., ЕГН: **********, с адрес гр. Стара Загора, ......................... ДА ЗАПЛАТИ н а С. З. К., ЕГН: **********, с адрес гр.

Сливен, ................... сумата от 230,08 € /двеста и тридесет евро и осем евроцента/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4