Решение № 664 от 06.06.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 664 гр. Велико Търново, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20214110103070 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от "Водоснабдяване Дунав" ЕООД – град Разград срещу М. П. К. искова молба . Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че на името на ответника е имало разкрита партида в ищцовото дружество с абонатен № 0262138 за имот в град Попово, *. Посочва, че от момента на откриване на партидата, въз основа на заявление от 29.02.2008 година, за ответницата е възникнало задължението да заплаща ползваните ВиК услуги в имота. Твърди, че в периода от 21.11.2018 година до 31.12.2018 година от ответницата са потребени ВиК услуги, за които е издадена ежемесечна фактура № 3112870544 от 31.12.2018 година на стойност 56.40 лева. Посочва, че ответницата не е изпълнила задължението си да заплати ползваните ВиК услуги, въпреки изпратената покана за доброволно изпълнение, поради което и на основание чл. 44 от ОУ, на същата е начислена лихва за забава в размер на 12.61 лева за периода от 30.01.2019 година до 15.05.2021 година. Навежда доводи, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответника по фактура № 3112870544 от 31.12.2018 година за сумата в размер на 56.40 лв. - главница, представляваща цената на незаплатени ВиК услуги за имот, находящ се в град 1

Попово,*, за периода от 21.11.2018 година до 31.12.2018 година, както и сумата от 12.61 лв. – мораторна лихва за забавено изпълнение за периода от 30.01.2019 година до 15.05.2021 година, за които вземания има издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1744/2021г. на Районен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2021г. до окончателно изплащане на вземането. Направено е искане да бъдат присъдени направените от дружеството разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, чрез назначения му по делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Заявление-декларация от 29.02.2008 година /л. 11/ ответницата е заявила, че партидата на адрес в *следва да бъде записана на нейно име.

По делото са приложени и заверени копия на Фактура № 3112870544 от 31.12.2018 година; Протокол № 116838 от 28.11.2011 година; Справка – извлечение от електронен карнет; Справка за неплатени фактури /л. 12, 14, 15/, от които са установява, че на ответницата е начислена за плащане сумата в размер на 56.40 лева, представляваща цената на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в град Попово, *, за периода от 21.11.2018 година до 31.12.2018 година. От приложеното заверено копие н а Покана за доброволно плащане № 133 от 08.01.2020 година, ведно с известие за доставяне /л. 16-17/ се установява и че ищцовото дружество е изпратило до ответницата покана за доброволно изпълнение на задължението по издадената фактура, но същата се е върнала като непотърсена.

По делото са приложени и Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 година на ДКЕВР, ведно с ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД – град Разград; Извлечение от вестник „Новинар“ от 21.08.2014 година /л. 4-10/.

От приложените по делото Ч.гр.д. № 342/2021 година на Районен съд – Попово и Ч.гр.д. № 1744/2021г. на Районен съд - Велико Търново се установява, че въз основа на подадено заявление е издадена Заповед № 717 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.06.2021 година за процесните суми, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни 2 изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми. В този смисъл, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка с ответника, основанието и размера на вземането си за главница и лихви т.е. изпълнение на задълженията си за доставяне на ВиК услуги по отношение на имота на ответника в град Попово за процесния период, както и реалното й отчитане по посочения водомер, а също така й наличието на главен дълг, съответно - изпадане на ответника в забава. В тежест на ответника по делото е да проведе насрещно доказване по горните обстоятелства и да докаже евентуалните си възражения, от които черпи благоприятни за себе си последици.

В случая по делото страните не оспорват, а и от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ответникът е ползвател на ВиК услуги за процесния недвижим имот, находящ се в град * /Заявление-декларация от 29.02.2008 година/, респективно – същият се явява потребител на ВиК услуги за питейно – битови нужди по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, респективно - чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД – град Разград, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 година на ДКЕВР /л. 4-9/ . С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че за исковия период между страните са съществували договорни отношения, регламентирани от ОУ по доставката на питейна вода и пречистването на отпадни води и като ползвател на недвижимия имот цитираните по-горе Наредба и ОУ придават на ответницата качеството потребител на ВиК услуги за питейно – битови нужди.

За да възникне обаче задължението на ответника да заплащане на услугите, свързани с доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация, ищецът следва да докаже, че претендираните с исковата молба количества ВиК услуги за процесния период са реално доставени, съответно - потребени от ответника през исковия период. В случая по делото липсва спор, че начислените количества ВиК услуги реално са доставени на адреса на потребление. По делото липсват твърдения, а и каквито и да е доказателства за наличието на нарушения при осъществяване отчитането на потребеното количество ВиК услуги за процесния период от време. От представената справка-извлечение от електронен карнет /л. 14/, в която са нанесени данните от извършения отчет се установява, че се касае за реален отчет, извършен от инкасатор за водомер № 6967, като видно от издадената въз основа на нея фактура, на 3 ответницата са начислявани количества вода за периода от 21.11.2018 година до 31.12.2018 година на стойност 56.40 лева. Предвид изложеното по-горе, за ответника е възникнало задължението да заплаща консумираните и отчетените от инкасатора ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2 от ОУ/. От приложеното заверено копие на Покана за доброволно плащане № 133 от 08.01.2020 година, ведно с известие за доставяне /л. 16-17/ се установява и че ищцовото дружество е изпратило до ответницата покана за доброволно изпълнение на задължението по издадената фактура, но същата се е върнала като непотърсена. При закъснения за заплащане на задълженията си потребителите заплащат лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, респективно - чл. 44 от ОУ. Изчислен с помощта на он-лайн калкулатор, съдът изчисли, че размерът на обезщетението за забава върху главницата по издадената фактура е в размер на 13.11 лева, но с оглед диспозитивното начало и предвид отправеното до съда искане следва да бъде присъдена сумата в размер на 12.61 лева.

Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и доказани за сумата от 56.40 лева - главница, представляваща цената на ползвани, но незаплатени ВиК услуги за обект, находящ се в град Попово, *, за периода от 21.11.2018 година до 31.12.2018 година, за които е издадена Фактура № 3112870544 от 31.12.2018 година, както и сумата от 12.61 лв. – мораторна лихва за забавено изпълнение за периода от 30.01.2019 година до 15.05.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2021 година до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 717 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.06.2021 година по Ч.гр.д. № 1744/2021г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски, които следва да бъдат възложени на ответника общо в размер на в размер на 225.00 лева, от които 75.00 лева - внесена държавна такса и 150.00 лева – депозит за особен представител, респективно - за заповедното производство дължи заплащането на разноски в общо в размер на 25.00 лева – за внесена държавна такса.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. П. К. от *, с ЕГН

4

**********, че дължи на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ - ДУНАВ" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Разград, ул. "Сливница" № 3А, с ЕИК 826043778 СУМАТА в размер на 56.40 лв. /петдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ - главница, представляваща цената на ползвани, но незаплатени ВиК услуги за обект, находящ се в град Попово, *, за периода от 21.11.2018 година до 31.12.2018 година, за които е издадена Фактура № 3112870544 от 31.12.2018 година; СУМАТА в размер на 12.61 лв. /дванадесет лева и шестдесет и една стотинки/ - мораторна лихва за забавено изпълнение за периода от 30.01.2019 година до 15.05.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.05.2021 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 717 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.06.2021 година по Ч.гр.д. № 1744/2021г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

ОСЪЖДА М. П. К. от *, с ЕГН ********** да заплати на

"ВОДОСНАБДЯВАНЕ - ДУНАВ" ЕООД , със седалище и адрес на управление град Разград, ул. "Сливница" № 3А, с ЕИК 826043778 сумата в размер на 225.00 лева /двеста двадесет и пет лева/, представляваща направените от дружеството в исковото производство съдебни разноски, както и сумата в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, представляваща направените от дружеството в заповедното производство съдебни разноски,.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 1744 по описа на Районен съд - Велико Търново по описа на Районен съд - Велико Търново за 2021 година.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.