Решение № 514 от 12.03.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Бургас, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. С. при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. С. Гражданско дело № 20232120102138 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Я. Р. Ж., представляван в производството по делото от адвокат Г. В. С.а, против Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 215 лева, представляваща общ размер на вреди от отказ на съдия по вписванията при Районен съд – Карнобат, с който е било отказано вписването на нотариален акт и който отказ е отменен с определение, постановено по въззивно частно гражданско дело № 2788 по описа на Бургаски окръжен съд за 2020 година, сумата от 51,10 лева, представлявана мораторна лихва за периода от 16.12.2020 година /датата на отмяна на отказа/ до 06.04.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

В исковата молба се твърди, че с определение за отказ №17 от 17.11.2020 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Карнобат по преписка вх.рег.№3669/17.11.2020 г. по описа на Службата по вписванията – Карнобат, било отказано вписването на нотариален акт №97, том 5, рег.

№2940, нот.дело №673/2020 г. на нотариус М.С. с рег.№**, с район на действие – РС – Карнобат, по която сделка ищецът бил продавач.

Впоследствие след обжалване от ищеца на посочения отказ, с Определение № III-261027/16.12.2020 г. по в.ч.гр.д.№2788/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас постановеният отказ бил отменен. Определението като 1 необжалваемо на основание чл.537, ал.1 от ГПК е влязло в законна сила на датата на постановяването му – 16.12.2020 г. Последвало вписване на сделката под акт №90, том 13, дело №1866, вх.№3669/17.11.2020 г. на Служба по вписванията – Карнобат.

Сочи, че в производството по отмяна на отказа пред окръжния съд, ищецът направил разноски, изразяващи се в заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 200 лв., за което бил сключен и подписан договор за правна услуга от 19.11.2020 г. Съгласно изрично отразеното в договора, възнаграждението следвало да бъда заплатено по посочена банкова сметка, като същото било действително заплатено на 19.11.2020г., за което бил съставен Анекс №1/27.11.2020 г. към договор за правна услуга от 19.11.2020 г.

Поддържа, че вследствие на незаконосъобразния отказ и неоснователно предизвикания съдебен процес по този повод, ищецът претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред съда в общ размер на 215 лв. Отделно от това, върху главницата следвало да се присъди и дължимата лихва от датата на отмяна на отказа – 16.12.2020 г. до 06.04.2023 г., която била в размер на 51, 10 лв. Претендират се разноски. Представят доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответнита страна, с който се излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Изложени са подробни доводи, че правната уредба относно разноските се съдържа в ГПК – глава осма, но и теорията и в практиката е единодушно прието, че отговорността за разноски по делото представлява по правната си същност облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което едната страна, в чиято полза съдът е решил делото, има правото да иска от противната страна да плати направените разноски. Следвало да се вземе предвид, че отказът на съдията по вписванията се обжалвал в рамките на охранително производство, а съгласно чл.541 от ГПК всички разноски в охранителното производство били за сметка на молителя. В този смисъл нямало как да произтекат вреди от производство, в рамките на което не се дължали разноски, а ако има такива, то те са за сметка на молителя. Излага подробни доводи в тази насока, както и прави систематичен анализ на уредбата на разноските в охранителното производство. По тези съображения счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като нормата на чл.541 от ГПК изрично определя в чия тежест остават разноските в охранителното производство и по този начин изключвала претендирането им от трети лица, включително в други производства.

В случай, че съдът приеме искът за допустим, са изложени подробни и обстоятелствени доводи в насока неговата неоснователност. За да се ангажира отговорността на Министерството на правосъдието по реда на чл.49 2 от ЗЗД като възложител на работа, от която се твърди да е причинено увреждането, трябвало да бъде доказано, че от виновното и противоправно поведение на конкретен съдия по вписванията, изразяващо се в действие или бездействие, въ връзка или по повод на възложената работа, за ищеца в пряка причинно следствена връзка са настъпили вреди, в размер на исковата претенция. Това били правопораждащите факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то да бъде пълно и главно.

Поддържа, че в конкретния случай не е осъществен фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, като от твърденията в исковата молба и приложените към нея доказателства не се установявало безспорно осъществяването на визирания законов състав и наличие на всички изискуеми предпоставки.

Не се спори относно наличието на първата предпоставка, с оглед на обстоятелството, че възложител на работата се явява Министерство на правосъдието. Оспорва се твърдението, че е налице незаконосъобразно действие на съдията по вписванията, от което да са последвали твърдените от ищеца вреди. В рамките на правомощията му и вменената му от закона компетентност съдията по вписванията е извършил преценка относно основателността на искането и е постановил процесния отказ. В този смисъл не бил действал и виновно. Същият е действал в изпълнение на закона и съобразно правилата за вписване на актовете, което обуславяла липсата на вина при изпълнение на служебните му задължения. Поддържа, че спорното действие не се намира и в причинно – следствена връзка с твърдяната от ищеца вреда, тъй като същият бил претърпял вреди вследствие на упражняване на законовото му право на защита, но тези вреди не били вследствие на постановения отказ, тоест ищецът не е претърпял вреди от конкретните действия или акт на съдията по вписванията. Следвало да се отчете и фактът, че Министерство на правосъдието не е било и страна по в.ч.гр.д.№2788/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и в тази връзка няма как и да е обвързано от мотивите на постановеното определение и събраните по това дело доказателства. Отделно от това, отмяната на конкретно действие на съдия по вписванията не формира сила на пресъдено нещо или правоустановително действие относно факта на процесуална незаконосъобразност на отмененото действие като противоправно, вредоносно и по презумпция виновно.

При постановяване на отказа, съдията по вписванията се водил от законовите изисквания и спазил всички правила и норми. С оглед на това счита, че не може да бъде доказан по безспорен начин фактическият състав на непозволеното увреждане, тъй като не би могло да се установи, че действията на съдията по вписванията са незаконосъобразни.

Поддържа и, че липсва вреда, същата не била доказана от ищеца при условията на пълно и главно доказване. Всичко изложено по – горе, обуславяло извода, че не е налице нито един от обективните елементи на правопораждащия деликтната отговорност фактически състав, поради което претенциите за заплащане на обезщетение били недоказани и следвало да 3 бъдат отхвърлени. Оспорва иска и по размер.

Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Прави искане за привличане на трето лице – помагач. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл.219, ал.3 от ГПК ответникът предявява обратен иск срещу С. Н. Б. с ЕГН **********.

Сочи, че съгласно чл.54 от ЗЗД лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има правото на иск против него за това, което е платил. Съдиите по вписванията следвало да носят пълна имуществена отговорност за сумата на обезщетението, което възложителят на работата е платил.

Твърди, че действията на съдията по вписванията Б. били извършени умишлено, поради това, че знаейки, че всички необходими документи са подадени към заявление с вх.№3669/17.11.2020 г. е постановила определение №17/17.11.2020 г. Съдията по вписванията е съзнавала последиците от така извършените действия.

Моли предявеният обратен иск да бъде приет за съвместно разглеждане, в условията на евентуалност спрямо главния иск, против привлеченото трето лице – помагач, като в случай че предявеният против Министерство на правосъдието иск бъде уважен, моли ответника по обратния иск да бъде осъден да заплати сумата в размер на 215 лева, представляваща общ размер на вреди от отказ на съдия по вписванията при Районен съд – Карнобат, с който е било отказано вписването на нотариален акт и който отказ е отменен с определение, постановено по въззивно частно гражданско дело № 2788 по описа на Бургаски окръжен съд за 2020 година, сумата от 51,10 лева, представлявана мораторна лихва за периода от 16.12.2020 година /датата на отмяна на отказа/ до 06.04.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответнита страна по обратния иск, с който се излага становище за неоснователност на предявените искове.

Прави изложение на фактическата обстановка по делото. По повод на предявения обратен иск оспорва, че е действала умишлено при изпълнение на служебните си задължения относно постановения от нея определение за отказ №17 от 17.11.2020 г. по преписка №3669/17.11.2020 г. Сочи, че като съдия по вписванията е в трудови правоотношения с Министерство на правосъдието, съгласно чл.281 от Закона за съдебната власт. В отношенията между работодателя и работника по учредената трудовоправна връзка, съгласно чл.293 от ЗСВ, действия следва да имат разпоредбите на чл.203-206 от КТ. С нормата на чл.206, ал.3 от КТ изрично било уредено правото на регрес на работодателя, обезщетил третите лица за причинените от служителя вреди. В настоящия случай работодателят не установявал елементите на фактическия състав на чл.203, ал.1 от КТ – вредата да е причинена умишлено, да е в 4 резултат на престъпление или да не е при или по повод на изпълнение на трудовите задължения, само в който случай се прилагал гражданския закон. В случая нямало умисъл от ответницата, нито извършено престъпление, а действията й са извършени законосъобразно при и по повод на изпълнението на трудовите й задължения като съдия по вписванията. Навежда и подробно доводи, че ограничената имуществена отговорност на работници и служители се реализирала по специален ред.

Оспорва с подробни и обстоятелствени доводи главния иск, по повод на който е образувано настоящото дело. Сочи, че всяко едно от действията по развилото се охранително производство е извършено съобразно закона и нейното вътрешно убеждение, както и в качеството й на съдия по вписванията, като били спазени всички законови изисквания на това охранително производство.

Навежда доводи, че действието на съдията по вписванията ще бъде неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите предпоставки за извършването му. Бездействието му ще бъде противоправно, когато не се предприеме действие, което следвало да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието. Освен това се изисквала и вина на съдията по вписванията по отношение на противоправното действие или бездействие. В конкретния случай се е осъществило цялостно охранително производство по вписване на процесния нотариален акт. Счита, че всяко едно от действията в рамките на охранителното производсто било извършено съобразно закона, като били спазени всички законови изисквания.