Решение № 1154 от 17.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1154 гр. Варна, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакир.

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100501896 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 22571/19.09.2023 г., подадена на 18.08.2023 г. от Й.

В. Я., ЕГН **********, чрез адв. Ч., срещу налагане на две глоби от ДСИ Александър Бижев по ИД №188/2022 г. по описа на СИС при ДРС всяка в размер на 400 лв. , поради неявяването му с детето в точния час и на посоченото място - в сградата на РС – Д. и поради неподготвянето на детето при посещение на адреса на бащата, обективирано в Постановление от 10.08.2023 г.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Жалбоподателят излага, че съдебният изпълнител е насрочил за 10.08.2023 г. предаване на детето П., което не се е осъществило поради отказ на детето да се върне при своята майка. Бащата не бил дал повод за налагане на глобите, защото не бил отказал да предаде детето и не се бил противопоставил на извършените от съдебния изпълнител действия. Атакуваните глоби били наложени в един ден за едно и също неизпълнение. По изложените съображения моли за отмяна на наложените глоби, евентуално – за намаляване на размера им.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят П. С. В., ЕГН **********, не е депозирала писмено възражение.

На осн.ние чл. 436, ал. 3 ГПК ДСИ Александър Бижев е приложил към жалбата копие от изпълнителното дело, както и мотиви на обжалваното действие, в които се поддържа становище за неосн.телност на жалбата.

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано на 05.10.2022 г. първоначално под дело №188/2022 г. по описа на СИС при ДРС, по искане на П. С. В. и въз осн. на 1 изпълнителен лист от 18.01.2019 г., издаден по гр.д. № 10065/2018 г. по описа на ВРС, по който родителските права по отношение на П. Й.. В.а са предоставени на майката П.

С. В..

ПДИ е връчена лично на длъжника на 10.10.2022 г. С нея длъжникът е поканен да предаде детето на 02.11.2022 г. в 13 ч. на адрес: гр. Д., ул. „П. Е.“ №4, като са му указани и неблагоприятните последици при неизпълнение на задължението.

На 13.10.2022 г. е изпратен от Й. Я. отговор, в който изразява готовност да предаде детето в определеното време и място. Посочил е, че към този момент не съществували пречки за изпълнение на задължението от нег. страна за осъществяване на предаването, но допускал, че можели да възникнат такива, ако детето отново откажело да тръгне с майка си и да се върне при нея в гр. С..

За 02.11.2022 г. в 13 ч. е насрочено предаване на детето по постоянния адрес на длъжника. Видно от съставения протокол детето желаело да отиде при майка си, само ако майка й живеела в гр. Варна. Длъжникът не препятствал осъществяването на предаването на детето. Съдебният изпълнител е задължил ДСП да осъществи мерки по чл. 23 ЗЗДет чрез лични срещи между родителите и детето, осъществяване на психологическа помощ и представяне ежеседмично доклад за предприетите мерки.

Предаването е отложено.

За 17.11.2022 г. в 14 ч. е насрочено предаване на детето по постоянния адрес на длъжника. По молба на длъжника от 16.11.2022 г. изпълнителното действие е отсрочено за 16:30 ч. Видно от съставения протокол детето е отказало да ходи в гр. С. с майка си. Детето било в силно емоционално състояние, заявило, че майка му го дърпа, плачело и искало да остане при баща си. На длъжника е наложена глоба в размер на 400 лв. на осн. чл. 527, ал. 3 ГПК и предаването е отложено. Съдебният изпълнител е задължил ДСП да осъществява срещи между родителите и детето и ежеседмично да представя доклади.

По изпълнителното дело са приложени доклади, изготвени от ДСП – Д..

С Решение №917/20.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 699/2023 г. по описа на ОС – Варна, е потвърдено Решение №3767/01.12.2022 г., постановено по гр. д.

№11335/2022 г. по описа на РС – Варна, с което са отхвърлени предявените от Й. В. Я. срещу П. С. В. искове за изменение титулярството относно упражняване на родителските права спрямо детето П. Й.. В.а, като родителските права бъдат предоставени на бащата, бъде определяно местоживеенето на детето при него, бъде определен разширен режим на лични отношения на майката с детето и за осъждане майката да плаща месечна издръжка, както и иска с правно осн.ние чл. 127а СК, но режимът на лични отношения с бащата е разширен.

За 13.01.2023 г. в 10 ч. е насрочено предаване на детето по постоянния адрес на длъжника. По молба на длъжника от 16.11.2022 г. изпълнителното действие е отсрочено за 16:30 ч. Видно от съставения протокол детето не е искало да тръгне с майка си и предаването е отложено.

С разпореждане от 01.03.2023 г. съдебният изпълнител е върнал като нередовна молба – жалба, подадена от длъжника на 01.12.2022 г. срещу наложената на 17.11.2022 г. глоба.

По молба на взискателя насроченото за 24.03.2023 г. предаване на детето е отложено.

Наложени са възбрана върху имот и запор върху банкови сметки.

2

С разпореждане от 24.03.2023 г. изпълнителното дело е препратено на ДСИ във ВРС за продължаване на изпълнителните действия. С разпореждане от 07.04.2023 г. по ИД №7055/2023 г. по описа на ДСИ във ВРС е отказано образуване на изпълнително дело поради липса на местна компетентност и делото е върнато на СИС при ДРС, където същото е образувано под №173/2023 г.

Видно от писмо от 30.08.2023 г. от ТД НАП – Варна с разпореждане №С230003125-0126139/26.04.2023 г. е разпределена сума в размер на 400 лв. от 24.03.2023 г., с която е погасено задължение по Протокол №5234/17.11.2022 г. на СИС при РС – Д..

За 10.08.2023 г. в 14:30 ч. е насрочено предаване на детето в сградата на РС - Д..

Видно от съставения протокол длъжникът се е явил в сградата в 14:58 ч. без детето, зат. е посетен постоянният му адрес, където се намирало детето. То отказвало да напусне дома на баща си. Плачело и с разстроен глас заявило, че няма да отиде никъде.

Предаването е отложено. На осн. чл. 527, ал. 3 ГПК на длъжника са наложени глоба в размер на 400 лв. поради неявяването му с детето в точния час и на посоченото място в сградата на РС – Д., както и глоба в размер на 400 лв. поради неподготвянето на детето при посещение на адреса на бащата.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва постановлението за глоба, като според чл. 436, ал. 2 ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението.

В настоящия случай жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащи на обжалване действия. Разгледана по същество същата е частично осн.телна.

Изпълнението на задължението за предаване на дете е уредено в чл. 528 ГПК.

Съгласно ал. 1 от тази разпоредба, когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето.

В конкретния случай, видно от съобщението, приложено по изпълнителното дело, покана за доброволно изпълнение – за предаване на детето П. за 02.11.2022 г. от 13 ч. на адрес: гр. Д., ул. „П. Е.“ №4, е връчена на длъжника на 10.10.2022 г. След.телно е спазено установеното в чл. 528, ал. 1 изискване.

Длъжникът съобразно чл. 528, ал. 2 ГПК е посочил в законоустановения срок, че е готов да предаде детето в определеното място и време, но е възможно да възникнат пречки за изпълнение на задължението поради нежеланието на детето да се върне с майка си в гр. С..

От материалните по изпълнителното дело се установява, че съдебният изпълнител е използвал възможностите, предоставени му с разпоредбата на чл. 528 ,ал. 4 ГПК, като с разпореждане от 05.10.2022 г. е поискал от ДСП да изготви социален доклад.

Видно от протокол от 02.11.2023 г. ДСИ е поискал от ДСП да предприеме подходящи мерки по чл. 23 ЗЗДет. За насрочените за 17.11.2022 г. и 13.01.2023 г. действия съдебният изпълнител е поискал от полицейските органи да осигурят съдействие при осъществяване на насроченото изпълнително действие.

Въпреки предприетите от съдебния изпълнител мерки, предаване на детето не се е 3 осъществило на 02.11.2022 г., 17.11.2022 г., 13.01.2023 г. и 10.08.2023 г.

Съгласно чл. 528, ал. 5 ГПК, ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя.

Целта на предвидената в чл. 528, ал. 5 ГПК глоба е да мотивира родителя длъжник да изпълни точно и в цялост задължението си за предаване на детето, включително и да окаже съдействие за предаването.

В конкретния случай съдебният изпълнител е наложил две глоби на една и съща дата. Първата от тях е наложена поради неявяването му с детето в точния час и на посоченото място, а втората - поради неподготвянето на детето при посещение на адреса на бащата. Жалбоподателят не оспорва, че на 10.08.2023 г. е закъснял за срещата, а когато по-късно се е явил, е бил без детето, както и че не е подготвил детето за тръгване. Поради което следва да се приеме, че е налице бездействие на длъжника.

По същество обаче се касае за неизпълнение на едно задължение - т. на посоченото място и в посоченото време да предаде детето на взискателя. Закъснението на длъжника да се яви на указаното място и в указаното време с детето и неприготвянето на детето за предаване в еднаква степен не удовлетворяват изпълняемото право на другия родител на конкретната дата да вземе детето със себе си. С налагане на две глоби за неизпълнение на едно задължение е нарушен принципът за едно деяние да се налага само едно наказание, поради което втората глоба - за неприготвянето на детето за предаване, е незаконосъобразно наложена и като такава следва да бъде отменена.

От друга страна законосъобразно съдебният изпълнител е наложил първата глоба - за явяване на длъжника за срещата без детето, тъй като с поведението си бащата не е изпълнил съдебното решение, с което родителските права по отношение на детето са предоставени на майката. Предвид наведени твърдения за настъпили изменения в обстоятелствата, при което т. съдебно решение е било постановено, същото е ревизирано по молба на бащата, въз осн. на която е образувано ново производство, но с решение от 20.07.2023 г. на ОС – Варна е потвърдено разбирането на съда, че в найдобър интерес на детето е родителските права по отношение на него да са предоставени на майката и то да живее съвместно с нея. Въпреки постановяването на ново съдебно решение, в което доводите на бащата, свързани с отказа на детето да отиде при майка си, са подробно и мотивирано обсъдени, след по-малко от месец той отново не е предал детето, което бездействие и неизпълнение оправдал с желанията на детето.

Следва да се вземе предвид, че принудителното изпълнение засяга малолетно дете, което е самостоятелна личност. То има свое мнение по въпросите, засягащи ежедневието му, включително в кой град иска да живее и къде иска да учи. Доколкото се касае за малолетно дете обаче т. мнение не следва да бъде решаващо. Действията на всички лица, ангажирани в изпълнителното производство, трябва да са съобразени с интересите му, но последните не съвпадат непременно с желанията му. След като съдът неколкократно е извършил преценка на конкретните обстоятелства, свързани с взаимоотношенията между детето и родителите, и е достигнал до извода, че в интерес на детето е то да е при майка си, бащата следва да изпълни съдебното решение. Като не удовлетворява съдебно потвърденото изпълняемо право на майката, бащата дава недобър пример на малолетната. Безсъмнено осъществяването на предаване на детето противно на волята на същото би могло да засегне личностното му развитие. По тази причина бащата има задължение да окаже съдействие на съдебния изпълнител при 4 осъществяване на изпълнителното действие. Ето защо, за да се приеме, че длъжникът не е дал повод за налагане на глобата, не е достатъчно да се установи, че той не е препятствал с лични действия съдебния изпълнител да упражни правомощията си, като е стоял настрана и не се е намесвал. Той е трябвало да окаже съдействие и да предаде детето на взискателя. Като не е изпълнил задължението си, вменено му със с въззивно съдебно решение, на осн. чл. 528, ал. 5 ГПК той подлежи на наказание. Поради което първата глоба за явяване на длъжника за срещата без детето е законосъобразно наложена.