Решение № 4377 от 16.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4377 гр. София, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110206559 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Бендида Билд“ ЕООД, ЕИК 202874623, представлявано от П. П. С. – управител чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. Л. Г. от САК срещу наказателно постановление № 23-2200117/08.04.2022 г., издадено от инж. Е. И. А. – директор на дирекция „Инспекция по труда“ – София област /ДИТ – София област/, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ, обн. в ДВ бр. 26/01.04.1986 г., в сила от 01.01.1987 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 63, ал. 2 КТ.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Оправена е молба за цялостната отмяна на атакувания санкционен акт като незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. Л. Г. от САК, който поддържа жалбата и изложените 1 в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк. Калина Христова, с пълномощно по делото, която пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 232200117/16.03.2022 г., съставен от Б. Л. Т. – гл. инспектор в ДИТСО и в присъствието на свидетеля Цанка И. Кузманова е констатирано, че при извършена на 10.03.2022 г. проверка по спазване на трудовото законодателство на място в обект на контрол – „Строеж на еднофамилна двуетажна жилищна сграда, изгребна яма и плътна ограда“, находящ се в гр.

София, с. Бистрица и при преглед на представени документи в ДИТСО на 16.03.2022 г. е установено, че дружеството-въззивник „Бендида Билд“ ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснало до работа на 10.03.2022 г. в посочения обект лицето А. С. В., преди да му предостави заверено копие от изискуемото по чл. 62, ал. 3 КТ уведомление до ТД на НАП-София за сключения с него трудов договор.

В. е престирал работна сила в обекта на дружеството-въззивник на 10.03.2022 г., около 13:10 ч., изпълнявайки кофражни дейности, видно от попълнената декларация и трудов договор № 90/10.03.2022 г.

2

Изяснява се от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.

62, ал. 5 КТ, че работодателят „Бендида Билд“ ЕООД е обявил в ТД на НАП сключения договор с работника на 10.03.2022 г., 17:12 ч. т.е. след приключване на проверката на място от органите на ДИТСО.

В акта е отразено, че не са изпълнени предписанията на чл. 63, ал. 2 КТ, както и че нарушението е извършено на 10.03.2022 г., като в деня неговото съставяне е връчен препис на управителя на търговското дружество.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 23-2200117/08.04.2022 г. от инж. Е. И. А. – директор на ДИТСО, с което на основание чл. 414, ал. 3 КТ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя „Бендида Билд“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.

63, ал. 2 КТ.

Препис от наказателното постановление е връчен на управителя на дружеството-въззивник на 29.04.2022 г. видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана с пощенски оператор чрез наказващия орган в законоустановения 14-дневен срок на 12.05.2022 г., видно от пощенското клеймо.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите 3 функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени при наличието на допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, с което закономерно е накърнено правото на защита на привлеченото към отговорност юридическо лице.

Напълно резонни са оплакванията на адв. Г. в жалбата, че актосъставителят и наказващият орган, които са част от поделението на ДИТ София област, не са териториално компетентни да проведат административнонаказателно преследване за твърдяното нарушение, доколкото същото е извършено в Столична община. Съгласно изричната разпоредба на чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /УПИАГИТ, приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн. в ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., отм./ дирекциите “Инспекция по труда” осъществяват дейността си на територията на съответната област. Действително по делото е приложена заповед на изпълнителния директор на ИА ГИТ, с която на основание чл. 6, ал. 2, т. 14 УПИАГИТ на актосъставителя Б. Т. – гл. инспектор при ДИТ СО е възложена разширена териториална компетентност в периода от 14.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и на територията на Столична община, но при осъществения инцидентен контрол за законосъобразност настоящият съдебен състав намира, че посоченият индивидуален административен акт е нищожен, тъй като процесната разпоредба не предоставя правомощия на ръководителя на ведомството да променя пространствените граници, а единствено да определя обхвата на материалната компетентност на инспекторите по труда /в този смисъл вж. решение № 3624 от 15.04.2022 г. по адм. дело № 11698/2021 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, докладчик-съдия Десислава Стоева/.

Съгласно изричните разпоредби на чл. 13 НПК и чл. 14 НПК наказателният съд следва да разкрие обективната истина по делото с предвидените в процесуалния наказателен закон средства и способи на доказване, основавайки решението си на доказателствата по делото и своето свободно вътрешно убеждение. След като валидността на процесния административен акт е преюдициална и обосновава юридическата отговорност на санкционираното търговско дружество по възприетата материалноправна квалификация, то съдът в административнонаказателното производство разполага със суверенна преценка да обсъди въпроса за неговата 4 действителност при упражнения инцидентен /косвен/ контрол за законосъобразност, прилагайки разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК по аналогия на закона /арг. от чл. 46, ал. 2, изр. 1 от Закона за нормативните актове/.

Към датата на твърдяното нарушение както в УПИАГИТ /отм./, така и в КТ не е предвидена правна възможност за делегиране на изпълнителния директор на ИА ГИТ на права да определя или изменя териториалната компетентност на отделните дирекции „Инспекция по труда“, поради което проявената инициатива в очертаната насока е в разрез с предоставените от законодателя правомощия на посоченото длъжностно лице /в този смисъл вж. решение № 798 от 12.02.2021 г. по КНАХД № 10773/2020 г. по описа на АССГ, XIX касационен състав, докладчик-съдия Катя Аспарухова, решение № 7557 от 14.12.2021 г. по КНАХД № 10840/2021 г. по описа на АССГ, I касационен състав, докладчик-съдия Радостин Радков, решение № 3881 от 10.06.2022 г. по КНАХД № 665/2022 г. по описа на АССГ, XVIII касационен състав, докладчик-съдия Даниела Гунева и др./. Нещо повече – като допълнителен аргумент в подкрепа на застъпеното от съда разбиране следва да се посочат разпоредбите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от актуалния Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /УПИАГИТ, приет с 313 от 05.10.2022 г., обн. в ДВ бр. 81 от 11.10.2022 г./, в които е предвидено изрично, ясно и недвусмислено, че служителите на ДИТСО разполагат с компетентност и в териториалния обхват на Столична община, както и че териториалната компетентност на контролните органи се определя и изменя от изпълнителния директор с изрична заповед.

Липсата на компетентност, независимо от нейните разновидности – материална, персонална, териториална или по време, представлява хипотеза, граничеща с недопустим административен произвол. Органите на изпълнителната власт могат да упражняват функциите си дотолкова, доколкото това е предвидено в съответния нормативен акт. Напускайки тези рамки, действията им се окачествяват като незаконосъобразни и представляват неправомерно вмешателство в чужда правна сфера.

Визираният драстичен процесуален порок представлява самостоятелно основаните за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а това обстоятелство обезпредметява обсъждането на останалите релевирани от 5 страните аргументи, както и въпроса за неговата правилност.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 232200117/08.04.2022 г. , издадено от инж. Е. И. А. – директор на дирекция „Инспекция по труда“ – София област /ДИТ – София област/, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ, обн. в ДВ бр. 26/01.04.1986 г., в сила от 01.01.1987 г./ на търговско дружество „Бендида Билд“ ЕООД, ЕИК 202874623, представлявано от П. П. С. – управител е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 63, ал. 2 КТ, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6