Решение № 195 от 04.04.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. гр. Хасково, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640102159 по описа за 2022 година

Предявени са от „Видекс“ ЕООД, ЕИК 126526268, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Милин камък“ №8, представлявано от управителя Димо Видев Димов, със съдебен адрес **********, адв.Н. Т., против Н. С. Т., действащ като ЕТ „Тано-Н. Т.“, ЕИК 126163482, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Бяло море“ №31, обективно съединени искове с правно основание чл.45, чл.49 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът твърди, че между страните били водени множество съдебни дела, които водели началото си от сключен на 21.11.2013г. договор за наем със страни „Видекс“ ЕООД - наемодател и ответникът - като наемател, с предмет отдаването под наем на имот - механа „**********“ в гр.Хасково и оборудването му /наричан по-долу Обекта/. Сочи, че по някои от тези дела били налице факти, по които съдът вече се бил произнесъл и била налице сила на присъдено нещо по отношение на същите. Сочи се, че страните сключили Договор за наем на 21.11.2013г, а с Анекс №4 от 01.06.2016г. същите се съгласили считано от 01.06.2016г. срокът на договора за наем да бъде удължен за още 12 месеца - от 01.06.2016г. до 01.06.2017г., като съгласно чл.6.2 от Договора и по взаимно съгласие, изразено писмено страните се били съгласили договорът за наем да бъде прекратен считано от 01.06.2017г. Преди изтичането на този срок, страните направили опити да договорят ново удължаване на срока и нова цена, но не постигнали съгласие за цената. Разчитайки на подписания Анекс №4, в който ясно бил посочен краен срок на договора за наем - 01.06.2017г., ищецът потърсил нов наемател, 1 вследствие на което се договорил и сключил нов договор с нотариална заверка за наем на обекта с „**********“ ЕООД. С цел коректност към новия и стария наемател и тъй като ответникът не върнал обекта на собственика, а напротив, сложил C O T в същия, ищецът изпратил на стария наемател ЕТ „Тано - Н. Траилов“ Нотариална покана от 02.06.2017г., връчена същия ден, с която го уведомил, че краят на договора бил настъпил на 01.06.2017г., че не желае договорът да бъде продължаван и поискал да се предаде имота. В поканата ищецът изрично бил предупредил ответника, че имало друг нов наемател и че ответното дружество следвало да предаде обекта на новия наемател, както и че непредаването му поставяло ищеца в забава с всички последици от това. На посочената в нотариалната покана дата ответникът не се явил при нотариуса и не предал ключовете за обекта, за което бил съставен Констативен протокол от 05.06.2017г. от Нотариус Десислава Славейкова, в който се констатирали тези факти. Посочва се още, че на 14.06.2017г., на основание изрична разпоредба от Договора за наем ищецът направил опит да възвърне само и извънсъдебно държането на имота, като извикал полиция, влезнал в обекта, сменил ключовете за своя сметка чрез ключар, но в последствие дошъл наемателят ЕТ „Тано - Н. Траилов“ със свои служители, които разбили поставените от „Видекс“ ЕООД ключове, разбили с бормашини бравите на вратите и така ответникът бил установил насилствено държане над имота. Така обектът отново не бил върнат на ищеца.

Последвалите събития били бурни и завършили в полицията, при което на Н.

Т. като физическо лице и на служителя му Т. В. били съставени предупредителни протоколи да не се саморазправят с представители на ищеца и да не увреждат имота му. Твърди се, че по така посочения начин ищцовото дружество било лишено от държането своя обект, по причина невръщането на същия от ответника, вследствие на което същото не могло да изпълни своето договорно задължение към новия наемател „**********“ ЕООД и да му предаде държането на наетия имот. Поради това новият наемател на основание нотариално заверения договор за наем образувал ч.гр.д.№ 1421/2017г. на РС-Хасково, по което на основание непредаването на обекта от ищеца, се сдобило с изпълнителен лист срещу ищеца за принудително предаване на процесния имот. За да се сдобие с изпълнителен лист „**********“ ЕООД платило разноски по заповедното дело, които впоследствие били платени от ищеца по време на воденото срещу него изпълнително дело № 647/2017г. на ЧСИ Пеев, като ищецът поддържа, че тези разноски също били направени по повод неизпълнение на договорното задължение на ответника да върне имота. След като се сдобил с изпълнителен лист, новият наемател образувал посоченото изп. дело № 647/2017г. по описа на ЧСИ С.Пеев, със страни „Видекс“ ЕООД -длъжник и „**********“ ЕООД – взискател, по което поискал да бъде извършен принудителен въвод в имота - Механа „**********“ и оборудване, собственост на ищеца, но държан от стария наемател ЕТ „Тано - Н. Траилов“. На 10.07.2017г. бил направен първи, но неуспешен, опит за въвод във владение, тъй като ответникът държал имота, не го предал доброволно нито на „Видекс“ ЕООД, нито на ЧСИ, като същият заявил права върху имота пред ЧСИ. По тази причина ЧСИ 2 отложил въвода и дал право на ответника да заяви правата си по чл. 523 от ГПК пред Съда. По тази процедура било образувано ГД№ 1649/2017г. на PC Хасково, по което производството било приключило, като с определение съдът отхвърлил претенцията на ЕТ „Тано - Н. Траилов“ на основание ообстоятелството, че същият бил наемател на обекта, поради което се явявал негов държател и държал същия за ищеца, който бил негов владелец, а от своя страна като държател на обекта ответникът нямал право на защита срещу въвод от ЧСИ, каквато имал само владелецът. Последвал втори опит за въвод, като на 21.08.2017г. бил осъществен такъв чрез ЧСИ С.Пеев, при който ЕТ „ТАНО - Н. Траилов“ бил отстранен от имота принудително чрез ЧСИ и същият е бил предаден на новия наемател –„**********“ ЕООД. Сочи се, че по така образуваното изпълнително дело №647/2017г. ищецът платил на ЧСИ и на взискателя по делото разноски по изпълнението, които били направени по повод неизпълнение на договорното задължение на наемателя да върне обекта след прекратяване на договора. След осъществяване на въвода на 21.08.2017г., ответникът обжалвал въвода и по повод на жалбата му било образувано ГД № 643/2017г. по описа на ОС-Хасково, по което жалбата му била върната като недопустима, като съдът приел, че ЕТ „Тано - Н. Траилов“ бил държател на имота, договорът за наем не бил вписан, че той държал имота за владелеца „Видекс“ ЕООД, и като държател нямал право на съдебна защита срещу въвод по чл.435 от ГПК, каквато защита имал само владелеца, но не и държателя и в този смисъл осъщественият въвод бил законен.

Посочва се още, че основното според ищеца дело, водено между страните, било това по ГД № 1243 /2017 г. на PC -Хасково, което имало и най-голямо значение по настоящия спор. По него имало постановено решение от PC, обжалвано пред Окръжен Съд - Хасково, който го потвърдил изцяло и така решението било влязло в сила. Посоченото дело било образувано по искова молба на ЕТ „Тано - Н. Траилов“, с която се искало съдът да признае за нищожен анекс №4, с който бил уговерен срок на наема до 01.06.2017г., поради опит да се заобиколи закона, тъй като наемната цена не била тази посочена в него, а била по-висока. По делото той поддържал, че клузата за цената водела до нищожност на целия анекс и искал съдът да обяви неговата нищожност изцяло, както и да постанови изрично, че поради нищожността на целия Анекс №4, страните оставали обвързани от първоначално уговорения срок, фиксиран в Договора за наем от 21.11.2013г., а именно до 01.12.2018г., който срок ищецът поддържа, че бил променен три пъти с три последователни анекса, и на това основание ответникът се домогвал да докаже, че наемното му правоотношение не било приключило и той имал право да бъде в имота. „ВИДЕКС“ ЕООД възразило изцяло срещу иска и тъй като от непредаването на имота същото било претърпяло множество разходи и по посоченото ГД №1243/2017г. на 27.06.2017г., предявило насрещни искове, както следва: по чл.233 от ЗЗД за 1/ връщане на имот и оборудване след прекратяване на договора за наем и 2/ за обезщетение за причинени вреди върху наетите вещи по време на ползването, в размер - 8 000 лв., ведно със законовата лихва, считано от дата на подаване на насрещния иск в съда 27.07.2017г.; по чл.236 от ЗЗД – за обезщетение за ползване на имот след 3 прекратяване на договор за наем - общо 4000 лв., изчислено - по 2000 лв. месечно или по 66,66 лв. на ден, считано от прекратяване на договора 01.06.2017г. до 01.08.2017г., ведно със законната лихва в/у тази сума, счтано от 02.08.2017г.; по чл. 79 и чл.82 от ЗЗД - обезщетение за причинени вреди и пропуснати ползи поради непредаване на наетите вещи след прекратяване на договора за наем, представляващо претърпени вреди в размер - 1114 лв. и пропуснати ползи общо 2400 лв.,/последните изчислени по 1200 лв. ДДС месечно считано от 02.06.2017г. до 02.08.2017г.,/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата 03.08.2017г. По цитираното дело съдът постановил решение, с което изцяло отхвърлил иска на ЕТ „Тано - Н.

Траилов“ и уважил по основание всички насрещни искове на „Видекс“ ЕООД като уважил същите частично по размер, придържайки се към резултатите от назначената по делото експретиза за щетите върху имота. Сдобивайки се с изпълнителен лист по ГД №1243/2017г. ищецът в настоящото производство образувал изпълнително дело по описа на ЧСИ Н. Кавакова с длъжник ЕТ „Тано - Н. Тралиов“, по което събрал принудително всички постановени от съда суми по ГД №1243/2017г. Твърди се, че през 2018г. ответникът образувал ново ГД № 1595/2018г. на P C - Хасково, в което претендирал собствеността на дървен навес в имота, с твърдението, че той бил построен от него, ведно с обезщетение за ползване в размер на 1500лв. Съдът изцяло отхърлил иска, като приел, че на основание изричния Анекс №4 - новият навес бил станал собствен на ищеца. Решението било потвърдено от Окръжен Съд - Хасково – изцяло, а постъпилата касационна жалба не била допусната до разглеждане. Впоследствие ЕТ „Тано - Н.Траилов“ предявил установителен иск, по който било образувано ГД № 2966/2020г./и свързаното ВГД №73/2022г. на ОС-Хасково/, с което претендирал да му бъде върнат депозит от 3000 лв. от „Видекс“ ЕООД, но последното противопоставило насрещен иск за сумите, предмет на делото, който обаче бил върнат и не бил разгледан поради неточно заплатена сума за държавни такси. По пътя на възражението чрез прихващане „Видекс“ ЕООД успяло да отблъсне сума сумата от 774.20 лв, която била прихваната от депозита - за ползване на имота от 01.8.2017г. до 21.08.2017г, като за останалите суми - които били предмет на настоящото дело, съдът приел, че за тях дружеството нямало титул, документ и не можело да се направи директно прихващане. Именно за тях ищецът водел настоящото дело. Освен посочените граждански производства, налице били и наказателни такива-още на дата 08.06.2017г., ищцовото дружество сезирало Районна Прокуратура- Хасково, че ЕТ „Тано - Н. Траилов“ извършвал действия по самоуправство и действия по нанасяне на вреди върху имота му. Образувана била преписка №978/2017г. по описа на РП-Хасково, по която обаче Прокуратурата изчаквала приключването на гражданските дела, и след като се убедила, че ЕТ „Тано - Н. Тралилов“ бил осъден да възстанови щетите, които е причинил на имота, приела че няма достатъчно данни за извършено престъпление и прекратила производството. Въз основа на така изложените факти, ищецът обосновава исковата си претенция по чл.49 и чл.45 от ЗЗД, вр. чл.233 от ГПК, като излага аргументи за наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта. На първо място поддържа, че 4 била налице противоправност, изразяваща се в наличието на неспазена или заобиколена разпоредба от нормативен акт от страна на работници, служители или органи на търговеца и по-конкретно, не бил спазен чл. 233 от ЗЗД, съобразно който наемателят бил длъжен да върне вещта. На следващо място, неправомерността следвало да бъде обективирана в конкретно действие или бездействие, като в случая ответникът лично чрез Н. Т. и чрез своите представители и служители извършил активни действия по невръщане на имота и запазване на неговото държане, съобразно гореизложените твърдения. Отговорността по чл. 49 и чл.45 от ЗЗД възниквала при наличието на вреди, като белег за претърпени имуществени вреди било увеличаването на имуществения пасив на лицето или намаляване на имуществения му актив.