Решение № 5601 от 06.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5601 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100501385 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4768/14.12.2021г., постановено по гр. д. № 37042/21г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 85 състав, са отхвърлен, предявения от „Е.п.“ ЕАД, ЕИК **** срещу „Т.-**“ ООД, ЕИК ****, положителен установителен иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 324,45 лева, представляваща неустойка по чл. 13, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 2 от Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия № 11644913-003/14.06.2017 г. дължима при прекратяване на договор, без спазване на срока на уговореното предизвестие. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 1570/06.01.2022г., подадена от ищеца, с която обжалва решение изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон.

Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат предявените искове. Претендира сторените разноски. в

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната 1 неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство са притезанието на ищеца, породено от уговорената клауза неустойка, съдържаща се в сключения с „Тристан 02“ ЕООД комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен на 14.06.2017 г.

С оглед въведените във въззивната жалба оплаквания, спорен между страните е единствено въпросът свързан с субсумирането на установените факти под приложимата материалноправна норма.

Спорното материално право се индивидуализира със: 1 ) своето основание, т.е. правопораждащия фактически състав, при осъществяването на който е възникнало правото, предмет на иска; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение; 4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение. Съдът самостоятелно следва да квалифицира твърдяното материално право с оглед изложените твърдения в исковата молба, като не е обвързан от правните доводи на ищеца относно приложимата правна норма – в този смисъл виж - Определение № 451 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 754/2021 г., IV г. о.; Решение № 406 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о.; Решение № 198 от 11.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 126/2015 г., I т. о.;

Съгласно изложените в исковата молба твърдения ищецът счита, че е възникнало право да търси изпълнение на притезанието за неустойка, уговорена в чл. 13, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 2 от процесния договор, тъй като ответникът едностранно е прекратил облигационна връзка между тях, без да е спазен тримесечния срок за предизвестие.

2

Неустойката по своята правна същност представлява форма на договорна отговорност, като страните предварително определят нейното съдържание, т.е. дали ще покрива вреди от разваляне или от пълно, или частично неизпълнение, както и размера на вредите, при спазване на границите на чл. 9 ЗЗД. Процесната клауза за неустойка е предназначена да обезщети настъпилите вреди и да санкционира поведението на купувача при едностранно прекратяване на договора, преди изтичането на тримесечния срок, уговорен в чл. 3, ал. 2 от договора. Следователно фактическият състав включва волеизявление за прекратяване в писмена форма, достигнало до насрещната страна, като от този момент започва да тече тримесечния срок, като при неспазването му възниква притезание за договорени вреди.

От изложените твърдения за факти в исковата молба, които не се оспорват от страните и се установяват от приобщените писмени доказателства, ответникът не е отправил писмено предизвестие за прекратяване на договора. Същият е подал заявление до свързано с ищеца дружество за смяна на доставчика на ел.енергия. По този начин ответното дружество е преустановило изпълнението на своето облигационно задължение да купува електрическа енергия от ищеца, аргумент от чл. 1, ал. 1 от договора, но това автоматично не води до прекратяване на договора между тях. Виновното неизпълнението на облигационно задължение не влече като последица прекратяване на облигационната връзка между страните. Процесният договор може да се прекрати при следните хипотези: 1) по взаимно съгласие, 2) едностранно при спазване на условията на чл.

16 от договора; 3) при упражнено потестативно право на разваляне на облигационна връзка – чл. 87 ЗЗД; 4) или при обективна невъзможност, водеща до разваляне по право – чл. 89 вр. чл. 81, ал. 1 ЗЗД.

Правопораждащият фактически състав на процесното вземане за неустойка изрично предвижда кумулативно следните предпоставки: 1) едностранно волеизявление за прекратяване на облигационната връзка и 2) неспазване на тримесечния срок за предизвестие. По делото не са установиха в условията на пълно и главно доказване осъществяването на посочените факти, поради което исковата претенция следва да бъде оставена без уважение.

Първоинстанционното решение, макар и с различни мотиви, следва да бъде потвърдено, респективно въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 450 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4768/14.12.2021г., постановено по гр. д. № 37042/21г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 85 състав.

ОСЪЖДА „Е.п.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на „Т.-**“ ООД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 450 лева, представляваща направените съдебни разноски във въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4