Решение № 98 от 13.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000589 по описа за 2023 година по описа на Апелативен съд София, взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл.294 ГПК.

С Решение № 50165/11.07.2023 г. по т.д. № 829/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. е отменено Решение № 1547 от 26.11.2020г. по т.д. № 2470/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, постановено по в. т. д. № 2470/2020 г. на Апелативен съд София и делото е върнато на настоящия съд със задължителни указания по приложението на материалния закон.

При съобразяване на дадените с отменителното решение указания във връзка с нормата на чл.294 ГПК, решаващият състав приема следното:

Въззивното производството е образувано по две въззивни жалби - и двете насочени против Решение № 771/17.02.2020 г., постановено по т.д. № 146/2017 г. по описа на ОС Благоевград.

Въззивната жалба на В. К. Г. е насочена против осъдителната/уважителната част от това решение, с която жалбоподателката и М. Н. Б. са осъдени да заплатят солидарно на "Райфайзенбанк /България/" / заличен търговец, чийто правоприемник е „Обединена българска банка“АД, ЕИК 000694946/ следните суми, дължими на основание договор за банков кредит от 22.03.2007 г., анекс № 1/15.09.2009 г. и анекс № 2/10.12.2009 г. към същия, а именно: главница в размер на 105 696,93 лева, включваща както падежиралите от 15.11.2012 г. до 15.10.2017 г. вноски, така и останалите, които са превърнати в предсрочно изискуеми, заедно със законната лихва, считано от 03.11.2017 г. до погасяването на това задължение, възнаградителна лихва в размер на 23 326,74 лева, дължаща се за периода 15.11.2014 г. - 02.11.2017 г., заедно със законната лихва, считано от 03.11.2017 г. до погасяването на това задължение, наказателна лихва в размер на 9 558,69 лева, дължаща се за периода 03.11.2014 г. - 02.11.2017 г., заедно със законната лихва, считано от 03.11.2017 г. до погасяването на това задължение.

Поддържа се в тази въззивна жалба решението в уважителната му част да е 1 неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранна и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, в нарушение на материалния закон - ТЗ и ЗЗД, както и поради неговата необоснованост.

Твърди се на първо място ОС Благоевград да не е изложил съображения за характера на предявените искове, поради което и не е дал указания на страните кои факти и обстоятелства носят доказателствената тежест да установят, вкл. не е обсъдил отделно и в съвкупност са останалите доказателства тези, ангажирани от въззивницата Г..

Като не оспорва наличието на облигационно правоотношение по договор за банков кредит от 22.03.2007 г. между страните по делото въззивницата поддържа в началото на 2013 г. кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем, след което било образувано гр.д.

№ 197/2013 г. по описа на ОС Благоевград. Въз основана на издаден изп.лист при ЧСИ Г. Ц. било образувано изп.д. № 47/2014 г. за вземане в размер на 151 000 лв., в хода на което от въззивницата принудително била събрана немалка сума. Постъпленията по изп.д. обаче не били осчетоводявани от банката за намаление на задължението й, а последната продължила да начислява лихви върху лихви - обстоятелството, което не било взето предвид от първоинстанционния съд.

Твърди се, че към момента на образуване на гр.д. № 197/2013 г. кредита е бил обслужван редовно - факт, установен и от влязлото в сила решение по това дело, а с последващо такова, постановено по гр.д. № 140/2014 г. по описа на РС Благоевград били обявени за недействителни и част от клаузите по договора за кредит, обвързващ страните по делото.

По изп.д. № 47/2014 г. по описа на ЧСИ Ц. била събрана немалка сума пари, с които не са отразявани счетоводно от банката за погасяване на задълженията на въззивницата по кредита, а за погасяване на такси, разноски и адвокатски възнаграждения, в резултат на което от Г. неоснователно се претендират лихви за парични вземания, който тя е погасила чрез плащане.

В този смисъл и правилно било отчетено от първоинстанционният съд, че сумите, събрани от банката по изп.дело № 47/14 г. на ЧСИ Ц. са били възстановени на въззивницата след влизане в сила на решението по гр.д. № 197/2013 г. по изп.дело № 8247/17 г. на ЧСИ М. Б., но неправилно не бил съобразен безспорния факт, че връщането/възстановяването на неправомерно събраната сума било осъществено една на 02.11.2017 г.

Горният факт предпоставял за периода 15.11.2014 г. – 01.11.2017 г. сумата, подлежаща на възстановяване, да е била неоснователно задържана по сметките на банката, поради което следвало да бъде приспадната от размера на задължението по настоящата дело.

Поддържа се още първоинстанционният съд да не е обсъдил изобщо възраженията на въззивницата, вкл. да не е съобразил заключението на изслушаната пред него съдебно – счетоводна експертиза установяваща, че сумата, събрана по изпълнително дело № 47/2014г. на ЧСИ Ц. в размер на 89 410 лева – главница и разноски се е намирала по сметките на банката в периода до 06.11.2017 г., но неправилно не е отнесена за погасяване на главницата по задължението.

Твърди се, че при правилно отнасяне на последните за погасяване на задължението, претенцията за заплащане на договорна лихва е следвало да бъде уважена в значително помалък размер - само за периода от 02.11.2014 г. до 02.11.2017 г.

Твърди се и че съдът неправилно е обсъдил възражението на въззивницата че лихвите по кредита били прекомерни, като накърнявали добрите нрави, защото липсвала ясна методика за определянето им - кои компоненти се включват и как се формира - въз основа на кои суми и за кои периоди.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания е поискано от въззивната инстанция по съществото на спора отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му уважителна част и отхвърляне на предявените искове.

Срещу същото решение, но в отхвърлителната му част, с която искът за заплащане на претендираната главницата от паричното вземане за разликата над 106 696, 93 лева до 2 претенидраните 111 029,53 лева е бил отхвърлен, е подадена насрещна въззивна жалба от „Райфайзенбанк България“АД /сега „ОББ“АД/.

С нея се прави оплакване за необоснованост на извода на първостепенния съд за наличието на предпоставки за извършване на прихващане със сумата, присъдена в полза на ответниците за разноски по гр.дело № 197/13 г. на ОС Благоевград, т.к. липсвала сума, с която да бъде извършено прихващане. Видно било от доказателствата по делото, че сума в размер на дължимите разноски била преведена по сметка на ответниците. Освен това размерът на задълженията на двамата ответници към банката бил определен законосъобразно - обстоятелство, установимо от неоспореното заключението на съдебно – счетоводната експертиза.

Твърди се връщането на сумите по сметка на ответниците да е осъществено след датата на обявяване на цялото задължение по договора за банков кредит за предсрочно изискуемо, което обосновавало извода за липса на условия за извършване на прихващането.

В условието на евентуалност се поддържа прихващането да следва да се осъществи при спазване правилата на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД - евентуално дължимите от банката суми за разноски следвало да бъдат прихванати не от дължимата главница, а от договорната лихва.

По изложените доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от въззивната инстанция да отмени решението в обжалвана му отхвърлителна част и по същество да уважи иска в пълния му предявен размер.

В депозираните отговори по двете въззивни жалби насрещните страни поддържат неоснователност на същите.

Въззиваемият М. Н. Б. не изразява становище по въззивните жалби.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение в неговата цялост, т.к. се атакува както в уважителанта, така и в отхвърлителнита му части, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивните жалби, задължителните постановки на т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и задължителните указания на касационната инстанция в отменителното решение, приема следното:

Обжалваното в цялост решение на ОС Благоевград е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени искове.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на същото настоящата инстанция намира за частично основателни, като за да достигне до този извод въззивната инстанция взе предвид следното:

ОС Благоевград е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Поддържало се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните са били обвързани от договор за банков кредит от 22.03.2007 г., по силата на който на В. К. Б.а /сега Г./, в качеството й на кредитополучател и М. Н. Б., в качеството му на солидарен длъжник е , е бил отпуснат кредит за покупка и довършване на недвижим имот в размер на 143 620 лева, при условията на договора, изрично разписани.

Кредитът бил усвоен изцяло.

С последващи допълнителни съглашения - анекс № 1/15.09.2020 г. и № 2/10.12.2009 г. отношенията между страните по повод на договора били преуредени касателно крайния срок на издължаване на кредита, както и схемата на изплащането му - размера и падежирането на месечните погасителни вноски.

Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателите за заплащане на месечните вноски през 2013 г. банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем и 3 по заявление по реда на чл.417 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 799/2013 г. по описа на РС Благоевград и банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение, а въз основа на нея и с изп.лист срещу длъжниците по кредита. След подадено възражение от последните и предявяване на положителен установителен иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение било образувано гр.д. № 197/2013 г. по описа на ОС Благоевград, приключило с постановяването на Решение № 4378/21.08.2019 г., влязло в законна сила, с което искът бил отхвърлен.

Междувременно въз основа на издадения изп.лист по заповедното производство по молба на банката - ищец било образувано изп.д. № 47/2014 г. по описа на ЧСИ Ц. - с район на действие - ОС Благоевград, в хода на което при проведено принудително изпълнение от ответницата В. Б. била събрана сумата от 84 440,86 лв.

Въз основа на влязлото сила решение по гр.д. № 197/2013 г. по описа БлОС последната се снабдила с обратен изпълнителен иск срещу банката за сума в общ размер от 95 038,73 лв., в т.ч. главница, адвокатско възнаграждение, авансови такси и дължима сума по т.26 ТТЗЧСИ.

Поддържано е ответниците да са спрели плащанията по кредита още на 15.11.2012 г., поради което и по отношение непадежиралите към момента на предявяването на исковата молба ищецът обявява предсрочната им изискуемост с получаването й от ответниците. По отношение на падежиралите бил приложим чл.84 ЗЗД - срокът канел вместо кредитора.

Освен дължимата главница се твърди ответниците да дължат плащане и на договорените възнаградителна и наказателни лихви, както и на законната такава върху всяка отделна месечна вноска, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да платят на ищцовата банка при условията на солидарност следните суми: 1/105 696, 93 лева, представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит 22.03.2007 г., анекс № 1 от 15.09.2009 г. и анекс № 2 от 10.12.2009 г. към същия, представляваща сбор от падежиралите от 15.11.2012 г. до 15.10.2017 г. вноски, вкл. и останалите, които са превърнати в предсрочно изискуеми; 2/ възнаградителна лихва в размер на 23 326,74 лева , дължима за периода 15.11.2014 г. - 02.11.2017 г.; 3/ наказателна лихва в размер на 9 558,69 лева , дължима за периода 03.11.2014 г. - 02.11.2017 г.; 4/ със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.