Решение № 190 от 16.07.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Враца, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Пламена М. Д.а като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20251420200447 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Делото има за предмет жалба на В. А. В. от гр.Враца против НП № 250967-000407/15.04.2025 г. на Началник група в сектор „ПП” към ОДМВРВраца, САМО В ЧАСТТА, с която са наложени административни наказанияглоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.

В жалбата, поддържана и в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител на жалбоподателя-адв.К.Т., се изразява становище за незаконосъобразност и необоснованост на процесното НП в обжалваната му част, поради допуснати нарушения на материалния закон и несъставомерност на деянието от субективна страна, поради което се иска и същото да бъде отменено.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител. В придружителното писмо към изпратената административна преписка се отправя бланкетно искане за потвърждаване на обжалваното НП.

1

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице против подлежащ на съдебен контрол акт и в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е и основателна, при следните съображения:

На 06.04.2025 г. около 19:16 ч., в гр.Враца, на ул.“Мито Орозов“ до бензиностанция „Феникс Петрол“ с посока на движение към ул.“Др.Цанков“, полицейски автопатрул от служители на сектор „ПП“-Враца, в състав св.И.В. и Н.Н. спрели за проверка л.а.“**********“ с рег.№**********, управляван от настоящия жалбоподател. Поводът за спирането и проверката били движението на автомобила без включени светлини и без предна регистрационна табела. На мястото на проверката бил съставен процесния АУАН срещу настоящия жалбоподател за извършени две нарушения, съответно по чл.70, ал.3 ЗДвП /което остава извън предмета на настоящето съдебно производство, поради необжалване/ и по чл.140, ал.1 ЗДвП, подписан от жалбоподателя без възражения. Впоследствие обаче и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, жалбоподателят последователно подал две възражения-първото подадено чрез адвокат и второто-лично от него, в които възражения са изложени твърдения, че констатираната липса на предната регистрационна табела се дължи на изцяло обективни причини, за което жалбоподателят не е имал знание и представа. Въпросните възражения са били счетени за неоснователни от страна на АНО, който на свой ред е издал процесното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на двете нарушения, са наложени съответни административни наказания, в т.ч. и на основание чл.175, ал.3 ЗДвП.

Съгласно дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетеля К. Т./ангажиран от жалбоподателя/, имащ качество на пътник в автомобила и очевидец, към момента на предприемане на управлението на процесното МПС от с.Г.Пещене към Враца, предната регистрационна табела е била на мястото си. Затова той лично и жалбоподателя били изненадани, когато при последващото им спиране от полицейските служители в гр.Враца се оказало, че тази предна рег.табела липсва. Свидетелят твърди и че вероятно 2 табелата е „изпаднала“ по време на движение, поради изключително лошото състояния на пътя между с.Г.Пещене и гр.Враца. Свидетелят е категоричен в показанията си и за това, че маршрутът между с.Г.Пещене и гр.Враца е осъществен от жалбоподателя като водач на процесното МПС по „официалния“ и основен път между двете населени места, без отклонения по „черни пътища“ и без т.нар.“офроуд“.

Изложените до тук фактически положения, съдът възприе въз основа на приобщените по съответния процесуален ред гласни доказателства, включващи свидетелските показания на актосъставителя И.В. и на пътника в автомобила-очевидец- св.К.Т., както и от останалите приложени към административната преписка доказателства- цитираните възражения, докладна записка и снимков материал за нарушението, справка за нарушител и др.

Специално по отношение на свидетелските показания, съдът отбелязва, че няма формални основания да ги дискредитира, тъй като от една страна са дадени под страх от наказателна отговорност, а от друга, същите не са оборени с протИ.поставени им от насрещната страна други доказателствени източници.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, следното:

От процесуална страна, съдът не констатира съществени процесуални нарушения, презставляващи формално основание за отмяна на процесното НП:

АУАН и НП се явяват издадени от компетентни органи, съгласно представените по делото заповеди за компетентност на издалите ги длъжностни лица и в сроковете по чл.34 ЗАНН. И двата акта съдържат и всички задължителни реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57 ЗАНН, очертаващи точно и ясно рамките на защита на „нарушителя“ откъм описание на нарушението със съответни обективни и субективни признаци и съответстваща на това описание правна квалификация.

От материално –правна страна обаче, процесното НП се явява незаконосъобразно и необосновано:

По делото няма спор, че на посочените в АУАН и НП време и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС, с липсваща предна 3 регистрационна табела, с което от обективна страна, вмененото му нарушение по чл.140, ал.1ЗДвП се явява извършено/довършено. Не така стоят нещата със субективната страна на деянието: В случая от страна на АНО /в чиято тежест е това/, изначално и изобщо не са ангажирани доказателства, обосноваващи виновното извършване на процесното „нарушение“, в която и да е от предвидените в чл.11, ал.1-ал.4 НК, вр.чл.7, ал.1-2, вр.чл.11 ЗАНН форми на вината-умишлено/в две възможни форми-пряк или евентуален/, съответно – непредпазлИ. /също в две възможни форми- небрежност или самонадеяност/.

Съвсем отделен от правна страна е въпроса, че в случая се касае до формално нарушение, което според правната доктрина принципно може да бъде извършено само с пряк умисъл, но не и недпрезпазлИ. по смисъла на чл.11, ал.3 НК, вр.чл.7, ал.2 ЗАНН.

Едновременно с липсата на осигурена доказателствена обезпеченост на административното обвинение от субективна страна, по делото допълнително се установи, че преди да предприеме управлението на процесното МПС по дестинацията с.Г.Пещене-гр.Враца, предната рег.табела на автомобила е била на мястото си, а последващо установената й липса от полицейските служители в гр.Враца, се дължи на изцяло обективни причини-вероятно изпадане по време на движение, поради лошото състояние на пътя. За това „изпадане“ на табелата, водачът на МПС-то няма как да е имал изначално знание и представа, още по-малко е бил длъжен и е могъл да предвиди, за да преустанови последващото си „неправомерно поведение“, осъществяващо състав на нарушение по чл.140 ЗДвП. С други думи, в случая се касае до „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 НК, при което вмененото с НП поведение на жалбоподателя се явява изцяло субективно несъставомерно.

При така изложените съображения, процесното НП, в обжалваната му част, следва да бъде отменено.

По разноските:

От страна на жалбоподателя се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, в доказан, съобразно представените по делото договор за правна помощ и списък за разноски в размер от 500.00 лв.

От страна на АНО, още в придружителното писмо към изпратената административна преписка е надлежно протИ.поставено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

4

При така направените изявления от страните, съдът отчете на първо място, че конкретното дело не се отличава с никаква фактическа и правна сложност, доколкото е протекло и приключило в едно с.з. с участие на упълномощения адвокат, изготвил първоначалната жалба, както и че въпросното обжалване е частично, а не в цялост на процесното НП. На следващо място се отчете и задължителната съдебна практика по Решение от 23.11.17 г. на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-2016, според които /обобщено/ съдът не е длъжен да се ограничава в определените в съответната национална уредба минимални размери на съответни адвокатски възнаграждение.

При горните съображения, съдът прие, че с оглед конкретния предмет на делото и на неговия изход, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена само до размера от 200.00 лв.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0967-000407/15.04.2025 г., издадено от Началник група към ОДМВР Враца, сектор „ПП”-Враца, В ЧАСТТА, с която на В. А. В., с ЕГН:********** са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Враца ДА ЗАПЛАТИ на В. А. В., с ЕГН:**********, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв., като ОТВЪРЛЯ искането в останалата му част до пълния претендиран размер от 500.00лв.

В останалата му част, досежно извършено нарушение по чл.70, ал.3 ЗДвП, санкционирано по чл.185 ЗДвП, горепосоченото НП е влязло в законна сила като необжалвано.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен 5 съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6