Решение № 9 от 25.02.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Разград, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора С. С. О. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело № 20263300200019 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 12 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/

Образувано е въз основа на постъпило удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено на 12.11.2025 г. за признаване на произнесен в Блегия влязъл в сила съдебен акт. Видно от удостоверението, с решение № С/924/2024 постановено на 21.06.2024г., влязло в сила на 12.05.2025 г., постановено от Апелативен съд Антверпен, с което А. Р. С., роден на *** в гр. Разград, с посочен адрес в ***, е осъден на лишаване от свобода за срок от 1825 дни, като към датата на ареста е изтърпял 44 дни, брой дни които следва да бъдат приспаднати от общата продължителност на наказанието - 265 дни задържане под стража от 27.04.2021г. до 17.01.2022г.

Посочено е, че изпълняващата държава е държавата, чийто гражданин е осъденото лице и в която осъденото лице ще бъде депортирано, след като бъде освободено от изпълнение на наказанието, съгласно заповед за експулсиране или депортиране съдържаща се в съдебното решение или друг акт на съдебен или административен орган или на друга мярка, взета в резултат на съдебно решение.

Изпратен е съдебният акт, с който е наложено посоченото наказание и удостоверение по чл. 3 от закона на български език. В удостоверението е посочено, че съдебното решение се отнася за общо 2 деяния. С обобщено представяне на обстоятелствата, при които са извършени деянията:

А.Опит за незаконен внос на наркотични и/или психотропни вещества, като 1 престъплението представлява деяние, извършено при участие в основната или спомагателната дейност на сдружение. (чл. 51, 52 и 80, ал.4 от Наказателния кодекс; чл. 2bis, §1, $3b, 2quater, ал.1 5°, 4 и 6, ал.1 от Закона от 24 февруари 1921 г.; чл. 2, 12°, 14° и 18°, 3, 6, § 1, 8, 50, 61 и приложения I-V от Кралския указ от 6 септември 2017 г.) 1. Във връзка с деяния в Беверен в съдебен район Източна Фландрия, и/или във връзка с деяния на други места в Кралството, между 1 април 2021 г. и 27 април 2021 г., многократно, и последно на 26 април 2021 г. опит за превоз на 234 килограма кокаин с контейнер до пристанището на Антверпен.

В. Участие в престъпна организация (чл. 324bis и 324ter, §1 от Наказателния кодекс) 1. В Антверпен и/или във връзка с други деяния на други места в Кралството, в периода от 1 април 2021 г. до 26 април 2021 г. включително.

В удостоверението е посочено, че лицето се е явил лично на съдебния процес, същият се намира в издаващата държава и не е дал съгласието си за изпращане на съдебното решение и удостоверението.

Направена е консултация с издаващата страна по отношение на изтърпения срок на лишаване от свобода в размер на 44 дни, като от писмо вх. №646 от 04.02.2026г. постъпило по ел. поща е видно, че се изчисляват на 25.06.2025г. от датата на ареста му на 12.05.2025г.

Осъденото лице редовно призован, т.к. призовката е връчена при отказ на същия да я подпише, което е удостоверено на 10.02.2026г. от връчител към затворническата администрация на затвора във Вортел Белгия, не се явява.

В съдебното заседание се явява упълномощени защитник на А. Р. С. - адв. К.К..

Заявява, че макар и формално да са налице основанията да бъде прието лицето в България, не следва да се уважава искането. Това е така тъй като белгийските власти не са предоставили информация за пребиваването на лицето в Белгия, както и на семейството му, че формално са посочили адреса му в България, не е ясно по какъв начин са взели това решение и дали са проучили всичко, за да се иска привеждането в затвор в България.

Участващия по делото прокурор излага становище за това, че следва да бъде признато чуждестранното решение, поради налицие на законните предпоставки за това и отсъствие на основанията за отказ, отлагане или частично признаване.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, констатира следното:

В Окръжен съд - Разград е постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково Решение 2008/909/ПВР на Съвета, издадено на 12.11.2025 г. за признаване на произнесен в Белгия съдебен акт № С/924/2024 от 21.06.2024г., влязъл в сила на 12.05.2025 г., постановен от Апелативен съд Антверпен.

Видно от удостоверението, с решение № С/924/2024 постановено на 21.06.2024г., влязло в сила на 12.05.2025 г., постановено от Апелативен съд Антверпен, с което А. Р. С., роден на *** в гр. Разград, с посочен адрес в ***, е осъден на лишаване от свобода за срок от 1825 дни, като към датата на ареста е изтърпял 44 дни, които следва да бъдат приспаднати от общата продължителност на наказанието, както 265 дни задържане под стража от 2

27.04.2021г. до 17.01.2022г.

Посочената правна квалификация на престъплението: чл. 51, 52 и 80, ал.4 от Наказателния кодекс; чл. 2bis, §1, $3b, 2quater, ал.1 5°, 4 и 6, ал.1 от Закона от 24 февруари 1921 г.; чл. 2, 12°, 14° и 18°, 3, 6, § 1, 8, 50, 61 и приложения I-V от Кралския указ от 6 септември 2017 г. извършено между 1 април 2021г и 27 април 2021г. ; По чл. 324bis и 324ter, §1 от Наказателния кодекс извършеното в периода от 1 април 2021 г. до 26 април 2021 г. включително.

Посочено е, че общата продължителност на наказанието/дни/: 1825 дни. Целият срок на лишаване от свобода, изтърпян във връзка с наказанието по отношение на което е постановено съдебното решение/дни/: 44 изчислено към датата на ареста и 265 дни задържане под стража от 27.04.2021г. до 17.01.2022г.

В момента лицето се намира се в издаващата държава и ще бъде осъществен трансферът му в изпълняващата държава.

В постъпилото удостоверение са описани цифром и словом относимите разпоредби от Наказателния кодекс. В удостоверението е отбелязано също така, че съгласно правото на издаващата държава осъденото лице има право на предсрочно или условно освобождаване, след изтърпяване на една трета от срока на наказанието.

От представеното удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС с превод на български език на присъдата и становище на осъденото лице е видно: че осъденият български гражданин е участвал в съдебния процес в издаващата държава, в който е постановено съдебното решение; че осъденият български гражданин изтърпява наложеното наказание от 1825 дни в издаващата държава; наказанието, ще бъде изтърпяно изцяло към 19.08.2029 г.; че осъденият български гражданин не е дал съгласие за изпращане на съдебното решение и удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС на изпълняващата държава – Република България.

В удостоверението е отбелязано наличието на Заповед за експулсиране или депортиране, взета в резултат на съдебното решение. Приложена е и Заповед от 10.11.2025г. съпроводена със забрана за влизане на територията на Белгия за период от 10 години.

В удостоверението е посочено, че целият срок на лишаване от свобода изтърпян във връзка с наказанието е: 44 дни към датата на ареста му; 265 дни задържане под стража от 27.04.2021г. до 17.01.2022г. С писмо вх.№646 от 04.02.2026г. е уточнено, че 44 дневното лишаване от свобода се изчислява на 25.06.2025г. от датата на ареста му на 12.05.2025г.

Към представените от Белгия документи е приложена писмена декларация от осъдения С., за отказ от трансфер на присъдата. В становище по повод уведомяването на осъдения за изпращане на решението на България лицето е посочило, че не желае да бъде прехвърлен в България, а да остане в Белгия. Има трудов договор и договор за наем на жилище.

От приложената Справка от НБД “Население“ се установява, че българският гражданин А. Р. С. е роден на *** в гр. Разград, с постоянен адрес в ***.

3

Приложени са и справка НБД “Население“ за адресите на съпругата и децата на А. Р.

С..

При така установеното, съдът прие от правна страна следното:

Представената присъда е за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 24000 евро на български гражданин, постановена от компетентен съдебен орган на друга държава членка, като осъденият български гражданин се намира на територията на издаващата държава-членка, което обосновава прилагането на правилата по ЗПИИСАННЛСМВЛС, вр. Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. Съдебното решение е придружено с удостоверение по образец съгласно приложение № 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС , издадено от компетентен орган на държава членка, представено в превод на български език, съгласно чл. 3 и чл. 4, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Установява се, че осъденото лице А. Р. С., роден на ***, ЕГН ********** е български гражданин с постоянен и настоящ адрес в село Радинград, общ. Разград, обл. Разград, което обуславя компетентността на настоящия съд за произнасяне по въпросите относно признаването и изпълнението на съдебното решение на чуждия съд.

В представеното удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС издаващата държава изрично не се позовава на изключението от изискването за двойна наказуемост, предвидено в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 и т. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, но същото е налице, предвид фактическото описание на престъпленията - опит за незаконен внос на наркотични и/или психотропни вещества извършено при участие на основната или спомагателната дейност на сдружение извършено между 1 април 2021г. и 27 април 2021г. многократно, последно на 26 април 2021г.; Участие в престъпна организация в периода 1 април 2021г. до 26 април 2021г.

От приложената справка за съД.ст за А. Р. С., се установява, че същия не е осъждан в Република България за други престъпления.

От представена справка от Окръжна прокуратура - Разград се установява, че срещу него няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства.

При така установеното, са налице условията чл. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за признаване и изпълнение на съдебния акт, постановен от белгийския съд. Установените факти в проведеното от белгийските власти наказателното производство, осъществяват престъпния състав по чл. 242 ал.2 от НК на Р България и чл.321 ал.2 от НК на Р България.

За престъплението по чл. 242 ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от десет до петнадесет години, глоба от сто хиляди до двест хиляди лева. За престъплението по чл. 321 ал.2 НК - от една до шест години лишаване от свобода.

Наложеното от осъждащата държава наказание е лишаване от свобода за срок от пет години, поради което не се налага намаляване или приспособяване на наказанието по смисъла на чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Съобразно разпоредбата на чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва да определи и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, който с оглед размера на 4 наказанието, което не надвишава пет години лишаване от свобода, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да бъде определен като “общ“.

Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва да се приспадне изтърпяната част от наказанието, което в размер на 44 дни изчислено на 25.06.2025 г. от датата на ареста му на 12 май 2025г., както и изтърпяната част от този момент до влизане в сила на настоящето решение и до фактическото му предаване, също така 265 дни задържане под стража от 27.04.2021г. до 17.01.2022г.

Същевременно липсват доказателства, които да обосноват основания по смисъла на чл. 14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за отлагане на признаването на съдебния акт и такива по смисъла на чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за отказ от признаване и изпълнение.

Предоставеното удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е пълно. Лицето се намира на територията на издаващата държава и макар да не е дало съгласие за изпращане на съдебното решение и удостоверението на компетентния орган на изпълняващата държава чийто гражданин е, такова съгласие не се изисква, тъй като съдебният акт се изпраща на държавата членка, чийто гражданин е лицето и в която то има местоживеене, където лицето ще бъде депортирано, след като бъде освободено от изпълнение на наказанието въз основа на заповед за експулсиране или депортиране, съдържаща се в акт на съдебен или административен орган (чл. 22, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС).