Определение № 3058 от 26.10.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3058 гр. Бургас, 26.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две Х.яди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20262100501905 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частната жалба на Етажната собственост „Бляк Сий ПарадайсСозопол“ – гр.Созопол , ул. Калфата №32 против Определение №4048 от 19.08.2026 г. , постановено по гр.д.№7112/2025 г. по описа на РС – Бургас , с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК за изменение на решението по делото в частта му за разноските чрез съобразяване с реално внесения депозит за вещо лице в размер на 175 евро.

Определението се оспорва като неправилно и постановено в противоречие с практиката на ВКС за разноските. Сочи се , че в последното поделото съдебно заседание – на 01.06.2026 г. съдът е приел заключението на вещото лице като у е определил възнаграждение в размер на 475 евро – 300 евро от предварително внесения депозит и е задължен ответника – ЕС – жалбоподателя по делото да довнесе още 175 евро в едноседмичен срок. В законоустановения срок процесуалният представител на ответната ЕС е направил искане за присъждане на разноските по делото. Към този момент допълнителните 175 евро са били факт като разноски по делото. Тази сума е внесена в определения от съда срок. С молба от 16.06.2026 г. е приложено доказателство за извършеното плащане и на основание чл.248 от ГПК е поискано то да бъде съобразено при присъждане на разноските по чл.78 от ГПК.

Съдът с определението си - предмет на обжалването е приел, че молбата по чл.248 от ГПК е допустима , но е отказал признаването на сумата от 175 евро като разноски като е посочил , че не може да приема и преценява доказателства , представени след приключване на съдебното дирене. Страната сочи , че погрешно съдът възприема ситуацията като пропуск на ответника да представи своевременно доказателство за сторените разноски от 175 евро.

Това задължение за страната е определено едва в съдебното заседание на 01.06.2026 г. Преди този момент размерът на възнаграждението на в.л. не е бил ясен. Съответно – не е било налице задължение на страната да извърши съответното плащане именно поради последователността на съдебните действия. Възразява се че страната не може да бъде 1 санкционирана за задължение , което не е възникнало. Приетото от съда е вътрешно противоречиво и несъвместимо с процесуалната добросъвестност. На следващо място се сочи , че въпросният разход от 175 евро не е направен по инициатива на страната. Той е определен от съда по приета по делото експертиза. Възникването на задължението е обусловено изцяло от волеизявление на съда. Отказът да се приеме въпросната сума от 175 евро като разноски , сторено по делото води до неоснователно имуществено обременяване на страната. Дадения срок за внасяне на сумата от съда не представлява преклузивен срок по отношение на правото на разноски. Няма основание да се приеме , че след изтичане на срока задължението за внасяне на сумата се погасява или че тази сума престава да се счита като направени разноски поделото, както и че страната губи правото тази сума да й бъде призната по правилата на чл.78 от ГПК. Дадения от съда срок цели доброволното изпълнение на задължението от страната, като в противен случай има възможност сумата да бъде събрана принудително по чл.77 от ГПК. Няма основание тази сума да не бъде зачетена като сторени от страната разноски по делото. На следващо място страната излага съображения , според които постановеното от съда определение противоречи на актове на ВКС – цитира се Определение №5130 от 10.11.2025 г. по частно гр.д.№2384/2025 на ВКС , Четвърто г.о. , по което фактическата хипотеза е почти идентична. Съдът е приел , че невключването на допълнителния депозит в първоначалния списък по чл.80 от ГПК не препятства неговото присъждане , достатъчно е страната своевременно да е поискала присъждане на разноските , впоследствие да изпълни даденото от съда указание и да представи доказателства за реално направения разход. Тези изводи на ВКС сочат , че не се поражда изведената от РС – Бургас преклузивна последица. Цитира се съдебна практика и на други съдилища в страната. Оспорва се соченото в определението , че съдебната практика била еднозначна в обратния смисъл – че не може да бъдат съобразявани доказателства за разноски след приключване на съдебното дирене. Страната сочи , че относно конкретната хипотеза това се явява неправилно. Действително страната следва своевременно да докаже разноските си , но в процесния случай конкретната сума е определена от съда в последното по делото заседание и е даден срок на страната за плащане след него. В случая няма процесуален пропуск от страната. Основанието за възникване на задължението за страната е възникнало едва на 01.06.2026 г. при провеждане на последното по делото заседание.

Искането за присъждане на разноски от страна на ответника е направено своевременно. С постановеното по делото решение съдът е признал на ЕС правото на разноски съобразно отхвърлената част от исковете и е присъдил 225 евро от първоначално внесения депозит от 300 евро. Допълнителните 175 евро са част от дължимата сума за същата експертиза , паричната сума е дължима и платена с едно и също основание – възнаграждение на вещо лице по приета по делото съдебна експертиза. Страната сочи , че именно чл.248 от ГПК е начина по който в случай следва да се отстрани пропуска при определяне на разноските за страната при конкретно развилите се плащания на суми от страната по делото. Няма основание сторените от страната разноски да бъдат изключени в случая по преценка на съда. Моли се за отмяната на обжалваното определение и да се постанови друго като се измени решението и се съобрази допълнително внесената сума за вещо лице като се 2 присъди на ответника дължимата съразмерна част от тази сума съобразно изхода на спора.

Становище по молбата от насрещната страна – ищците по делото – П. Т. В. , А. К. Х. , Н.

Д. К. , М.Д.К. – А. „Сънрайс България“ЕООД , Е. В. С. , М. Г. К., А. А. К., А. А. К. не е постъпил в законоустановения срок.

След преценка на доказателствата по делото , съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№7112 от 2025 г. е било образувано по исковата молба на ищците П. Т. В. , А. К. Х. , Н. Д. К. , М.Д.К. – А. „Сънрайс България“ЕООД , Е. В. С. , М. Г.

К., А. А. К., А. А. К. против „Бляк Сий Парадайс – Созопол – Етажна собственост с адрес – гр.Созопол , ул. Калфата №32 като се претендира отмяна на всички решения взети на проведеното на 26.10.2025 г. ОСЕС като при условията на евентуалност – на основание чл.124 от ГПК се претендира да се установи , че взетите решения на това ОСЕС са нищожни.

Претенцията по чл.124 от ГПК за установяване на нищожност на взетите решения на ОСЕС е отхвърлена с постановеното от съда решение №1459 от 12.06.2026 г.. По иска с правно основание чл.40 от ЗУЕС съдът е постановил отмяна на решенията по т.4 от дневния ред по протокола на събранието от 26.10.2025 г.като в останалата част за решенията по т.1-3 иска е отхвърлен. Съразмерно уважената част и отхвърлената част на претенцията на страните са присъдени разноските – в полза на ищците – сумата от 10.23 евро , а в полза на Етажната собственост - сумата от 225 евро от платената сума от 300 евро за възнаграждение за вещо лице.

На 16.06.2026 г. по делото е постъпила молба от ответника – ЕС по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта му за разноските като се включат в разноските и платените допълнително 175 евро за възнаграждение за вещо лице. Прилага се документ за плащане на сумата. Основанието за заплащането на тази сума е определението на съда по протокола от заседанието на 01.06.2026 г. / находящ се на л.134 по делото на РС / , с което ответната ЕС е задължена да заплати допълнително сумата от 175 евро за възнаграждението на в.л. в едноседмичен срок. Отговор по молбата от страна на ищците не е постъпил в законоустановения срок.

По молбата по чл.248 от ГПК съдът се е произнесъл с определение №4048 от 19.08.2026 г.

Съдът е оставил без уважение молбата на ответника ЕС. Посочил е , че след приключване на съдебното дирене не разполага с възможност за приемане и преценка на доказателства , относими към сторените от страните разноски. Счетено е , че в производството по чл.248 от ГПК не могат да бъдат съобразявани доказателства , представени след приключване на съдебното дирене и такива не могат да в основата на преценката на съда по отношение на въпросите , разглеждани в това обособено в рамките на исковия процес производство.

Жалбата на Етажната собственост“Бляк Сий Парадайс – Созопол“ е допустима – депозирана е в законоустановения срок от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд. Внесена е и дължимата държавна такса. Налице е правен интерес за страната от обжалване на постановения съдебен акт.

3

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Принципно изложените от районния съд мотиви за възможността да се прилагат по делото доказателства за направените от страните разноски в съдебното производство са правилни. След приключване такива не могат да се прилагат , както и да бъдат съобразявани от съда. Това обаче се отнася за редовно сторените от страните разноски – за такси , адвокатски възнаграждения , вещи лица , които са сторени от страните към момента на приключване на съдебното дирене. В процесния случай обаче тези мотиви са неотносими.

Касае се за постановено с определение на съда в с.з. на 01.06.2026 г. задължение за страната да внесе по сметка на съда сумата от 175 евро за допълнително заплащане възнаграждение за вещото лице , изготвило експертното заключение , което е прието по делото. Тази внесена сума след приключване на съдебното производство за страната представлява разноски по делото – тя е част от цялата сума , заплатена от страната за възнаграждение на вещото лице по приетото по делото заключение по назначената съдебна експертиза. Липсва основание тези две части от разноски с едно основание да бъдат третирани по различен начин при преценката на основанията по чл.78 от ГПК. Технологично страната не разполага с друга възможност освен с процедурата по чл.248 от ГПК да реализира правото си да й бъдат присъдени разноски , платени след последното по делото заседание по реда на чл.78 от ГПК съобразно присъденото решение. Съдът следва да приеме и съобрази приложените разплащателни документи по този повод в процедурата по чл.248 от ГПК. В процесния случай оплакванията на жалбоподателя се явяват основателни. Следва да бъде отменено обжалваното определение , с което молбата по чл.248 от ГПК на ЕС се оставя без уважение и се постанови определение , с което решението по делото се измени в частта за разноските като в полза на ответника – ЕС „Бляк сий Парадайс – Созопол“ се присъди съответната сума: - от заплатените 300 евро на ЕС са присъдени 225 евро , което представлява 75% от сумата – съобразно отхвърлената част на исковите претенции. От допълнително внесената сума от 175 евро при това положение следва да бъде присъдена сумата от 132 / сто тридесет и две/ евро.

По гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК във вр. С чл.78 от ГПК , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №4048 от 19.08.2026 г. , постановено по гр.д.№7112/2025 г. по описа на РС – Бургас , с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК за изменение на решението по делото в частта му за разноските като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №1459 от 12.06.2026 г. , постановено по гр.д.№7112/2025 г. на БРС в частта му за разноските като ОСЪЖДА ищците по делото П. Т. В., А. А. К. , А. К. Х. , Н. Д.

К. , М.Д.К. – А. „Сънрайс България“ЕООД , Е. В. С. , М. Г. К. и А. А. К. да заплатят на ответника - Етажна собственост „Бляк Сий Парадайс – Созопол“ с адрес – гр.Созопол , 4 ул.“Калфата“ №32 на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата в размер на 132 / сто тридесет и две/ евро – съдебно - деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от иска.