Решение № 347 от 10.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Варна, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20223100900463 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Онтарио БГ“ ЕООД срещу ППЗК “Срацимир“ искове с правно основание чл.240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 64000.00 лева, представляваща главница по договор за заем от 30.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2022г. до окончателното й изплащане и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 3466.67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 64000 лв. за периода 17.09.2021г. до 27.04.2022г.

В исковата молба се твърди, че на 30.07.2020г. между ищеца, в качеството на заемодател и ответника като заемополучател бил сключен договор за заем, по силата на който била предоставена в заем сумата от 64000.00лв. с падеж за връщане 30.07.2021г.

Сумата била предадена в брой, за което обстоятелство бил издаден РКО №10/05.10.2020г.

На падежа ответникът не изпълнил задължението си за връщане на заемната сума, поради което изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в претендираните размери, считано от 17.09.2021г., седем дни от 10.09.2021г. - датата на получаване на нарочна покана. По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати процесните суми.

По делото е постъпил отговор от ответника ППЗК„Срацимир“ в срока по чл.367 от ГПК, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава се обстоятелството, че е подписан договор за подпомагане от 30.07.2020г., но той останал само едно обещание, като парични суми не били престирани на ответника. Освен това ищецът не е разполагал с такава сума по банкови и касови наличности към този момент. Излага се, че 1 ответникът чрез представляващия го Я. Я. действително подписал ордер, но за сума от 3000 или 3500 лева. В тази връзка се твърди, че процесният РКО №10/05.10.2020г. е неистински, тъй като не е подписан от представляващия кооперацията Я. Я. и неговото съдържание е преправено, като посочената в него сума е трансформирана в исковата от 64 000 лева. На следващо място са въведени възражения за нищожност на процесния договор поради противоречие със закона, в частност чл.26, ал.3 от Закона за кооперациите, тъй като не е налице решение на УС за сключване на сделката. Твърди се нищожност на договора поради заобикаляне на закона като сключен вместо договор за заем, при който се изисква съгласие на УС съгласно чл.21, ал.2, т.1 от ЗК, както и поради прикриване на банкова дейност.

Твърди се също унищожаемост на договора поради грешка в лицето, тъй като същият е следвало да бъде сключен с АТЛАС АГРО 2011 ЕООД, чийто представляващ е също М. М., а не с ищеца. Именно с това дружество ответникът е имал договорни отношения за зърнени култури, торове, наем за стопанската 2020/2021г. По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявения иск. Претендират се направените разноски.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът поддържа търговското качество на договора между страните, съответно приложимост на разпоредбите на ТЗ. Оспорва се, че договорът е унищожаем при грешка в лицето на страната на „ОНТАРИО БГ“ ЕООД, като се твърди, че кооперацията е била наясно, че подписва договор именно с ищцовото дружество, включително и ордера за получаване на сумите. Посочва се, че не е необходимо съгласие на управителния съвет на кооперацията /позоваване на ТР №4/2016г. на ВКС/, поради което договорът не страда от порок противоречие или заобикаляне на закона. За неоснователни се считат възраженията за нищожност на договора, тъй като прикривал банкова сделка. Оспорва се подправянето на друг РКО с добавяне на текст/цифра/ до 64000 лева.

В постъпилия допълнителен отговор се поддържа, че реална сума не е предавана.

Твърди се, че предявеният в настоящия процес РКО №10/05.10.2020г. е осчетоводен при ищеца едва на 22.02.2022г., като същият е неистински, както и записванията в счетоводството на ищеца. Поддържа се оспорване подписа на ордера. Отново се застъпва, че ищецът не е разполагал на каса и по банкова сметка с предоставената в заем сума от 64 000 лева, тъй като години наред е бил с отрицателен капитал. ГФО за 2020г. не отразявал вярно икономическото състояние на ищеца към 2020 година. Претендират се разноските за производството.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД подлежат на главно и пълно доказване от ищцовата страна следните обстоятелства: сключен между страните договор за заем с твърдените параметри и падеж, реалното предаване на сумата на ответника в брой срещу РКО и настъпила изискуемост на задължението за връщането й. В тежест на 2 ответника е да установи правоизключващите си възражения за нищожност на договора поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, за унищожаемост поради грешка в лицето, за неавтентичност на РКО и за липса на средства за предоставяне на сумата от страна на ищеца..

Не е спорно между страните и се установява от представените по делото писмени доказателства наличието на сключен между страните договор за подпомагане от 30.07.2020г., съгласно т.1 от който „Онтарио БГ“ЕООД предоставя на ППЗК „Срацимир“ парични средства в брой, чийто размер се определя и удостоверява с разходни касови ордери, както е предвидено в т.3 от договора. Съгласно т.4 връщането на средствата се договаря между двамата управители с оглед съвместната дейност и постигането на добри финансови резултати. Договорът е за срок от една година, считано от датата на неговото подписване.

Поради липсата на оспорване относно неговата автентичност договорът се ползва с формална доказателствена сила и е обвързващ за страните. По отношение на правната му същност следва да се съобразят съществените му елементи, а именно съгласие за предоставяне на парични средства за временно ползване срещу задължение за връщането им, обуславящи извода за наличие на договор за заем,. Възражението в отговора на ИМ, че сумата е предоставена с дарствено намерение, се опровергава от изрично предвиденото в чл.4 от договора задължение за връщане, като падежът подлежи на допълнително договаряне.

По отношение действителността на договора са наведени възражения за нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради противоречие на закона, а именно чл.26, ал.3 от Закона за кооперациите, съгласно който за сключване на договор за заем с трети лица се изисква предварително решение на управителния съвет на кооперацията. В случая по аналогия са приложими разрешенията по ТР № 4 от 10.05.2018 г. на ВКС по т. д.

№ 4/2016 г., ОСГТК, съгласно които въведеното с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите изискване за предварително взето от общото събрание решение за сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях не създава ограничения в представителните правомощия на председателя на кооперацията по отношение на третите лица, а е от значение само във вътрешните отношения между кооперацията и председателя, както и че наличието на решение не е необходимо условие за действителност на разпоредителните сделки. По аналогия следва да се приеме, че това разрешение касае и хипотезата на сключване на договора за заем по чл.21, ал.2, т.1 от ЗК, което води до извод за действителност на сключената сделка, доколкото представителната власт на председателя пред трети лица не е ограничена, а действията при липса на решение на УС са от значение единствено във вътрешните му отношения с кооперацията.

Като неоснователни се преценяват и възраженията за сключване на договора при грешка относно лицето. Съгласно чл.28, ал.1, изр.2 от ЗЗД грешка в лицето е основание за унищожаване, когато договорът е сключен с оглед на личността. Грешката като основание 3 за унищожаване на един договор представлява несъзнавано несъответствие между представата на сключващото договора лице с обстоятелствата, които имат значение при формиране на волята му за сключване на договора досежно неговия предмет или лицето, с което се договаря. Не са ангажирани доказателства, от които да би могъл да се направи извод, че заемателят е имал представа за договаряне с друго лице, като същевременно от справка в ТР се установява, че дружеството „Атлас Агро 2011“ ЕООД, сочено от ответника като действителен заемодател, е регистрирано на 21.10.2020г., т.е след сключване на договора за заем. С оглед на изложеното не би могло да се приеме за основателно твърдението, че представляващият кооперацията е имал погрешна представа относно договарящото дружество.

Възражението за сключване на договора с цел заобикаляне на Закона за кредитни институции също се преценяват като неоснователни, с оглед безвъзмездния характер на процесния договор, който изключва сключването му с цел реализиране на печалба, докато банковият кредит по дефиниция е възмезден (чл.430, ал.2 от ТЗ).

С оглед неоснователност на наведените възражения се налага извода за действителност на сключения договор с правната същност на договор за заем.

Договорът за заем за потребление (паричният заем) е неформален, комутативен, реален, възмезден или безвъзмезден договор. Правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Договорът за заем се счита сключен с постигане на съгласие относно съществените елементи на договора и предаване на паричната сума като елемент от фактическия състав.

В настоящия случай като доказателство за предаване на заетата сума е представен РКО №10/05.10.2020г., удостоверяващ, че ищецът е предал на председателя на кооперацията Я. Я. сумата от 64000 лева. Начинът на удостоверяване факта на осъществено предаване на заетата сума именно с разходен касов ордер е изрично предвиден в чл. 3 от договора, съгласно който с ордера се определя и размера на заетата сума.

С оглед своевременно релевираното оспорване автентичността на представения разходен касов ордер е назначена и приета съдебно-графологична експертиза, от заключението по която се установява, че подписът за „получил сумата“ в разходен касов ордер №10/05.10.2020г. е положен от Я. Я., подписът му не е пренесен от друг документ с техническо средство или по друг начин, не са установени данни за извършени преправки и дописване чрез внасяне на промени в съществени елементи на съдържанието на РКО №10/05.10.2020г., които водят до засягане на същестевни елементи на изразеното в него мисловно съдържание, в това число и за текста, изписващ цифром и словом сумата от 64000 лв. Предвид неуспешно проведеното оспорване по реда на чл.193 от ГПК следва да се приеме, че разходният касов ордер е автентичен и доколкото представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя си факти, се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно факта на получаването на сумата 4 по РКО.

Липсва основание да се приеме, че сумата е получена от физическото лице Я. Я. в лично качество, доколкото в РКО изрично е посочено, че сумата се предава на Я. Я. в качеството му на представител на кооперацията по договор за подпомагане. Установеното от ССЕ осчетоводяване на задължението от ищеца по партидата на физическото лице не е в състояние да опровергае този извод, доколкото при несъответствие със счетоводните записвания меродавен е първичният счетоводен документ, в случая РКО №10/05.10.2020г.

Твърдението, че сума в този размер не е заприходена в касата на кооперацията, е без правно значение, доколкото обстоятелството дали председателят е отчел получената по РКО сума, е от значение единствено във вътрешните му отношения с представляваната кооперация.