Решение № 99 от 26.03.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Карлово, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. И. при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело № 20245320100068 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл.54, ал.2 ЗКИР, предявен от С. Д. И., ЕГН: ********** и Л. Н. И., ЕГН: **********, двамата от село В. Л., област П., ул. „**-ма“ №**, чрез адв.

Т. С. против П. Л. С., ЕГН: **********, от село В. Л., ул. „*-ва“ №*.

Ищците твърдят, че по силата на нотариален акт № 162, том I, дело № 444/1993 г. по описа на Р. с. К. са собственици в режим на СИО на следния недвижим имот: земеделска земя, ведно с трайни насаждения и построената в него сезонна постройка, в местността „Г.“, в землището на село В. Л., област П., при съседи: път, Д. К., З. Ч. и Т. С.., с площ от 500 кв.м, в парцел 32, който имот бил придобит по реда на §4а, ал. 1 и 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за цена от 3000 лева, която сума заплатили на О. К..

Твърдят, че по картата на землището до 03.09.2019 г. имотът бил нанесен с номер 012110, с площ от 501 кв.м, начин на трайно ползване: нива, вид собственост: частна, категория на земята при неполивни условия: пета, местност „П. н.“, при граници и съседи: № ***********- нива на С. Д. И., № *********- нива на Т. Д. Ш., № **********- нива на И. Г. И..

От 03.09.2019 г. със заповед РД-18-607 на изпълнителния директор 1 на АГКК била одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри на землището на село В. Л., в които имотът съставлявал поземлен имот с идентификатор **********, с площ 501 кв.м, адрес: местност „П. н.“, категория: пета, стар номер: *******.

Съседен на техния имот бил поземлен имот с идентификатор ***********, с площ 2019 кв.м, категория: пета, стар номер ********. По силата на доброволна делба, извършена с нотариален акт № 179, том I, peг. № 6800, дело № 778/2016 г. на нотариус с peг. № 517, в район на действие Р. с.

К., вписан в АВ-СВ К. с вх. peг. № 3372 от 08.09.2016 г., акт 73, том 3 ответницата получила от този имот ½ ид. част. Другата ½ ид. част й била призната за изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС, с влязло в сила решение по гр.д. № 521/2018 г. по описа на Р. с. К., с което ответницата се легитимирала като собственик на целия поземлен имот ***********.

На терена между имот № ********* и имот *********** имало изградена паянтова ограда, която очертавала границата на имот *********** от 1984 година, когато с решение № 271 от 19.10.1984 година на ОбНС К. на С. Д. И. било предоставено право на ползване върху 500 кв.м, в приложение на ПМС № 11/1982 г. В този имот през 1985 г., на основание разрешение за строеж № 31/05.02.1987 г. и одобрен архитектурен проект била изградена сезонна постройка на един етаж с призем, със застроена площ от 35 кв.м.

Твърдят, че при изготвяне на кадастралната карта, а преди нея и на картата на възстановената собственост на местност „П. н.“, в землището на с.

В. Л. били допуснати грешка и непълнота по смисъла на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, изразяващи се в следното: имот *********** по кадастралната карта бил изместен на североизток, поради което почти целият имот по нотариален акт № 162, том I, дело № 444/1993 г. по описа на Р. с. К. с площ 478 кв.м, попадал в имот *************. Едновременно с това върху кадастралната карта не била нанесена съществуващата на терена сезонна постройка. Ограденият имот бил предмет на геодезично заснемане, имащо за цел да покаже точното разположение на заградения имот и каква част от него остава извън имот ************, който по кадастралната карта и кадастралните регистри бил записан на С. Д. И.. Оградената част била 708 кв. м., от които 478 кв. м. попадали в имот **************. Причината за увеличената площ (от 500 на 708) била в това, че от 1984 г. имотът бил разширяван на североизток, чрез 2 разчистване на неплодороден терен. Границите на имота от югозапад и изток не били променяни. Въпреки очевидната грешка при изготвяне на кадастралната карта, довела до това, че съществуващата в имота на ищците сезонна постройка, която била безспорен ориентир за местоположението на имота, без да е отразена на кадастралната карта, попадала в имот *************, от страна на ответницата П. Л. С. се оспорвало правото им на собственост върху закупения по реда на §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ имот, с находящата се в него сезонна постройка.

Ищците посочват, че ЗКИР въвежда основно изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост и да бъдат поддържани в актуално съС.ие. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имали декларативно действие и от тях не произтичали промени във вещноправния статут имотите.

Непълнотите и грешките, когато са свързани със спор за собственост се отстранявали след решаване на спора по съдебен ред, съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Доколкото ответницата оспорвала правото им на собственост, черпейки права от положението на имотите в кадастралната карта, за ищците бил налице правен интерес да установят, че са собственици на част от имот **************, погрешно заснет като такъв на ответницата.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П. Л. С., че към датата на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на село В. Л., одобрени със заповед № РД-18-607 на изпълнителния директор на АГКК С. Д. И. и Л. Н. И. са били собственици на недвижим имот – земеделска земя, представляващ поземлен имот с идентификатор **************, с площ от 501 кв. м., местност „П. н.“, пета категория, стар номер: **********, като в кадастралната карта и кадастралните регистри на село В. Л., одобрени със заповед № РД-18-607 на изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка, като част от имот ************* с площ от 478 кв.м е неправилно нанесен върху поземлен имот **************, както и е налице непълнота, като не е нанесена съществуващата в поземлен имот ************** постройка. Претендират за разноските по делото.

Ответницата, чрез пълномощника си адв. А. С., оспорва иска.

Твърди, че е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот 3

– нива с площ от 2.020 дка (два декара и двадесет квадратни метра), пета категория, находящ се в землището на село В. Л., ЕКАТЕ 10207, общ. К., обл.

П., местност „П. Н.“, представляващ имот № ***********, при граници и съседи: имот № **********- нива на С. Д. И.; имот № ***********- нива на Т. Д. Ш.; имот № **********- нива на С. Д. И.; имот № **********- овощна градина на К. Д. Д.; имот № ***********- канал на МЗГ-ХМС; имот № **********- нива на И. Г. И..

Твърди, че притежавала ½ идеална част от описания недвижим имот по наследство и реституция, извършена с влялото в сила решение № 08275 от 11.05.2000 г. на ПК-К. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Х. К. Д. в стари реални граници, а останалата ½ идеална част придобила въз основа на влязлото в сила решение № 479 от 12.04.2019 г. по в.гр.д. № 57/2019 г. на О. с. - П., VIII гр. състав.

Реституционното производство приключило на 06.12.2013 г., след издаване на решение № 08275 от 11.05.2000 г. и скица № К04189 от 06.12.2013 г. от ОСЗ-К.. С издаване на скицата, на основание чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, приключило реституционното производство. С това, собствеността била възстановена на ответницата и брат й Н. С..

С гореописания съдебен акт от 12.04.2019 г. били приети за основателни следните две претенции на ответницата:

- иск с правно основание чл. 17, ал.1, във връзка с чл. 26, ал. 2, изр. първо, пр. V от ЗЗД за признаване привидност на дарение, материализирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53 от 11.12.2013 г., том IV, peг. № 8453, нот.д. № 618/2013 г. на нотариус С. Р., с район на действие Р. с. К., вписана в регистъра на Нотариалната камара с peг. № 099. Нотариалният акт бил вписан в имотния регистър, поддържан от Агенцията по вписванията, под вх. peг. № 4159 и дв. вх. № 4157 от 11.12.2013 г., акт № 135, том 16, дело № 2888/2013 г. на Служба по вписванията - К., по който нотариален акт приобретател бил ищецът в настоящото производство – С. И., като прикриващо продажба за сумата от 500 лева на останалите ½ ид.части от недвижимия имот;

- иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за допускане изкупуване на продадените ½ идеални части от имота, предмет на сделката от 4

11.12.2013 г. за сумата от 500 лева.

След влизане в сила на съдебното решение, ответницата изпълнила задължението си за плащане на продажната цена с изявление за прихващане от 12.03.2020 г. Ищецът получил изявлението на 17.03.2020 г.

Ответницата оспорва следните факти:

- Оспорва твърдението на ищците, че същите са собственици на описания в първия абзац на обстоятелствената част на исковата молба недвижим имот и построената върху него постройка.

- Оспорва твърдението на ищците, че на С. Д. И. е било предоставено валидно право на ползване на земя с 500 кв.м, както и че валидно му е било разрешено построяване на сезонна постройка. Твърди, че ищецът С. Д. И. не отговарял на изискванията на действалото тогава законодателство за предоставяне на право на ползване.

- Оспорва твърдението на ищците, че правото на ползване е било учредено върху земята, представляваща понастоящем поземлен имот с идентификатор *********** и върху процесния имот. Не била налице идентичност на земята, предмет на актовете за разрешаване на ползването и придобиване на права по §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, от една страна, и от друга страна имот с идентификатор *********** и процесната част от недвижим имот.

- Оспорва твърдението на ищците, че имотът, описан в представения от тях нотариален акт, представлява понастоящем поземлен имот с идентификатор ********** и процесния имот. Твърди, че на ищците не са били предоставени права върху поземлен имот с идентификатор ************ и върху процесния имот, видно от съществените различия в индивидуализацията на имотите в юридическите актове, на които ищците се позовавали и които легитимирали ответницата за собственик. Именно описанието на границите и индивидуализацията на имотите в тях били решаващи за възникване на правото на собственост, съгласно указанията по тълкуване на закона, дадени в т. 2 от мотивите на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Твърди, че имот ********* никога не е бил с границите, посочени в нотариалния акт от 1993 г. Не е имал нито описаните в акта съседи като граници, нито е граничил с път. Ответницата твърди, че местностите „Г.“ и „П. н.“ са различни, което се установявало и от 5 одобрената кадастрална карта на село В. Л., общ. К..

- Оспорва твърдението на ищците, че са реализирали сезонна постройка съгласно издаденото на С. И. строително разрешение, както и твърдението на ищците, че постройката е идентична със съществуващата на място къща. В действителност, на място не била налице сезонна постройка, а масивна сграда, с бетонна плоча, представляваща незаконен строеж.

- Оспорва твърдението на ищците, че строителното разрешение от 1987 година изобщо касае реализиране на сграда върху процесния имот. С него всъщност се разрешавало строителство върху съвсем различен терен.

Освен това, разрешението за строеж било издадено от некомпетентен орган.

- Оспорва твърдението на ищците, че скицата от 03.12.1986 г. и отразеното върху нея разрешение за проучване и проектиране от 01.12.1986 г. касаят реализиране на сграда върху процесния имот. Те се отнасяли за съвсем различен терен. Освен това, разрешението за проучване и проектиране било издадено от некомпетентен орган.

- Оспорва твърдението на С. И., че той отговарял на изискванията на §4а, ал. 1 и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за закупуване на земята и сградата, описани в исковата молба, както и твърдението, че е налице валидно придобиване на собствеността по реда на описаните разпоредби.

- Оспорва ищците да са отговаряли на изискването на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, в редакцията му към април 1993 г., земеделската земя да е единствена за семейството на ползвателя.