Определение № 3252 от 17.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3252 гр. София, 17.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Розинела Янчева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002104198 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3546/19.08.2025 г., подадена от Районен съд – Силистра и Окръжен съд - Силистра, както и по касационна жалба вх. № 3575/21.08.2025 г., подадена от Л. Д. С., чрез адвокат А. М., срещу решение № 119 от 17.07.2025 г. по гр. д. № 20253300500248/2025 г. на Окръжен съд - Разград, с което е: отменено решение № 738 от 25.11.2024 г. по гр. д. № 440/2024 г. на Районен съд - Разград в частта, с която е отхвърлен искът на ищеца срещу РС - Силистра и ОС - Силистра за осъждането им солидарно да му заплатят сумата над размера от 5000 лв. до претендирания такъв от 10 000 лв., като вместо това въззивният съд е осъдил Районен съд - Силистра и Окръжен съд – Силистра да заплатят солидарно на Л. Д. С. сумата 5000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 49 ЗЗД, от налагане на наказание по НЧХД № 186/2007 г. по описа на Районен съд Силистра, потвърдено с решение по ВНЧХД № 246/2007 г. по описа на Окръжен съд Силистра, което е отменено с решение по н. д. № 69/2019 г. по описа на ВКС и лицето е признато за невиновно, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1200 лв., на основание чл. 78 ГПК, разноски по делото пред въззивната инстанция; потвърдено е решение № 738 от 25.11.2024 г. по гр. д. № 440/2024 г. на РС - Разград и решение № 252 от 15.04.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 738 от 25.11.2024 г. по гр. д. № 440/2024 г. на Районен съд – Разград в останалата обжалвана част; потвърдено е определение № 217 от 28.02.2025 г. по гр. д. № 440/2024 г. на РС - Разград.

Въззивният съд, сезиран с въззивни жалби и частна жалба на Л. С. и насрещна въззивна жалба на Районен съд – Силистра, е визирал, че споделя изцяло установената от 1 първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото. Изложил е, че е безспорно, че с присъда № 400/05.06.2007 г. по НЧХД № 186/2007 г. състав на РС – Силистра е признал Л. С. за виновен в това, че през периода м. юли 2006 г. - 22.02.2007 г., в писмени жалби до РИОКОЗ - Силистра, МЗ - Дирекция „Обществено здраве“ - София, РДНСК - Силистра, ОДП - Силистра и РП - Силистра, вкл. и чрез печатно произведение, е разгласил позорни обстоятелства за В. С. В., като клеветата е осъществена публично и е разпространена чрез печатно произведение или по друг начин, и от това са настъпили тежки последици, с което е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 147 НК, като на основание чл. 78А НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. Тази присъда е обжалвана и потвърдена с решение № 138/30.10.2007 г. по ВНЧХД № 246/2007 г. по описа на Окръжен съд - Силистра. С решение по жалба № 30460/08 г. по дело С. срещу България, Пето отделение на Европейския съд по правата на човека е приело, че спрямо ищеца е налице нарушение на чл. 10 ЕКПЧОС (право на свобода на изразяване на мнение… да отстоява своето мнение и да получава и разпространява информация и идеи). В решението е записано, че не е убедително доказана належаща обществена необходимост от намеса в свободата на словото, както и че наложената санкция е несъразмерно тежка. В това решение също така е записано, че (т. 56) установяването на нарушение е достатъчно справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя, и на последния е присъдена сумата 845 евро имуществени вреди и 500 евро разходи и разноски.

Присъждането на тази сума е мотивирано с разпоредбата на чл. 41 от ЕКПЧОС, в която е записано, че „Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна“. Това решение е оповестено на 06.09.2018 г. С решение № 53/16.07.2019 г. по н. д. № 69/2019 г. по описа на ВКС, III н. о. наказателното производство по ВНЧХД № 246/2007 г. по описа на Окръжен съд - Силистра е възобновено на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК и е отменено решение № 138/30.10.2007 г. по ВНЧХД № 246/2007 г. по описа на Окръжен съд - Силистра и потвърдената с него присъда № 400/05.06.2007 г. по НЧХД № 186/2007 г. на РС - Силистра в частта, с която С. е признат за виновен по чл. 148, ал. 2, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 147 НК, и на основание чл.

78А НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., след което е признат за невиновен да е извършил престъплението, за което му е наложено административно наказание по чл. 78А НК, и е оправдан по така повдигнатото обвинение. Със същото решение е намален размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди на 400 лв. Ищецът е представил медицински документи: ЕР на ТЕЛК № 0589/048 от 11.03.2010 г. за определена 86 % намалена работоспособност, с водеща диагноза: остеонекроза, поради вродена луксация на ТБС; ЕР на ТЕЛК № 0321/023 от 09.12.2012 г. за 85 % ТНР, с диагноза остеонекроза; ЕР на ТЕЛК № 0312/015 от 28.01.2014 г.; ЕР на ТЕЛК № 2976/155 от 13.11.2017 г.; ЕР на ТЕЛК № 91592/96 от 25.05.2021 г.; ЕР на ТЕЛК № 91543/75 от 19.04.2023 г., като всички са относно 2 поставената диагноза остеонекроза, освен последното, в което е посочена водеща диагноза: други видове стенокардия; амбулаторни листа с диагноза хипертонична болест на сърцето; медицински изследвания от лаборатория. Представени са по делото удостоверения, че в периода от 2005 г. до 2011 г. ищецът е бил регистриран като кандидат за депутат в парламентарни избори, за кмет на община, за общински съветник. Според показанията на св.

Д. П., с която ищецът живял на фактически съпружески начала, същият подавал жалби, правил оплаквания, подписка до различни институции да се намесят и да осуетят работата на незаконна печатница, която вредяла на здравето на всички, които живеели наоколо. След като бил осъден заради тази си дейност, понесъл много удари. Пострадала политическата му кариера, хората се отдръпнали от него, защото мислели, че ги е подвел, щом са го осъдили; нямал работа, сам си подал оставката като координатор на партията, за която работел, защото му я поискали, че бил компрометиран; тормозели децата му в училище. Ищецът изпаднал в депресия, бил страшно разстроен от несправедливостта и това се отразило на взаимоотношенията им, нямали тази близост като съпрузи, въпреки че тя и децата му давали кураж.

Въззивната инстанция е заключила, че при тези данни, наведените от ищеца факти, пораждащи претендираното от него право на обезщетение, не покриват нито една от хипотезите, уредени в чл. 2 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде разгледан по общия ред, уреждащ отговорността за вреди – чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД. Налице са установени ясни и изчерпателни правила, уреждащи реда за реализиране отговорността на държавата за вреди от дейност на администрацията - чл. 1 ЗОДОВ, и за вреди от дейност на правозащитните органи - чл. 2 ЗОДОВ. Съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание, и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно, като в този смисъл е ТР № 5/15.06.2015 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС.

Повдигнатият от ищеца спор не попада в тази хипотеза. На основание чл. 7 КРБ, държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ специален закон, уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД, в общата хипотеза на деликтната отговорност. Ето защо, Окръжен съд – Разград е намерил предявения срещу ответниците иск за допустим.

Посочил е, че в тази хипотеза първоинстанционният съд, като е приел, че правната квалификация на иска е чл. 2, т. 4 ЗОДОВ, не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл с недопустимо решение, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му. Съдът е намерил, че обстоятелствата по делото обуславят ангажиране отговорността на ответниците като възложители на работата по чл. 49 ЗЗД. Самото нарушение на Конвенцията обуславя наличието на противоправност, като елемент от деликтния състав на чл. 49 ЗЗД. В конкретния случай вредите са причинени от 3 незаконни актове на ответниците по воденото срещу жалбоподателя наказателно производство по обвинение за извършено престъпление, приключило с присъда, с която е бил признат за виновен. Този факт е достатъчен да инициира, че е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите достойнство и чест.

Въззивният съдебен състав е посочил, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост. Налице е многобройна и постоянна съдебна практика, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, от които се гради заключение и за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице, в каква степен и колко продължително са засегнати неговите чувства. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Съдът е приел, предвид събраните по делото гласни доказателства, че наказателното производство, завършило с оправдателно решение, е предизвикало душевни страдания у Л. С.. От ангажираните от последния доказателства се установява, че в резултат на осъдителната присъда е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му, в изживян стрес и притеснения. Присъдата е станала обществено достояние, което го е дискредитирало в професионален и обществен план, накърнило е името му на почтен човек.

Били подронени репутацията и авторитетът, с които се е ползвал в обществото.

Същевременно твърдението му, че вследствие на преживения стрес се влошило здравословното му състояние, не се доказва от събраните по делото писмени доказателства, тъй като не е установена причинно-следствена връзка. При установените по делото факти, отчитайки високия интензитет на вредите, причинени на С., ползвал се до този момент с безупречна репутация и висок авторитет, въззивният съд е заключил, че справедливото парично обезщетение за причинените от незаконното обвинение неимуществени вреди следва да се определи на 10 000 лв. Отговорността на ответниците за вредите от постановените незаконни актове е възникнала от постановяване на решението на ВКС, с което ищецът е бил оправдан за извършеното престъпление, за което е бил осъден на наказание по НК, и от този момент се дължи обезщетение за забава за репариране на вредите на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Решението на ВКС е влязло в сила на 16.07.2019 г. и от тази дата ответниците дължат законна лихва върху присъденото обезщетение.

Съдът е разгледал и подадената от С. частна жалба срещу определение № 217 от 28.02.2025 г., постановено от районния съд на основание чл. 248 ГПК, и я е намерил за неоснователна, макар и по други съображения. Визирал е, че претенцията за разноски, като законна последица от уважаване, респективно от отхвърляне на иска, може да бъде предявена найкъсно до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. В случая ищецът е заявил претенцията си за заплащане на разноски пред районния съд едва с депозираните от него писмени бележки, изпратени по пощата на 12.11.2024 г., т.е. след датата на проведеното открито съдебно заседание по делото на 30.10.2024 г., в което е даден ход и е приключено 4 съдебното дирене по делото.