Решение № 6264 от 02.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6264 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110130237 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от П. Г. И. с ЕГН **********, срещу *** с ЕИК ***, с която са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумата общо 154 600,15 лева, представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения и дължими обезщетения по трудовото правоотношение, на различни основания както следва :

Трудови възнаграждения за периода от 06.2020г. до 01.2025 г., възлизащи на обща стойност от 122 611,53 лева след направен сбор на представените стойности, подробно описани в Удостоверение за начислени и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения;

Обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск - за 40 дни (20 дни за 2023 г. и 20 дни за 2024 г.) - 7 000 лева брутна заплата;

Обезщетение за неспазен срок на предизвестие - 3 500 лева.;

Обезщетение за времето, през което лицето е останало без работа за месец януари, по чл.

222, ал. 1 КТ - 4051,17 лева

Обезщетение по чл. 331, ал. 1 КТ - 21 000 лева., равняващо се на 6 месечни брутни заплати

Обезщетение за месец февруари 2025 г. - 665, 68 лева, съгласно подробно описание в Удостоверение за начислени и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.

Претендира разноски.

1

Ответното дружество в срок не представя отговор и не взема становище по исковете, не прави и изявления в хода по същество.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Представена е Заповед № *** г., от ***, с която на основание чл. 331, ал. 1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с П. Г. И., ЕГН **********, считано от 06.01.2025г., заемащ длъжността „***“, в която е посочено, че на лицето следва да се платят обезщетения – по чл. 224, ал. 1 от КТ – за 40 дни; по чл. 220 от КТ – една брутна работна заплата; по чл.

222, ал. 1 от КТ – една брутна заплата; по чл. 331 от КТ – обезщетение в размер на шест брутни заплати.

Представена е Заповед № *** от ***, с която изпълнителният директор на дружеството е наредил в срок не по-късно от 06.02.2025г. да се изплати обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, на П. Г. И., за 40 дни, в размер на 7000 лева брутна сума; в същия срок, на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 220 от КТ, в размер на 3500 лева брутна сума, както и на основание чл. 331 от КТ – 21 000 лева брутна сума; по чл. 222 от КТ – брутна заплата за оставане без работа, за не повече от месец. Относно последния вид обезщетение /по чл. 222 от КТ/ е представено удостоверение от ответника, в което е посочено, че това обезщетение възлиза на 4054,17 лева.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

По претенцията по чл. 331, ал. 2 КТ

В разпоредбата на чл. 331, ал. 1 КТ е предвидено, че работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. В ал. 2 на същата норма е установено, че ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не помалко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението, а в ал.

3 – че ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.

С оглед тази нормативна уредба правото на обезщетение на основание чл. 331 КТ възниква от постигнато съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание.

Работникът има право на обезщетение /вземане/ на основание чл. 331, ал. 2 КТ до изтичане на едномесечния срок по ал. 3 от прекратяването, след това основанието се счита за отпаднало по силата на чл. 331, ал. 3 КТ, като с отпадане на основанието отпада и правото на обезщетение /така и решение № 729/18.11.2010 г., постановено по к. гр. д. № 320/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и др. /.

2

Безспорно е установено по делото, че е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение срещу обезщетение по чл. 331 КТ, считано от 06.01.2025 г. По делото не се установи да е извършено плащане в нормативно установения срок.

Срокът за изпълнение на задължението на работодателя е нормативно установен. За да е налице прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в исковата молба основание следва да се докаже и заплащането на обезщетението от работодателя.

Последицата от неизпълнение на това задължение е отпадане на основанието и възстановяване на трудово-правната връзка в състоянието й преди постигането на съглашението - чл. 331, ал. 3 КТ. В съдебната практика е прието /така решение № 338 от 19.06.2025 г. по гр. д. № 3084/2024 г. на ВКС, IV г. о. и др. /, че заплащането на обезщетението по чл. 331 КТ е поставено изцяло на волята на работодателя. След като неплащането на обезщетението води до възстановяване на трудовото правоотношение, работникът не разполага с материално-правна легитимация да претендира заплащането на това обезщетение, дори и в едномесечния срок, предвиден за неговото заплащане, тъй като заплащането е елемент от фактическия състав на самото прекратяване на трудовото правоотношение и зависи от волята на една от страните по правоотношението – работодателя.

Както се посочи, в случая не се установи плащане на това обезщетение. По изложеното следва извод, че работникът не разполага с притезание спрямо неизплатилия обезщетение работодател /а се полза от законовата защита за възстановява на трудовото правоотношение/, респективно предявеният иск с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По исковете по чл. 128 КТ.

Основателността на иска по чл. 128, т. 2 от КТ се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: трудово правоотношение между страните през процесния период, реално полагане на труд при работодателя през периода, за който се претендира заплащане на трудово възнаграждение; размера на дължимото трудово възнаграждение, както и неговия падеж.

Съдът намира тази претенция за недоказана. Не се установи нито чрез ССЕ, нито по друг начин дали е изплащано възнаграждение за исковия период. Ищецът следваше сам да проведе пълно и главно доказване на тези искове, а по предоставените процесуални възможности, той не стори това. Съдът е указал именно това като причина да не постанови неприсъствено решение, като е указал, че писмените доказателства, приложени към исковата молба, не са достатъчни. Така искът подлежи на отхвърляне.

По исковете с правно основание чл. 224 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ.

По иска с правно основание чл. 224 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово 3 правоотношение с ответника, прекратяване на същото, размера на последното получено брутно трудово възнаграждение, размера на полагащия се платен годишен отпуск и размера на обезщетението за неползван такъв.

При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса погасяването на дълга.

По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ В тежест на ищеца е да докаже, че трудовият договор е прекратен на основание, изискващо отправяне на предизвестие от работодателя, както и размера на дължимото се обезщетение за неспазено предизвестие.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже плащане на дължимото се обезщетение за неспазено предизвестие в пълен размер.

Доколкото за основателност на всяка една от претенциите с правно основание чл. 224 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ, един от елементите от фактическия състав е прекратяване на трудовото правоотношение, а в случая както се посочи по-горе в изложението, трудовоправната връзка между страните е възстановена, като с възстановяването и е отпаднало и правото на ищеца на обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и за обезщетение за неспазено предизвествие. По изложената аргументация исковите претенции с правно основание чл.

224 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ се явяват неоснователни.

Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се изплаща при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, като обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Тези обезщетения се дължат от работодателя, когато уволнението на работника или служителя е извършено законосъобразно. В случая това изискване не е налице, доколкото не се установи трудовото правоотношение между страните да е прекратено надлежно. Ето защо, този иск подлежи на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора, разноски се следват на ответника, но същият не претендира такива.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, срещу *** с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за заплащане на сумата от 122 611,53 лева, представляваща трудови възнаграждения за периода от 06.2020г. до 01.2025г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. И. с ЕГН **********, срещу ***, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 40 дни като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. И. с ЕГН **********, срещу ***, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. И. с ЕГН **********, срещу ***, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 21 000 лева, представляваща шесткратния размер на брутното трудово възнаграждение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. И. с ЕГН **********, срещу ***, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 222 ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4051,17 лева, представляваща обезщетение за времето на оставане без работа, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5