Решение № 1042 от 03.08.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. Велико Търново, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20264110100193 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на С. П. С., в която се излагат твърдения, че с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е сключен Договор за паричен заем №*** като получил сумата от 500 лв., която се задължил да върне заедно с начислената договорна лихва от 74,62 лв. в срок до 19.11.2025г. Изтъква се, че на 20.05.2025г. ищецът сключил Договор за предоставяне на гаранция №*** с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с който дружеството в качеството на гарант се задължило срещу плащане на възнаграждение от 187,38 лв. да издаде гаранция за плащане на задълженията на кредитополучателя към ответника.

Навеждат се доводи, че е налице неяснота при формиране на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора за кредит от 63,53 % и невключването в него на разходите за възнаграждение на гаранта, представляващи допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в отделно правоотношение, с които се надвишава размерът по чл.

19, ал. 4 от ЗПК и се накърняват добрите нрави. Твърди се, че ищецът е платил на ответника 259,74 евро при задължение от 255,65 евро като разликата е платена без основание и подлежи на връщане. Поради изложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора за кредит и да осъди „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да възстанови на С. П. С. сумата от 4,09 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да плати направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Признава сключването на процесния 1 договор за кредит и предоставяне на сумата от 500 лв. на ищеца както и размера на извършените от него плащания. Изтъква, че оспорените клаузи са действителни и не противоречат на изискванията на ЗПК и че вземането за възнаграждение по договора за гаранция не следва да се включва в ГПР, поради което е налице валидно основание за плащане на претендираната сума. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 20.05.2025г. между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД в качеството на заемодател и С. С. в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем №*** като ответникът предоставил на ищеца сумата от 500 лв., която последният се задължил да върне до 19.11.2025г. заедно възнаградителна лихва от 74,62 лв., на 6 равни месечни вноски с падежи посочени в погасителен план. Годишният процент на възнаградителната лихва е определен на 49,50 %, а ГПР по кредита - на 63,53 % въз основа на дължимите главница и договорна лихва. Според чл. 4 от договора, заемателят поел задължение в тридневен срок от сключването му да предостави на заемодателя обезпечение чрез двама поръчители, чрез банкова гаранция или чрез одобрено от последния дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки. В резултат на това на 20.05.2025г. С. С. сключил Договор за предоставяне на гаранция №*** с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, действащо чрез заемодателя. Търговското дружество в качеството на гарант се задължило срещу възнаграждение от 187,38 лв., платимо от заемателя по сметка на заемодателя, да издаде гаранция за плащане в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД за обезпечаване изпълнението на задълженията на ищеца по договора за заем. Страните постигнали съгласие възнаграждението да се плаща в полза на заемодателя на погасителни вноски по 31,32 лв., съвпадащи с падежите на вноските по обезпечения договор. По делото е представена справка от ответника, от която се установява, че за периода от 11.06.2025г. до 16.01.2026г. С.

С. е платил сумата от 259,79 евро, с която е погасил 195,92 евро за главница, лихва и разноски по договора за заем както и 63,87 евро за възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разглежданият договор за заем е потребителски по своя характер и за него са приложими разпоредбите на ЗПК. От анализа на клаузите в него и съпоставката им с тези на договора за предоставяне на гаранция се достига до извод, че с последния се въвежда допълнителен разход по заема от 187,38 лв. за възнаграждение на гарант, който не е включен в ГПР и с него се надвишава размерът определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради обстоятелството, че като условие за сключване на договора за заем е въведено задължение за предоставяне на обезпечение чрез одобрено от кредитора дружество - гарант, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е едноличен собственик на капитала на гаранта „ФАЙНЕНШЪЛ 2

БЪЛГАРИЯ” ЕООД, извършващ дейност по сключване на гаранционни сделки и че плащането на вноските за възнаграждение на гаранта се извършва в полза на кредитора, се достига до извод, че с договора за предоставяне на гаранция не се цели реално обезпечаване на кредита, а заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Налице е включване на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в полза на кредитора. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за заем по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва, който към 20.05.2025г. е 61,20 %. Това води до недействителност на договора за заем съгласно чл. 22 от ЗПК като кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви по договора за заем и възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция. Поради изложеното исковата претенция по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК е основателна и следва да бъде уважена.

Ищецът е внесъл по сметка на ответника сумата от 259,79 евро при задължение за главница от 255,65 евро, поради което разликата от 4,14 евро е платена без основание и подлежи на връщане, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.02.2026г., до окончателното изплащане на задължението. Изложеното води до основателност и на претенцията по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, която съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК следва да бъде уважена в претендирания размер от 4,09 евро.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той дължи на ищеца сумата от 51,53 евро за държавни такси. Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие като на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат А. А. сумата от 250 евро за адвокатско възнаграждение за предявените искове. Същото е под минималния размер за исковите претенции, обусловени от едни и същи облигационни правоотношения между страните, съответства на реално извършената работа по делото от процесуалния представител, изразяваща се в запознаване с документите по два договора, които са с малък обем, изготвяне на искова молба и подготовка за съдебно заседание при становище на ответника, че оспорва основателността на исковите претенции. Освен това, делото не се характеризира с правна или фактическа сложност като е разгледано без явяване на процесуални представители.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по предявените искове от С. П. С. с ЕГН: ********** от ***, срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление 3

***, че Договор за паричен заем №*** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

Осъжда „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С. П. С. с ЕГН: ********** от ***, сумата от 4,09 евро /четири евро и девет цента/ - главница, представляваща извършено без основание плащане по Договор за паричен заем №***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2026г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 51,53 евро /петдесет и едно евро и петдесет и три цента/, представляваща направени по делото разноски.

Осъжда „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат А. А. А. от Адвокатска колегия - П-, №***, от гр. ***, сумата от 250 евро /двеста и петдесет евро/ за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4