Решение № 2359 от 10.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2359 гр. В., 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110104697 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Б. К. Б., ЕГН **********, с адрес с.А., ул.“З.“№ 8 срещу Община А., Булстат *****, със седалище и адрес на управление с.А., ул.

„Т. Н.“ № 8, иск с правно основание чл.200 КТ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 5112,92евро /10000лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания - физически и психически, вследствие от претърпяна трудова злополука на 30.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на трудовата злополука - 30.07.2024г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Работи по трудово правоотношение с ответника по трудов договор № 372/29.03.2024г. съгласно който изпълнявала длъжността „шофьор на автобус“, с местоизпълнение с. А.. На 30.07.2024г. около 09,30ч. по време на изпълнение на трудовите си задължения – при ремонт на огледалото за обратно виждане, ищецът стъпил на мястото, където се отваря вратата на автобуса за пътници след което паднал на краката си от около 1,5м. височина на тротоара на ул. „Т. Н.“. В резултат на падането получил счупване на петната костна десния крак, придружено с оток и болезненост при движение, за което му би издаден АЛ № 24212А03ЕВ9С/30.07.2024г. от лекар ортопед към МЦ „Аджибадем Сити Клиник“- В..

Ищецът бил в отпуск поради временна неработоспособност за времето от 30.07.2024г. до 15.04.2025г. Злополуката е декларирана като трудова от ответника пред ТП на НОИ – В. с Декларация за трудова злополука вх. № 5101-03-145 от 02.08.2024г. С разпореждане № 510403-157 от 12.08.2024г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – В. злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО. При извършените медицински прегледи след претърпяната злополука е установено счупване на петната кост на десния долен крайник, със силни болки и страдания. Счупването ограничило за продължителен период самостоятелното предвижване на ищеца. Нуждаел се от непрестанни грижи в ежедневието си. Злополуката изцяло променила живота му, особено в първоначалния период на оздравителния процес.

Ограничени били и социалните му контакти, тъй като бил обездвижен и не можел да излиза продължително време от жилището си сам. До настоящия момент не бил получил 1 обезщетение за трудовата злополука и претърпяните болки, страдания, стрес и напрежение.

Моли за уважаване на исковата претенция и претендира сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва, като неоснователен. Не се оспорва наличие на трудово правоотношение с ищеца, както и настъпване на злополуката. Твърди, че е налице хипотезата на чл. 201, ал.1 и ал. 2 КТ – проявена груба небрежност от ищеца, изразяваща се в пренебрегване на основни правила за безопасност. Сочи, че е нарушил правилника за вътрешния трудов ред, разпоредбите на Закона за здравословните и безопасни условия на труд, Наредба № 7/23.09.1999г. Оспорва и размерът на обезщетението, като прекомерен и несъобразен с характера и степента на описаните вреди и лечебния и възстановителен процес. Оспорва да е налице причинно- следствена връзка между претърпяното падане и травматичното увреждане. Твърди, че липсват доказателства за твърдяното състояние на ищеца. Твърди, че последващо лечение не е било провеждано. Сочи, че в периода на болнични, на 04.01.2025г. ищецът е присъствал на събитие в гр. София, което опровергавало твърденията за непрестанни грижи, както и за ограничените му социални контакти в този период. Моли да бъде съобразена проявената груба небрежност от ищеца. С тези доводи оспорва и акцесорния иск за заплащане на лихва. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.

Ответникът депозира писмени бележки, в които доразвива доводите си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК: че са били обвързани по силата на трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност „шофьор на автобус“, с местоизпълнение - с. А..; че на 30.07.2024г. около 09,30ч. по време на изпълнение на трудовите си задължения – при ремонт на огледалото за обратно виждане, ищецът стъпил на мястото, където се отваря вратата на автобуса за пътници след което паднал на краката си от около 1,5м. височина на тротоара на ул. „Т. Н.“; че с разпореждане № 5104-03-157/12.08.2024г. на ТП на НОИ –В. настъпилата на 30.07.2024г. злополука е приета за трудова, на основание чл. 55 КСО.

По делото са представени още ТД № 372/29.03.2024г., длъжностна характеристика на ищеца, разпореждане № 5104-03-157/12.08.2024г. на ТП на НОИ – В., декларация за трудова злополука, болнични листи, от които се установява, че в периода 30.07.2024г.- 15.04.2025г., ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, амбулаторни листи.

Представено е по делото и експертно решение № 00030 от 008/23.01.2025г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина- В.“ ЕАД видно от което е, че водещата диагноза, поставена на ищеца е счупване на петната кост, като е продължена временната му неработоспособност за срок от 50дни. Констатациите са за настъпила остеопороза и Зудеукова атрофия, без значително подобрение и походка с помощно средство – бастун.

От заключението на съдебно медицинската експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и неоспорено от страните се установява, че на 30.07.2024г. ищецът е получил счупване на петна кост /калканеус/ на десен крак с „вклиняване“ на фрагмента.

Обичайно такова счупване е в резултат от падане от високо и отговаря на посочения от ищеца механизъм на получаване. Това е наложило обездвижването на крака му от ниво пета - подбедрица за период от 30.07. до 07.10.2024г. Причиненото нараняване е в пряка причинно- следствена връзка с претърпяната трудова злополука, като нормално възстановителният процес отнема 3-4месеца. При ищеца са констатирани усложнения в оздравителния процес – развитие на остеопороза и Синдром на Зудек. Последният по своята същност представлява болков синдром или хронично, често инвалидизиращо състояние, 2 характеризиращо се със силна продължителна болка, появяваща се след травма, операция или имобилизация на крайник. Според експерта усложнението може да продължи във времето от две до осем години, през което пострадалият ще изпитва болка и затруднение в движението с десния си крак.

С оглед установяване на релевантните по делото факти, по делото са били разпитани свидетелите Недка М./ водена от ищеца/ и М. Н./водена от ответника/, същите без родство или дела със страните.

Св. М. посочва, че е видяла ищеца веднага след инцидента. Посетила е дома му след обаждане на съпругата му и го е видяла в окаяно състояние. Същият бил на легло, а крака му бил надут и посинял, вдигнат на високо. Обяснено й било, че е паднал от служебния автобус на петата си, при което я е наранил. Твърди, че ищецът не е бил способен да се обслужва сам след инцидента, като се е случвало самата тя да помага, за да бъде вдигнат. За състоянието си приемал болкоуспокояващи лекарства, като в това положение бил около 23месеца. След третия ден от инцидента започнал да се предвижва с патерици и бил подпомаган в ежедневието си от жена си и сина си. Съпругата му го водела на прегледи или сина му. Не можел да кара кола, въпреки че бил шофьор. След тази случка повече не се върнал на работа. Твърди, че пострадалият е пролежал на легло около три месеца. Чувствал се зле и психически, тъй като го упреквали, че нарочно е паднал. Понастоящем имал подобрение, шофирал сам и не ползвал патерици.

Св. Н. посочва, че работи при ответника и е колега на пострадалия. Знае за инцидента, като след него са помогнали на ищеца да се качи в колата при жена му. Виждала го е в селото след това, като в началото го карала жена му, а след това той карал с патериците. Месец след инцидента го засякла в магазина, като видимо изглеждал добре.

Тогава бил без обувка на крака. Не знае дали е излизал извън селото. Когато го попитала как се чувства той й отговорил, че има болки.

За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е установяване на фактите: че с ответника са се намирали към момента на увреждането в трудови правоотношения; че самото увреждане представлява трудова злополука, в резултат на което са настъпили твърдяните неимуществени вреди и техния размер; наличие на причинна връзка между вредите и трудовата злополука.

Отговорността на работодателя е обективна, поради което достатъчно е да се установи наличието на така дадените предпоставки, за да бъде дадена търсената защита на ищцата по чл. 200 КТ.

Спорните въпроси между страните се свеждат единствено до това дали злополуката е резултат изключително на виновното поведение на ищеца - проявена груба небрежност, доколкото същият не е спазил изискванията на работодателя във връзка с безопасността на работното място и наличие на причинно следствена връзка между злополуката и твърдяните вреди.

Отговорността на работодателя може да бъде намалена по реда на чл. 201, ал. 2 КТ само в изключителни случаи, а именно само, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност /съзнавана непредпазливост/, т.е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения.

В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се предполага. За да се приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са налице е необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото, като доказателствената тежест е на работодателя, 3 извършването на такива действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване.

Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока, въпреки изричните указания на съда, дадени с определението по реда на чл. 140 ГПК, поради което възражението му за наличие на виновно поведение на ищеца, освобождаващо изобщо работодателя от имуществена отговорност, съдът намира за неоснователно. Няма данни пострадалият да е проявил груба небрежност, тъй като не е доказано самонадеяно да е пренебрегнал риск, за който да е инструктиран. Въпреки професионалната му подготовка и натрупан многогодишен опит, не е доказано пострадалият виновно да е нарушил конкретно правило на работодателя за безопасност. Ето защо, няма основание за намаляване отговорността на работодателя при условията на чл. 201, ал. 2 КТ. Налице са всички предпоставки за ангажиране на обективната му отговорността по реда на чл. 200 КТ. При така ангажираните по делото доказателства, безспорно се установява, че на 30.07.2024г. ищецът е претърпял злополука и тъй като това е станало на работното му място, в рамките на работния ден, то същата е определена по административен ред като трудова такава. Категорични са ангажираните по делото доказателства- показанията на свидетелите и експертното заключение, че е настъпил вредоносен резултат, а именно увреждане здравето на работника и че причиненото нараняване е в пряка причинно- следствена връзка с претърпяната трудова злополука.

При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, съдът се ръководи от задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД в т. 11 на ППВС № 4/68г., според които понятието "справедливост" не е абстрактно, а е обусловено от редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства– характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, тяхната продължителност и интензитет, възраст на увредения, социално и обществено положение и др., които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност.