Решение № 81 от 27.01.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Пазарджик, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245220103314 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „********** срещу М. Т. А. за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 391,87 лв., от които 337,34 лв. стойността на разпределената топлинна енергия за периода 07.10.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.01.2024г., до окончателното плащане на сумата и 54,53 лв. обезщетение за забавено плащане за периода 02.72.2021 г. - 18.01.2024 г., за които е издадена Заповед № 331/14.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 580/2024г. на Районен съд – Пазарджик.

Твърди се, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в **********, е клиент на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. Пловдив, които се изготвят от ищеца и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в 1 сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се уреждали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което по отношение на него са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с одобрени с Решение № ОУ- 070/17.12.2007г. на ДКЕВР, публикувани на интернет страницата на дружеството и във в-к „Марица”, в сила от 24.01.2008г.

Поддържа се, че в изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, ЕВН България Топлофикация ЕАД е доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия — „Бруната” ООД, е разпределил за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение на обща стойност 391,87 лв., включваща сумата 337,34 лв., за разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2021 г. — 30.04.2023 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2021 г. — 18.01.2024 г. в размер на 54,53 лв.

М.Т. А. е използвал доставяна от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.

Поради забава в плащането, съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ, дължал обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата.

Сочи, че плащания от страна на ответника не били извършени, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 331/14.02.2024 г. на РС Пазарджик. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, след като връчителят е събрал данни, че не живее на адреса, поради което на осн. чл. 415, ал. 2 ГПК предявява настоящия иск.

Иска от съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено съществуване на вземане на ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК: 115016602 спрямо М. Т. А. за сумите 337,34 лв. - стойността на разпределената топлинна енергия за периода 07.10.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.01.2024г., до окончателното плащане на сумата и 54,53 лв. обезщетение за забавено плащане за периода 02.72.2021 г. 18.01.2024 г., за топлоснабден имот, находящ се **********, дължими на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и Общи условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с Решение № ОУ- 070/17.12.2007г. на ДКЕВР, публикувани на интернет страницата на дружеството и във в-к „Марица”, в сила от 24.01.2008г.

2

Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител адв. К. – АК Пазарджик, оспорва допустимостта и основателността на иска.

Счита иска за недопустим поради липсата на идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от заявителя в Заявлението по чл.410 от ГПК, съответно — ищец по иска за съществуване на вземането. Не бил спазен и законоустановеният срок за предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК.

Настоява, на осн. чл. 130 ГПК, исковата молба да бъде върната, а производството по делото да бъде прекратено.

Оспорва основателността на иска, с доводи за нарушение на Закона за енергетиката от „ЕВН България Топлофикация ”ЕАД, тъй като ответникът не е получавал фактури, респективно не било видно претенцията за суми от разпределение на сградната инсталация ли е, или е стойността на доставена топлинна енергия. Имено поради неполучаването на фактури със съответните реквизити в тях-сума, вид на задължението, титуляр, срок за плащане и т. н., ответникът не извършил плащане.

Претенцията не била доказана, тъй като от приложените към исковата молба доказателства не ставало ясно как са определени сумите за плащане и как е изчислена дължимата законна лихва. Не били определени коректно и периодите, за които се дължат вземанията. Не се уточнявала датата на издаването на фактурата за всяко вземане, както и тази, на която е трябвало да бъде заплатено вземането и началната дата, от която започвала да тече претендираната законна лихва. Задълженията не били конкретизирани по вид и период, а именно количеството на отчетената топлинна енергия, частта от нея, която е изразходвана за съответното жилище и частта, която е пропорционално разпределена от общите части на сградата, съобразено с кубатурата на жилището.

Не оспорва, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, но оспорва дължимостта на претендираните суми.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност за част от вземането, на осн. чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Поради погасяване по давност на главницата, погасена по давност била и договорната лихва.

Предявеният иск е допустим. В полза на ищеца срещу М. Т. А. е издадена Заповед № 331/14.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 580/2023г. на РС Пазарджик. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Искът е предявен в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК. Налице е идентичност между вземанията, предмет на заповедта за изпълнение и процесното по основание и размер.

3

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и представените по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Възникването на спорното право да се претендира заплащане стойността на топлинна енергия се обуславя от осъществяването на следните материалноправни предпоставки – да е налице действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия до имот на купувача, а купувачът да заплати уговорената продажна цена и доставеното количество топлинна енергия да съответства на твърдяното.

Страни по облигационното правоотношение са доставчикът на топлинна енергия и клиента, сред които са и клиентите на топлинна енергия за битови нужди в сгради етажна собственост.

Не е спорно, че ищецът е топлопреносно предприятие, по смисъла на чл.

129, ал. 1 ЗЕ, поради което, на осн. чл. 130, ал. 1 ЗЕ е длъжен да снабдява с топлинна енергия клиентите, присъединени към топлопреносната мрежа на територията на гр. Пловдив.

Относно качеството на ответника на потребител, респ. клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Според чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие, които се одобряват от КЕВР и се публикуват в един централен и в един местен всекидневник. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

С разпоредбата на чл. 155 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава 4 топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или на облигационно право на ползване. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, като не е необходимо сключването на писмен договор между страните. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, цените на която се определят не по съгласие между страните, а от държавен орган.

“ЕВН България Топлофикация ” ЕАД гр. Пловдив, освен че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно предприятие. Облигационната връзка между ответника и дружеството е възникнала от момента на придобиване на топлофициран имот, в който момент той е придобил и качеството потребител.

В случая, видно от представения по делото Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 178/14.12.2016г., нот. дело № 166/2016г. ответникът е закупил имот в **********.

Не е спорно, че имотът е топлоснабден, което се установява и от представената по делото молба за откриване на партида № 14/164 от 15.06.2004г.

С Решение по т. 8 от Протокол № 35от 04.09.2007г. на Съвета на Директорите на „Топлофикация Пловдив“ ЕАД (сега ЕВН ТР) са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребителите в гр. Пловдив, одобрени с Решение № ОУ070/17.12.2007 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Марица“ на 24.12.2007г. и влезли в сила на 24.01.2008г.

Съгласно чл. 31 от Общите условия купувачите заплащат топлинната енергия за битови нужди по цени не по-високи от утвърдените от ДКЕВР.

Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ купувачите заплащат топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за общите части в случаите, когато в имота е извършен отказ от ползване на топлинна енергия за отопление чрез отоплителните тела и/или битово горещо водоснабдяване.

Разпечатката съдържа 41 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9d35c39-b3cf-4041-b003-b67d33510205