Решение № 139 от 16.02.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. гр. Хасково, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640102596 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22, вр. чл.11 ал.1 т.10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ от С. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.***************, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.***************, адв. Н.Р от БАК против “СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.***************, съдебен адрес: гр.София, ул.***************, Адвокатско дружество „Н.,У.,М.“, Код по Булстат:

177280936, адв. Х.М - САК.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ********** от 04.03.2023 г., подписан с ответното дружество. Съгласно договора, ищцата получила в заем от ответника сума в размер на 1300,00 лв. при следните параметри - срок на кредита - 12 месеца, размер на месечна фиксирана вноска - 194,83 лв., размер на годишен лихвен процент 27%; Годишен процент на разходите (ГПР) - 30,6 %, Общата сума по кредита била в размер на 1523,91 лева. Общата дължима сума от потребителя, когато не е осигурена гаранция била 2337,95 лв. Сумата от 1300,00 лв. била предоставена и съответно усвоена от ищцата.

1

В чл. 17(1) било поставено изискване към Потребителя, в срок до 3 (три) дни от сключване на Договора за кредит, да осигури обезпечение по договора, като предостави банкова гаранция или поръчител. В чл. 27(1) страните се договорили, че ако Потребителят не изпълни задължението си по чл. 17, същия дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Поддържа се в исковата молба, че сключеният между страните договор е недействителен на следните основания: В нарушение на императивните правни норми Годишният процент на разходите (ГПР) било посочен единствено като процент, а именно 30,6 %, при което формално било изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото така отразен този размер не надвишавал максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразявал действителния такъв, тъй като не включвал част от разходите по кредита, а именно неустойката при непредоставяне на обезпечение. В процесния случай неустойката била предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по Договора за кредит Така, както е уговорена, неустойката била предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечавала изпълнението на задълженията по Договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по Договора, а евентуални такива от непредоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Чрез неустоечната клауза от Договора се целяло санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение имало вторичен характер и неизпълнението му не рефлектирало пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в заем сума. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпвала вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да била уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката водела до скрито оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение било посочено като 2 условие, при което разходите по кредита могат да се повишат. Този факт бил индикация, че предоставянето на обезпечение е условие, от което зависи размера на разходите по кредита, т. е. "неустойката" се явявала разход по кредита, а не обезщетение, който в противоречие на правилото на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК не бил включен в ГПР. Въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му - 3-дневен от сключване на договора, създавали значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място, посочената уговорка влизала в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.

В случая било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не водело до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Същевременно, кредиторът не включвал неустойката по договора за поръчителство към ГПР, но неустойката била начислена към всяка месечна вноска в погасителния план на договора. Ставало ясно, че стремежът на заемателя бил по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер па предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи но кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на 3 договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или вслучаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителят не включва; нотариалните такси. Предвид изложеното, то било необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ********** от 04.03.2023 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Претендира се присъждане и на направените разноски по делото.

Претендира се присъждане и на направените съдебни разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от ответника, който счита предявения иск за неоснователен.

Поддържа се, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, са неоснователни.

На първо място се посочва, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай бил именно такъв. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.

Евентуално, ако неустойката се приемела са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР били неоснователни.

Валидността на договора за кредит произтичал от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, 4 регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Договорът бил сключен при насрещни изявления на страните, разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се виждало и от СЕФ.

Процесният договор отговарял напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит.

Действията по кандидатстването за кредит, предоставяне на преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и сключване на договора били извършени по следния начин: Потребителят е отправил искане за сключване на договор за заем между него и „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 („Заявка“). Искането е попълнено собственоръчно от Кредитополучателя посредством сайта на Кредитодателя http://stikcredit.bg/.

С формата/формуляра за кандидатстване

Кредитополучателят е предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем и е посочил начина на получаване/усвояване на главницата по кредита. По този начин Кредитополучателят е обективирал волята си да сключи договор за паричен заем със „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159. Когато Заявката за кредит се подава от потребител, който няма създаден Профил на уебсайта на Кредитора, след като е попълнил данните, натиснал е бутона „Кандидатствай“ и е дал изричното си съгласие с декларация за обработване на лични данни и декларация за индивидуализация, чрез поставяне на отметка, Потребителят следва да попълни нова страница, към която уебсайтът автоматично го пренасочва, със следните данни: имена, ЕГН, адрес на електронна поща, номер на лична карта и начинът, по който желае заемната сума да му бъде отпусната, за което поставя отметка на една от следните две опции: по банкова път или EasyPay. На тази страница на Потребителя се предоставя Стандартен европейски формуляр, който последният може да изтегли. За да завърши Заявката, Потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е в 5 потвърждение на недвусмисленото искане да му се предостави заявената заемна сума. След натискане на бутон „Вземи парите“ на Потребителят се предоставя възможност да изтегли проект на Договора за потребителски кредит и ако е съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора Потребителят се запознава с конкретното съдържание на договора и изразява съгласието си да го сключи.

След като е натиснал бутон „Подпис“ на Заявката, същата постъпва в системата на Кредитора за разглеждане и одобрение.

Когато Заявката за кредит се подава от Потребител, който има създаден Профил на уебсайта на Кредитора, след попълване на Заявката за кредит, в която посочва параметрите на договора, Потребителят, следва да натисне бутон „Подай заявка”, по този начин недвусмислено волеизявява да му се отпусне желания кредит. На тази страница на Потребителя се предоставя Стандартен европейски формуляр, който може да бъде изтеглен. След натискане на бутон „Подай заявка“ на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект на Договора за потребителски кредит и ако е съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора Потребителят се запознава с конкретното съдържание на договора и изразява съгласието си да го сключи. След като е натиснал бутон „Подпис“ на Заявката, същата постъпва в системата на Кредитора за разглеждане и одобрение.