Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24617 от 07.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1406/2026
Вид
Определение № 24617
Подписан
07.07.2026
В сила
07.07.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24617 гр. София, 07.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110101406 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК по чл. 9 от ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. Е. З – И дължи на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД сумата 1320,49 евро - главница по Договор за потребителски кредит № 40013024288/27.10.2022 г., ведно със законна лихва от 27.06.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 38384/2025 г. по описа на СРС.

По реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК са предявени осъдителни искове по чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 280, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 274,96 евро - договорна лихва за периода от 25.08.2023 г. до 05.06.2024 г., сумата 429,46 евро - главница, представляваща неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги – услуга „Фаст“, ведно със законна лихва от 20.01.2026 г. до изплащане на вземането, сумата 858,99 евро - главница, представляваща неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги – услуга „Флекси“, ведно със законна лихва от 20.01.2026 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че с ответника е сключен горепосочения договор за кредит, по който заемните средства са усвоени, но в срок не са върнати, ведно с дължимата договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги. Поради неплащане в срок е начислена лихва за забава. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете по допустимост и основателност. Поддържа, че всички дължими суми по договора за потребителски кредит са заплатени.

Оспорва дължимостта на претендираните вземания за допълнителни услуги, както и че тези парични вземания произтичат от нищожни клаузи. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Съдът приема исковете за допустими, като предявени при условията на чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК - установителни за паричните вземания по заповедта, срещу чиято дължимост ответникът е възразил в срока по чл. 414 от ГПК; и при условията на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК - осъдителен иск за паричното вземане, за което заповед за изпълнение не е издадена, а по реда на чл. 411, ал. 2 от ГПК 1 съдът е отхвърлил искането, в който случай ищецът разполага с правната възможност по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.

От приложеното ч. гр. дело № 38384/2025 г. по описа на СРС се изяснява, че на 27.06.2025 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника. Със заповед за изпълнение на парично задължение е разпоредено длъжникът И. Е. З. да заплати на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД сумата 2779,61 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 40013024288/27.10.2022 г., ведно със законна лихва от 27.06.2025 г. до изплащане на вземането. Това паричното вземане е предмет на исковата претенция. Съдът счита за неоснователни съображенията на ответника за недопустимост на производството. Безспорно трябва да съществува идентитет между удостоверените в заповедта парични вземания и заявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В случая е налице съответствие, тъй като исковете предявени, макар за по-малки по размер суми и/или периоди, са в рамките на вече заявените, като за непредявените в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК заповедния съд ще се произнесе по реда на чл.415, ал.5 от ГПК

Доказателствената тежест в процеса се разпределя, както следва:

Ищецът трябва да докаже наличието на валидно основание за възникване на задълженията на ответника и техния размер, съобразно посоченото в искова молба; спазени са изисквания на Закон за потребителския кредит, с оглед направените в отговора на исковата молба възражения, за релевантните за спора факти, правопораждащи спорното материално право и материалната му легитимация. По претенцията за възнаграждение за допълнителни услуги ищецът следва да установи валидно основание за възникване на паричното вземане, както и че предоставил услугите. При установяването на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е погасил паричните вземания.

Представените документи са допустими и относими. Необходимо за изясняване спора е допускането на съдебна счетоводна експертиза, на осн.чл. 7, ал. 3 от ГПК, с оглед твърденията на страните - на разноски на ищеца доколкото касае установяване на факти, в т.ч. размер на исковете, което е в негова доказателствена тежест.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени доказателства.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по ч. гр. дело № 38384/2025 г. по описа на СРС.

ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза вещото лице, по която след 2 запознаване представените от страните доказателства и извършване на необходимите справки, да отговори на въпроса постъпили ли са плащания по процесния договор за паричен заем – кога и в какъв размер; ако да - кое плащане за какво парично вземане е отнесено за погасяване; обявения в договора ГПР от какви компоненти се формира.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице по ССчЕ от 180 евро, което ДА СЕ ВНЕСЕ от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение по сметка на Софийски районен съд, като представи доказателство за това в този срок. При неизпълнение съдът може да приеме за недоказани твърдения на ищеца, на осн. чл. 161 от ГПК.

ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред погорен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.

Съдебнен център по медиация към Софийски градски съд - гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2026 година от 09,30 часа, за когато да се призоват страните.

ДА се призове вещо лице след внасяне на възнаграждението.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и препис от отговор на искова молба с приложения.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3