Определение № 3846 от 17.10.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3846 гр. Варна, 14.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100502051 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. П. Е. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2388/18.07.2022 год., постановено по гр. дело № 18385/2021 год. по описа на РС-Варна, с което въззивникът В. П. Е. е осъден да заплати на Г. Н. П. от гр. Варна, на основание чл. 74, ал. 1, вр. чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр, сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от дискриминационни действия, изразяващи се в по-неблагоприятно третиране на ищцата, а именно: „преследване“, установено с влязло в сила Решение № 408/03.10.2018 год. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 29.12.2021 год. (подаването на исковата молба) до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от дискриминационни действия, изразяващи се в „тормоз“ на работното място, установени с влязло в сила Решение № 485/16.09.2020 год. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 29.12.2021 год. (подаването на исковата молба) до окончателното и́ изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че искът не е доказан по основание и размер, наред с това доказателствата по делото не установяват наличието на причинно- следствена връзка между твърдените да са претърпени от ищцата вреди и действията на ответника, настоящ въззивник В. Е., липсва и причинна връзка между твърдените вреди и проведеното производство пред Комисията за защита от дискриминация. Твърди се в жалбата, че производството пред КЗДискр е било инициирано от ищцата и близки до нея служители, които не са спазвали трудовата дисциплина и са саботирали действията на ищеца, в качеството му на директор на Дирекция „Морска администрация“ – Варна относно въведените от него изисквания за стриктно спазване на работното време и за бързо и качествено обработване на корабните документи с цел избягване на всякакви корупционни практики. Установено е по делото, че ищцата и няколко нейни колежки и близки приятелки, са били изключително недисциплинирани, същите са се обединили против ответника, в качеството му на директор на Дирекция „Морска администрация“ – Варна като са саботирали дейността му; установено е също, че 1 ищцата не е изпълнявала качествено и в пълен обем трудовите си задължения, работела е неефективно, освен това е създвала интриги между служителите и системно е нарушавала работния процес, като е идвала на работа и си е тръгвала когато пожелае. Не е съобразено от съда обстоятелството, че ищцата, заедно с други две служителки – Г. Бочева и Красимира Кубарелова и синдикалния лидер и близък техен приятел – Николай Друмев, който е бил в открита конфронтация с ответника, са създали „клика“ за противопоставяне на директора (ответникът В. Е.) и саботиране на действията му, свързани с дисциплината, както и че посочените четири лица умишлено са инициирали производство пред Комисията за защита от дискриминация и са саботирали действията на ответника в качеството му на директор на Дирекция „МА“ – Варна.

Твърди също, че по делото не е установено ищцата да е претърпяла вреди от действията на ищеца, признати за дискриминационни с влезлите в сила решения на Комисията за защита от дискриминация, като изводът на първоинстанционния съд в обратен смисъл е неправилен.

В евентуалност навежда, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, е прекомерен. Според въззивника всеки един човек изживява „тревожност“ и „стрес“ непрекъснато, както в работата си, така и в личния си живот и това е част от същността на човека, поради което и определеното от първоинстанционния съд обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева е необосновано завишено, като се има предвид ниския вредоносен резултат и не съответства на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен в цялост, евентуално – за намаляване на размера на присъденото обезщетение, съразмерно на понесените вреди.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, въззиваемата – ищца Г. Н. П., оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски.

В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане, подадената от В. П. Е. от гр. Варна, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 2388/18.07.2022 год., постановено по гр. дело № 18385/2021 год. по описа на РС-Варна;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2022 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3