Определение № 308 от 27.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. Велико Търново, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20254100500153 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 415, ал. 5 и чл.

407, ал. 1 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „А1 България“ ЕАД гр.

София, чрез пълномощник юрисконсулт М. К. срещу Разпореждане № 80/08.01.2025 г., постановено по Ч.Гр.д. № 2519 по описа за 2024 година на РС Горна Оряховица, с което в хода на заповедно производство е постановен отказ да бъде издаден изпълнителен лист за разноските, претендирани със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения по чл.

410 от ГПК и е обезсилена Заповедта за изпълнение в тази й част. Твърди постановяване на обжалвания акт при неправилно приложение на материалния закон, тъй като длъжникът е погасил вземанията си, но след издаване на заповедта за изпълнение и дължи разноските. Излага, че съдът неправилно е приел, че заповедта не е влязла в сила, след като няма предявен установителен иск, а такъв е недопустим само за разноските. Моли да бъде постановена отмяна на обжалвания съдебен акт и да бъде разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на жалбоподателя за разноските по заповедното производство.

В отговор на частната жалба длъжникът по заповедното производство - Н. К.

А. от гр. Г. О., заема становище, че същата е неоснователна. Излага, че при сключване на нов договор с жалбоподателя е бил уведомен, че дължи връщане на оборудване, което е върнал веднага и при проверка е установено, че не дължи никакви суми по стария си договор. Едва по-късно получил заповедта за изпълнение. Счита, че не дължи разноски на кредитора.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, запозна се с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Частната жалба е подадена в срок – съобщението за изготвяне на обжалваното разпореждане е връчено на заявителя на 17.01.2025 г. на съдебния адресат /според отбелязване с молив на гърба на съдебния акт/, а жалбата е подадена на 24.01.2025 г., т.е. спазен е едноседмичният срок. Жалбата изхожда от лице, имащо право на жалба. Насочена е против подлежащ на обжалване акт – разпореждане за отказ да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение в частта за разноските по заповедното производство и обезсилване на заповедта в тази й част, при което и се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление от „А1 България“ ЕАД гр.

София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжник Н. К. А. от гр. Г. О. за осъждането му за сумите:

153,08 лв.- дължими суми по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, означен със системен партиден номер М6602867 и сключен на основание рамков договор № 505754270, в т.ч. 13,08 лв., представляващи дължима сума за предоставени електронни съобщителни услуги, за които е издадена фактура № 475707780/26.10.2023 г. за сумата 13,08 лв., с падеж 10.11.2023 г.; и 140,00 лв., представляващи неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, за която е издадена фактура № 902608469/29.09.2023 г. с падеж 13.11.2023 г.; 11,96 лв. - сбор от мораторните лихви върху всяка от горните суми за времето от първия ден на забавата по всяка фактура до 02.09.2024 г. вкл.; законната лихва върху главницата от 153,08 лв. за времето от 03.09.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

В заявлението вземанията се сочи да произтичат от следните обстоятелства:

По договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М6602867 и сключен на основание рамков договор № 505754270, заявителят „А1 България“ ЕАД предоставил на длъжника Н. К. А. уговорените услуги и устройства. Длъжникът не изпълнил в срок задължението си за плащане на дължимите съгласно договора суми за предоставените електронни съобщителни услуги, като останал задължен към заявителя с посочените погоре суми за ползвани електронни съобщителни услуги. Поради посоченото неизпълнение на задълженията за плащане заявителят приел, че договорът е прекратен едностранно по вина на абоната, поради което и на предвидено в договора и в общите условия основание начислил в негова тежест описаната по-горе неустойка.

По заявлението РС Горна Оряховица се е произнесъл с Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1041/08.11.2024 г. за всички претендирани суми, като е присъдил и исканите разноски от 25лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 15.11.2024г. В законоустановения срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, че не дължи изпълнение, тъй като не е имало виновно прекратяване на договор, а такова по негово писмено предизвестие и по него дължимите суми и оборудване са върнати. Представя заявлението за прекратяване на договор и 2 протокол за връщане на оборудването.

С разпореждане № 3424/27.11.2024г. заповедният съд е указал на заявителя, че е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК и следва да бъде предявен установителен иск за вземането в едномесечен срок, като е предупреден, че в противен случай издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

Разпореждането е връчено на заявителя на електронен адрес, получаването му е потвърдено на 02.12.2024г. /л. 13 от Чгр.Д/.

В срок не е постъпило доказателство за предявен установителен иск. Вместо това – на 03.12.2024г. е постъпила молба за издаване на изпълнителен лист за разноските по Заповедта за изпълнение. Признава се заплащането на сумата от 13,08 лева - стойност на услуги на 23.09.2024г. и връщане на оборудване на 17.09.2024г., поради което счита, че няма правен интерес за предяви установителен иск, а такъв само за разноските счита за недопустим.

С обжалваното разпореждане съдът е оставил това искане без уважение, като е приел, че след като не са представени доказателства за предявен установителен иск в срок, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК съдът следва да обезсили заповедта. Във връзка с подадената молба да бе издаден изпълнителен лист за разноските, съдът отказва с мотива, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила и въз основа на нея не може да бъде издаден изпълнителен лист.

При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:

Няма съмнение, че е подадено възражение по чл. 414 от ГПК и длъжникът е оспорил съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, а не е възразил за предприето доброволно изпълнение по реда на чл. 414а от ГПК. С такова съдържание е подаденото от длъжника възражение и така същото е администрирано от съда. На кредитора са дадени указания да предяви иск, за да установи съществуването на вземанията си, което не е сторено в указания едномесечен срок. Това е достатъчно за да възникне за съда задължението да обезсили заповедта за изпълнение на основание чл. 415, ал.5 от ГПК. Не са уредени хипотези, в които съдът да преценява дали се дължат разноските по заповедното производство, както е при възражението по чл. 414а от ГПК. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в ТР3/2024 на ОСГК на ВКС в т.10в, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал, но той може да иска издаване на изпълнителен лист за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Не е такъв настоящият случай – длъжникът е оспорил съществуването на двете вземания, отрекъл е да им виновно негово поведение /неизпълнение на задължения по договора/, договорът да е развален от заявителя, да дължи неустойка. Данните за извършено плащане касаят сума равна на първата претендирана от 13.08 лв., но предвид характера на производството, спорът между страните дали към поранен момент е била просрочена и липсата на възражение за плащане, съдът 3 не може да изследва по същество това плащане. Втората сума от 153,08 лв. не е заплащана от длъжника и заявителят не я претендира, като в молбата си признава, че не е дължима, т.е. за нея безспорно няма плащане. Предвид изложеното съдът намира, че не сме в хипотезата, очертана от т.10в на ТР и правилно първоинстанционният съд е обезсилил заповедта за изпълнение изцяло.

Настоящият състав споделя доводите на ВТРС, че в случая длъжникът не е дал повод за завеждане на делото. Не се твърди, а и не са представени никакви доказателства за това, длъжникът като абонат на „А1 България“ ЕАД да е бил уведомен от своя кредитор за дължимост на процесните суми преди предявяване на заявлението, за разваляне на договора. Сумите се претендират по фактури от м. септември и октомври от 2023г., което предполага разваляне на договора преди това, а длъжникът представя доказателства за прекратяването му от негова страна с предизвестие прието от заявителя през м. септември 2023г., с което страните се съгласяват прекратяването да настъпи на 29.10.2023г.

Предвид изложеното обжалваното определение се явява правилно, а частната жалба подлежи на отхвърляне, поради което Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1179/24.01.2025 г. от „А1 България“ ЕАД гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт М. К. срещу Разпореждане № 80/08.01.2025 г., постановено по Ч.Гр.д. № 2519 по описа за 2024 година на РС Горна Оряховица.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4