Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1383 от 24.03.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 578/2025
Вид
Решение № 1383
Подписан
24.03.2026
В сила
16.04.2026
Състав
Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1383 гр. Пловдив, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330100578 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, с ЕИК: 000694286 срещу Община Пловдив, с БУЛСТАТ:

000471504, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 227, 19 евро, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ от 24.08.2023 г. във връзка с щета № ** за настъпило застрахователно събитие на ** г., в гр. **, при което МПС – т.а. марка „**“, с рег. № ** е попаднало в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молбата се излагат съображения, че на ** г., управляваният от Н. Х. Т. т.а. марка „**“, с рег. № ** е преминал през дупка на пътното платно, находящо се в гр. **, вследствие на което са настъпили имуществени щети по автомобила. При настъпване на събитието, автомобилът бил застрахован при ищеца по имуществената застраховка „Каско Стандарт“ от 24.08.2023 г. По повод реализираното ПТП, на **** г. било депозирало заявление за изплащане на обезщетение. Въз основа на издадено от ищцовото дружество възлагателно писмо, автомобилът постъпил за ремонт в ** Стойността на ремонта, съгласно издадена от сервиза фактура възлизала на стойност 444,35 лв. С доклад по щета ** застрахователното дружество решило за щетите по застрахования автомобил да бъде изплатено обезщетение от 1

444,35 лв, представляващо стойността на ремонта за отстраняването им, изплатено по банковата сметка на **на ** г. От правна страна се посочва, че след изплащане на обезщетението, ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и направените разноски и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка – Община Пловдив.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, с който се оспорва исковата претенция. Поддържа се, че Община Пловдив не носи отговорност за посочените в исковата молба материални щети. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка. Твърди се, че естеството на увреждане на автомобила обосновава необходимост да бъдат уведомени органите на КАТ, които следвало да посетят мястото на ПТП и да съставят протокол за настъпване на произшествието. Порадо неуведомяването на компетентните власти, не можело да се приеме, че е реализирано ПТП, а непредставянето на протокол за настъпване на ПТП, издаден от КАТ, на собствено основание било предпоставка за отказване на плащането на застрахователно обезщетение.

Ответникът възразява, че представеното по делото платежно нареждане няма доказателствена стойност, тъй като плащане, извършено без заверка на сметката на кредитора не можело да се счете за действително и да обоснове настъпване на погасителен ефект. Възразява се за наличие на съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, доколкото се е движил с несъобразена скорост.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

В настоящия случай страните не спорят, а и от представената по делото застрахователна полица № ** се установява, че лек автомобил „**“, с рег. № ** е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско Стандарт“, със срок на покритие на застраховката **г., като застраховката е действала към момента на настъпване на ПТП – **г. и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.

2

За настъпването на въпросния инцидент са събрани гласни доказателствени средства посредством разпита на с. Н. Т.. От показанията му се установява, че през **г. управлявал лек автомобил „**“. При управлението му през **г., в ** попаднал с автомобила в огромна дупка на пътното платно.

Времето било дъждовно. Карал много бавно, когато чул, че нещо изхрупва отпред на автомобила – установил, че предната броня е спукана и отдолу кората от бронята се отчупило парче. Нямало поставени табели и знаци, че има неравности. Дупката била в средата и заемала цялото пътно платно.

Съдът кредитира показанията на с. Т., доколкото същите тъй се отнасят за факти, които са пряко възприети от с., непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите събрани доказателства по делото.

По делото се установява, че на **** г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото декларации, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и описи по претенция. В изпълнение на задълженията си по договора за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените вреди върху застрахования при него автомобил. Същите са били определени на стойност 444, 35 лева, като сумата е преведена по сметка на сервиз **

По делото не е спорно, че ответникът отговаря за поддръжката на пътя, на който се твърди да е настъпило ПТП – **.

По делото е изслушано заключение на вещото лице инж. С. М. по допуснатата от съда САТЕ.

Видно от заключението на вещото лице по САТЕ, което се кредитира от настоящия състав като обективно, компетентно и добросъвестно, а и неоспорено от страните, се установява, че на ** година, при движение в **, управляваният от Н. Х. Т. т.а. „**“ с рег. № ** е преминал през дупка на пътното платно, вследствие на което са се увредили предната броня и кората под двигателя на автомобила.

Вещото лице посочва, че преминаването през дупката е довело до контакт и удар с ръба на пътната неравност, което е обективната причина за увреждането на предната броня и кората под двигателя. Такива увреждания са типични при подобно преминаване през дупка с моторно превозно средство.

При посочения механизъм на ПТП от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен. Стойността на ремонта за възстановяване на автомобила към датата на настъпилото ПТП е 1726, 10 лева.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка. Възраженията на ответника, че липсвали надлежни доказателства относно факта на настъпване на ПТП, не се споделят, а и се опровергават от събраните доказателства. Няма пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието 3 между механизма, възпроизведен от с., посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се потвърждава и от експертното заключение по САТЕ.

Безспорно по делото се установи, че на ** година, при движение в **, управляваният от Н. Х. Т. т.а. „**“ с рег. № ** е преминал през дупка на пътното платно, вследствие на което са се увредили предната броня и кората под двигателя на автомобила. Лекият автомобил е бил застрахован при ищцовото дружество, като ищецът е заплатил в полза на ** сумата от 444, 35 лева – стойност на ремонта.

Отделно, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК/ за такова противоправно поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат /съпричиняване/. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС през необезопасена дупка на пътното платно. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.

С оглед горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно обезщетение в размер на търсената сума. Налице е основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г.

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Налице е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат, като твърдението на ответника остана голословно.

Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

Според заключението на САТЕ действителната стойност на щетите към датата на застрахователното събитие е 1726, 10 лева.

Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане.

Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 444, 35 лева /227, 19 евро/.

Искът следва да бъде изцяло уважен, като се присъди и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното 4 погасяване.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 720 лева, от които: 50 лева – ДТ, 20 лева – депозит за свидетел, 250 лева – депозит за САТЕ и 400 лева – адвокатско възнаграждение. Или общо на ищеца се следват разноски в общ размер на 368, 13 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Пловдив, с БУЛСТАТ: 000471504 да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД , с ЕИК: 000694286 сумата в размер на 227, 19 евро /двеста двадесет и седем евро и деветнадесет евроцента/, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ от 24.08.2023 г. във връзка с щета № ** за настъпило застрахователно събитие на ** г., в гр. **, при което МПС – т.а. марка „**“, с рег. № ** е попаднало в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Община Пловдив, с БУЛСТАТ: 000471504 да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД , с ЕИК: 000694286 сумата в размер на 368, 13 евро /триста шестдесет и осем евро и тринадесет евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.