Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 11.01.2021, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 4753/2020
Вид
Решение № 2
Подписан
11.01.2021
Състав
Диана Младенова Матеева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. В · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Перник , 07.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Диана М. Матеева като разгледа докладваното от Диана М. Матеева Гражданско дело № 20201720104753 по описа за 2020 година

Производството е по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от предявена от

Е. П. В. ЕГН **********

М. С. Д. ЕГН **********

Двамата адрес гр.П. ул.О.П. бл.** ап.** ет.*

И съд.адрес адв.М.Г. ПАК против “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, като иска да се признае за установено по отношение на дружеството, че същите НЕ ДЪЛЖАТ всеки един от тях по ½ от общото задължение 1067.04лв. т.е. всеки по 533.52лв. представляваща: главница за периода 01.11.2005-30.04.2007 в размер 864.91лв. или всеки по 432.46лв.

1 изтекла лихва за периода 02.01.2006-04.02.2008 в размер 162.74лв. или всеки един по 81.37лв. разноски в размер 39.39лв. или всеки един по 19.70лв. както и законната лихва върху главницата т 03.07.2008г. до окончателното изплащане на сумите, за което по чгд № 3619/2008г. ПРС е била издадена Заповед за изпълнение № 3627 от 03.07.2008г. и въз основа на същата- издаден ИЛ от 10.09.2008г. и образувани изп.дела: изп.дело № 580/2008г. ЧСИ А.В. изп.дело № 1642/2017г. на ЧСИ Б. както и разноските по настоящето производство.

Твърди се, че посочените са изцяло погасени по давност.

Исковата молба с приложенията е връчена на. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответната страна твърди, че вземанията са висящи, не са погасени по давност.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е процесуално допустим.

Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от приетите по делото доказателства – ЧГД на ПРС по което е издадена заповедта за изпълнение, ИЛ въз основа на същата, и двете изп.дела при двете ЧСИ

От тях е видно, че за процесното вземане в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист на 10.09.2008 г. в производство по чл. 410 от ГПК по посоченото ЧГД

2

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За уважаването на иска по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че след издаването на изпълнителният лист, в който е обективирано вземането на ответника срещу него, са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи факти.

Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът може да се основава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящия случай изпълнителното основание е влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение,

Заповедното производство е едностранно до момента, в който заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника.

От връчването, последният разполага с двуседмичен срок /чл. 414, ал. 2 от ГПК/, в който има възможност да заяви възраженията си срещу дължимостта на вземането.

Това може да стане с възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение или с предявяване на отрицателен установителен иск за признаване, че вземането, обективирано в заповедта не се дължи.

Видно от ЧГД- за преценка основателността на предявения иск съдът взема предвид фактите, настъпили след посочената дата до приключване на съдебното дирене по настоящото дело.

От ИД № 580/2008 г. по описа на ЧСИ Анелия В. и ИД № 1642/2017 г. по описа на ЧСИ Стилиян Б. се установява, че ответникът е подал молба за образуване на изпълнително производство за принудително събиране на спорното вземане на 20.10.2008г..

В хода на образуваното въз основа на нея изпълнително производство, са били извършвани определени съд.изп.действия, като изп.дело се е ПРЕКРАТИЛО ПО ПРАВО на 3

17.11.2010г.

Други принудителни действия не са били извършвани.

След това ответната страна със същия ИЛ образува ново изп.дело № 1642/2017г. при друг ЧСИ

То също се е ПРЕКРАТИЛО ПО ПРАВО на 19.10.2019г. като на взискателя е била изплатена сума 25.61лв.

Наследниците не са приели наследството по опис, не са се отказали от наследството, поради което за тях е налице правен интерес от воденето на този ОУИ.

На наследниците, при опит да отпишат погасените по давност задължения, е било отговорено от представител на дружеството, че това става едва след влизане в сила на съдебно решение.

Именно това е целта и на настоящето производство.

Съдът приема , че вземанията са изтекли по давност, тъй като са в хипотезата на т.нар. периодични вземания- чл. 111, б. В от ЗЗД, тъй като е за заплащане на парични суми, с единен правопораждащ факт – доставка на топлинна енергия, чиито падежи настъпват през предварително определени интервали от време, а размерът им е определяем. /в този смисъл ТР от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. по описа на ВКС/.

Затова за погасяването му по давност е приложим тригодишният срок по чл. 111, б. В от ЗЗД.

Тъй като изпълнителният лист е издаден в производство по чл. 410 от ГПК, то не е налице установено със съдебно решение вземане и е неприложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД досежно срока на давността.

Считано от приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание – са изтекли три години.

Давността не е била прекъсвана или спирана.

Затова съдът приема, че спорното вземане не е погасено по давност.

Поради изложеното, предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

4

Разноски:

При този изход на спора на ищците се дължат сторените разноски:

Обща сума 393.68лв. по списък по чл.80ГПК

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на основание чл. 439 ал.1 вр. ал.2 вр.124 ал.1 ГПК , във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД че

Е. П. В. ЕГН **********

М. С. Д. ЕГН **********

Двамата адрес гр.П. ул.О.П. бл.** ап.** ет.3

И съд.адрес адв.М.Г. ПАК

НЕ ДЪЛЖАТ всеки един от тях по ½ от общото задължение 1067.04лв. т.е. всеки по 533.52лв. представляваща: главница за периода 01.11.2005-30.04.2007 в размер 864.91лв. или всеки по 432.46лв. изтекла лихва за периода 02.01.2006-04.02.2008 в размер 162.74лв. или всеки един по 81.37лв. разноски в размер 39.39лв. или всеки един по 19.70лв. както и законната лихва върху главницата т 03.07.2008г. до окончателното изплащане на сумите, за което по чгд № 3619/2008г. ПРС е била издадена Заповед за изпълнение № 3627 от 03.07.2008г. и въз основа на същата- издаден ИЛ от 10.09.2008г. и образувани изп.дела: изп.дело № 580/2008г. ЧСИ А.В. изп.дело № 1642/2017г. на ЧСИ Б.

5 както и разноските по настоящето производство.

КАТО ПОСОЧЕНИТЕ СА изцяло погасени по давност.

ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА Е. П. В. ЕГН **********