Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 10 от 22.06.2021, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Наказателно дело от общ характер 595/2021
Вид
Присъда № 10
Подписан
22.06.2021
В сила
22.10.2021
Състав
Вергиния Събева Еланчева

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 10 от 22.06.2021 г. по НОХД № 595/2021 г. по описа на РС-Кърджали Повдигнато е обвинение срещу С. М. М. от гр.Кърджали за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 24.07.2020 г. в гр.Кърджали.

Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия. Намира процесното престъпление за безспорно установено от самопризнанието на С.М. и събраните на досъдебното производство доказателства. На 24.07.2020 г. същият държал наркотично вещество – коноп, без да има надлежно разрешително за това.

При извършване на деянието, подсъдимият бил непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Затова моли да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. Налице били смекчаващи вината обстоятелства, като чистото съдебно минало, младата възраст на дееца, самопризнанието на досъдебното производство и съжалението за стореното. Отегчаващо обстоятелство били лошите характеристични данни на подсъдимия.

Прокурорът предлага на дееца да се наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК, а именно „пробация“ с пробационни мерки:

„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година, два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година, и „включване в програми за обществено въздействие” за срок от 1 година. На същия следвало да се възложат и разноските по делото, а веществените доказателства трябвало да се унищожат.

Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Моли съдът да отчете младата възраст на подсъдимия, който скоро навършил пълнолетие, нямал никакви доходи и финасовото му състояние било тежко. Той се признавал за виновен и съдействал за разкриване на обективната истина, отнасял се критично към извършеното и изразявал съжаление. С действията си подсъдимият не засегнал ничие чуждо здраве, тъй като наркотикът бил за лично ползване.

Моли за определяне на наказание „пробация“ съгласно чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК.

1

Подсъдимият С. М. М. в съдебно заседание се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Твърди, че бил непълнолетен и нямало да извърши повече такова деяние. Моли за най-малката присъда.

Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. М. М. е роден на ***** г. в гр.Кърджали, живущ в гр.Кърджали, български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.

На 24.07.2020 г., около 22.40 часа, св.К.К. и св.Т.П. – служители на РУ-Кърджали към ОДМВР -Кърджали, били на обиколка с патрулен полицейски автомобил в близост до бивш ресторант „Илюзия“ в кв.

„Възрожденци-Прилепци“ на гр.Кърджали. Те забелязали трима младежи да стоят на паркинга до паркирани лек автомобил марка „**“, модел „**“, с peг.

№ ******, и бял микробус. При осветяване на младежите с фаровете, единият от тях изхвърлил нещо до лекия автомобил, в пространството между него и микробуса. Св.*** спрял автомобила и двамата служители слезли, отишли при младежите, представили се и установили самоличността им. Двама от младежите имали документи за самоличност – св.А.И. и св.ДЖ. М.. Третият, когото св.*** видял да хвърля нещо, нямал документ за самоличност. След справка с ОДЧ служителите установили, че това е подсъдимият С.М..

Полицаите забелязали на земята две топчета – едното, завито с червен полиетилен, а другото, завито с прозрачен полиетилен, в което имало зелена листна маса. На около метър разстояние от тях имало пакетче от прозрачен полиетилен, съдържащо бяло прахообразно вещество. Служителите се усъмнили, че в тези опаковки се съдържат наркотични вещества. При проведената беседа лицата първоначално отричали да са изхвърлили трите обекта на земята, но впоследствие подсъдимият признал, че двете топчета – червеното и прозрачното, които били близо едно до друго, са негови и съдържат марихуана. Относно пакетчето с бяло прахообразно вещество и намиращо се на метър разстояние, св.ДЖ. М. заявил, че съдържало амфетамин, и че му го бил дал С.М.. Подсъдимият също потвърдил това.

При извършения оглед на веществени доказателства било установено, че топчето, завито с червен полиетилен, съдържало зелена, суха листна маса – то било обозначено като обект № 1. Съдържанието реагирало на марихуана при тестването с полеви наркотест, а претеглено с аналитична везна, теглото му било 0.335 гр. Опаковката му била обозначена като обект № 1.1. Другото топче, завито в прозрачен полиетилен и намерено до обект № 1, съдържало също зелена, суха листна маса – то било обозначено като обект № 2. Съдържанието реагирало на марихуана при тестването с полеви наркотест, 2 а отчетеното тегло било 0.318 гр. Опаковката му била обозначена като обект № 2.1. Пакетчето, намерено на около метър от обекти № 1 и 2, съдържало бяло прахообразно вещество. Съдържанието реагирало на амфетамин при тестването с полеви наркотест, а отчетеното тегло било 0.442 гр. Опаковката му била обозначена като обект № 3.1.

Подсъдимият С.М. бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, със Заповед № 194733-225/24.07.2020 г. , за времето от 22.4 5 часа на 24.07.2020 г. до 11.40 часа на 25.07.2020 г.

Видно от заключението на назначената по делото физико-химическа експертиза, веществото в представените за изследване обекти, е както следва: в обект № 1 – коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0.32 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 8.3 % (тегловни проценти); в oбект № 2 – коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0.31 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканаби нол 5.2 % (тегловни проценти); в обект № 3 – парацетамол, който не е наркотично вещество. Наркотичните вещества били изразходени при експертизата без остатък, а остатъкът от парацетамол бил приложен по делото.

От заключението на назначената съдебна психиатричнопсихологична експертиза се установява, че подсъдимият С.М., макар и непълнолетен към процесната дата, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Според експертите, деянието не е извършено поради увлечение и/или лекомислие.

Подсъдимият С.М. нямал издавани от Министерство на здравеопазването или от Министерство на земеделието, храните и горите, разрешения за дейности с наркотични вещества по реда на ЗКНВП.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от дадените на досъдебното производство показания на свидетелите К.К., Т.П., А.И. и ДЖ. М., кредитирани като логични, кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се; обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, в които той се признава за виновен; заключение по извършена физико-химическа експертиза; заключение по изготвена съдебна психиатрично-психологична експертиза;

Протокол за оглед на местопроизшествие от 24.07.2020 г., ведно с приложен фотоалбум; Протокол за разпознаване на лица от 01.09.2020 г., ведно с приложен фотоалбум; Протокол за оглед на веществени доказателства от 27.07.2020 г., ведно с приложен фотоалбум; Справка от 11.08.2020 г. на МКБППМН; Писмо от 04.08.2020 г. на Министерство на земеделието, храните и горите; Писмо от 13.08.2020 г. на Министерство на здравеопазването; Заповед № 194733-225/24.07.2020 г.; Справка за съдимост 3 на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите приети и приобщени по делото писмени и веществени доказателства.

Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнани ето на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият С. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а, ал.3, т.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 24.07.2020 г. в гр.Кърджали, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките с и , без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорискови наркотични вещества по смисъла на &1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включени в Списък I по чл.3, т.1 от Наредбата: коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0.32 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 8.3 % (тегловни проценти); коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0.31 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 5.2 % (тегловни проценти). Според &1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП „Наркотично вещество“ означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.

Марихуаната представлява наркотично вещество, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от Р.България, както и съгласно ЗКНВП. Включена е в Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП и Списък I по чл.3, т.1, приложение № 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. С оглед на това в чл.30 от ЗКНВП е въведена изрична забрана за придобиване и притежание на наркотичните вещества от Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от закона. Съгласно трайната практика на ВКС, държането означава установяване на фактическа власт върху предмета на престъпление от дееца посредством действия, които обективират принадлежността на вещта. Без 4 значение за съставомерността на престъплението е времетраенето на тази фактическа власт. В случая подсъдимият е осъществил посочената форма на изпълнителното деяние, тъй като е упражнил фактическа власт върху процесното високорисково наркотично вещество, представляващо марихуана.

За държането на същото С. М. М. не е имал надлежно разрешително, издадено по реда и условията на ЗКНВП. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл – той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване, като е съзнавал, че държи посоченото наркотично вещество без надлежно разрешение за това. Към инкриминираната дата деецът е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките, което се установява от заключението по назначената психиатрично-психологична експертиза.

По наказанието:

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия С. М. М., съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК, в случай на постановяване на осъдителна присъда в производството по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „лишаване от свобода” като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета, а съгласно ал.4 на същия текст, в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Освен посочените разпоредби, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието – типича за този вид престъпления; степента на обществена опасност на дееца – занижена, предвид непълнолетието към процената дата и необремененото му съдебно минало; отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства.