Определение № 13431 от 22.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13431 гр. София, 22.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510415 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. К. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1595/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 88 състав, в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че сторените от М. К. като заявител разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство били 400 лв. Неправилно, без да е сезиран с такова искане, съдът намалил размера на разноски за адвокатско възнаграждение на 200 лв.

Този размер не съответствал на правната и фактическа сложност на делото и на извършената от адвоката работа. Моли съдът да осъди „Уиз еър Унгария“ Црт. да заплати на заявителката разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер от 400 лв. Претендира разноски в настоящото производство.

В отговора на частната жалба „Уиз еър Унгария“ Црт. намира последната за неоснователна. Размерът на разноските за адвокатско възнаграждение не следва да се увелича. Моли съдът да остави без уважение процесната жалба и да не присъжда разноски в настоящото производство.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по възражението намира за установено следното:

На 10.01.2024 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от М. К., чрез адв. А. И., срещу „Уиз еър Унгария“ Црт., чрез клона в България, за заплащане на: 250 евро – обезщетение за закъснял с над три часа полет У64521 от Варна до Виена на 05.08.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и 6,44 евро – мораторна лихва. Претендират се и присъждане за разноски в заповедното производство – 25 лв. държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Към заявлението е приложено пълномощно от заявителя в полза на адв. И.. В него е предвидено, че при заплащане на държавна такса за съдебно производство и минимално адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение на адвоката се възлага и представителство пред съда. В тази връзка към 1 заявлението е приложено платежно нареждане за платена държавна такса в заповедното производство и разписка за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв (стр. 9).

На 28.01.2024 г. е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за заплащане на обезщетение за отменения полет, както и разноските в заповедното производство, включително 200 лв. адвокатско възнаграждение. На 04.02.2024 г. заповедта е връчена на длъжника чрез упълномощения адвокат К. И..

След указания едномесечен срок, на 11.04.2025 г., е постъпило възражение по чл.

414а ГПК от длъжника (стр. 22), с което твърди, че сумите по заповедта за изпълнение, включително за адвокатско възнаграждение от 200 лв. са платени. Приложено и платежно нареждане от 02.04.2025 г. (стр. 23).

С разпореждане от 13.05.2025 г. (стр. 25), връчено на заявителя на 19.05.2025 г. (стр.

26), районният съда дава указания на страната вземе становище по подаденото възражение в тридневен срок от съобщението, като предупреждава, че в противен случай заповедта може да бъде обезсилена.

На 21.05.2025 г. е подадена процесната частна жалба от заявителя и след отговор на частната жалба, делото е изпратено на СГС за произнасяне по частната жалба.

При така установената фактическа обстановка, Съдът, намира следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и от надлежна страна.

В заповедта за изпълнение искането на заявителя за присъждане на разноски не е уважено изцяло, поради което съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК на страната е следвало да се връчи заповедта, за да може да упражни правата си по чл. 413, ал. 1 ГПК.

В случай Съдът приема, че кредиторът е уведомен за заповедта на 14.05.2025 г., видно то съдържанието на частната жалба, доколкото няма данни за по-ранно връчване, поради което срокът за подаване на частната жалба не е изтекъл към датата на депозирането й в СРС – 21.05.2025 година.

Произнасянето по жалба по чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, е обусловено от наличие на стабилна заповед (в този смисъл са указанията по т.

12 ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.).

По делото на СРС се установява, че има подадено възражение по чл. 414а от ГПК, като с разпореждане 27667/01.03.2026 г. СРС е разпоредил да се издаде изпълнителен лист, като е приел, че възражението по чл. 414а от ГПК е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл. 412, т. 8 от ГПК.

При това положение частната жалба се явява ДОПУСТИМА.

По същество Съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК при уважаване на иска съдът присъжда на ищеца направените в производството разноски и възнаграждение за един адвокат, ако е ползвал такъв. Това правило намира съответно приложение и в рамките на заповедното производство. При уважаване на заявлението съдът следва да се произнесе и по разноските, които длъжникът следва да заплати на заявителя (арг. чл. 412, ал. 1, т. 6 ГПК).

Съдът няма възможност да служебно да ревизира размерът на разноските без направено съответно искане от насрещната страна чрез подаване на частна жалба срещу разноските по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК.

Поради това, Съдът съобразява, че в заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 2

28.01.2025 неправилно СРС служебно е намалил претендираното от кредитора адвокатско възнаграждение. Длъжникът, при получаване на преписа от заповедта за изпълнение, няма основание да прави възражение за прекомерност в срока по чл. 413 от ГПК. Същият е направил възражението в първия възможен момент, в който се е сложил въпроса за размера на дължимите разноски по заповедното производство в частта относно претендирания от заявителя адвокатски хонорар – отговора на частната жалба, по която е образувано делото.

Поради това Съдът следва да се произнесе по това възражение

В настоящия случай съдът е уважил изцяло подаденото заявлението, при което на кредитора се дължат изцяло претендираните разноски..

С оглед възражението за прекомерност на разноските на адвокатско възнаграждение Съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК прекомерно е това възнаграждение, което не съответства на действителната фактическата и правна сложност на делото, при което страната осъдена за разноски може да иска от съда да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение. С Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 Съда на Европейския съюз приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл.

633 ГПК) сочи на извод, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа (така и определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I ТО, ТК).

Критериите за преценка дали е налице прекомерност на уговореното адвокатско възнагражднеие са посочени и в чл. 78, ал.5 от ГПК - критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата - размерът следва да е справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. В определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II ТО, ТК също примерно са изброени критериите от които следва да се ръководи съда при определяне размера на адвокатското възнаграждение.

В конкретния случай предвид действителната правна и фактическа сложност на конкретното дело, с оглед фактическата дейност, осъществена от адв. И., Съдът намира, че общото претендирано възнаграждение от 204, 52 евро (400 лв.) не е прекомерно.

Действително, касае се за попълване на стандартизиран формуляр, като кредиторът е един, и има постъпило доброволно плащане, макар и след срока по чл. 414а от ГПК. Следва обаче да се отчете предварително извършената подготвителна дейност, видно от приложенията към частната жалба, свързана с опитите на адв. И. за извънсъдебно решаване на спора. Заповедното производство се развива единствено поради липсата на отговор от длъжника във фазата, преди спорът да бъде отнесен до съд.

По тези съображения частната жалба е основателна.

3

По разноските:

В производството по чл. 248 ГПК какъвто характер има настоящото не се разпределя отговорност за разноски (така определение № 122 от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1269/2020 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС).

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 в полза на заявителя М. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. Варна, ул. ****, общ. Варна, обл. Варна срещу длъжника „Уиз еър Унгария“ Црт., действащ чрез клон България с ЕИК: 200830927 и адрес: гр. София, ЗОНА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, СГРАДА ИВТ, общ. Столична, обл. София (столица) за сумата от 102,26 евро (200 лв.) – разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

ВРЪЩА делото на СРС, 88 с – в, за изготвяне на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за горната сума.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4