Решение № 2200 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2200 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100506700 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника П. И. Н. чрез назначения му особен представител срещу решение №8340 от 09.05.2025 г. по гр.д. №67679/2023 г. по описа на СРС, 169 състав, в частта с която е признато за установено по предявени от „АПС Бета България“ ЕООД на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД установителни искове, че П. И. Н. дължи на „АПС Бета България“ ЕООД сумата 649,57 лева главница по договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21557/2023 г. по описа на СРС, 169 състав.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради липса на представени доказателства, че претендираната сума за главница по договора за потребителски кредит е предадена, съответно получена от ответника. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен като недоказан.

В законоустановения срок въззиваемият „АПС Бета България“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за правилността на първоинстанционното решение. Моли същото да бъде потвърдено като му се присъдят разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и 1 допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Предвид горното съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Предвид липсата на възражения в този смисъл съдът приема за безспорно между страните, установеното от първоинстанционният съд, че между П. И. Н. и и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №874854 от 10.05.2017 г., по реда на ЗПФУР, обезпечен с поръчителство от страна на „Ай Тръст“ ЕООД срещу възнаграждение, платимо разсрочено заедно месечните погасителни вноски по кредита, за което е прието, че представлява разход по кредита, който неправилно не е включен в размера на ГПР по договора, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, при което заемополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита съобразно нормата на чл. 23 ЗПК. Не е спорно по делото и възприетото от съда, че ищецът – въззиваем е носител на вземанията по договора за кредит на основание сключен договор за цесия от 02.03.2021 г., за който длъжникът е уведомен на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

По наведеното във въззивната жалба възражение, че няма доказателства по делото призната за дължима от П. И. Н. сума по договора за потребителски кредит да му е била предоставена от кредитора следва да се посочи, че съгласно договора начинът на усвояване на предоставената сума се определя от потребителя според възможностите, предвидени в Общите условия на кредитора. Не е спорно между страните, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при Общи условия, чиито клаузи стават част от договорното съдържание, след като потребителят се подписал, че ги приема и е запознат с тях. Съгласно разпоредбите на чл. VI „Усвояване и погасяване на кредита“ от Общите условия кредитополучателят може да усвои сумата по един или чрез повече от следните начини: чрез превод по посочена банкова сметка, чрез предаване на сумата в брой или чрез извършване на директен превод от страна на „Кредисимо“ ЕАД към търговец, посочен от потребителя, в който случай сумата се смята за усвоена от кредитополучателя от негово име и за негова сметка, от датата на която сумата е преведена на съответния търговец.

По делото е представена справка от „Кредисимо“ ЕАД, видно от която част от отпуснатия кредит в размер на 595,77 лева е преведена за погасяване на предходен заем, а разликата от 104,23 лева е предадена на заемополучателя посредством паричен превод на 10.05.2017 г., за което по делото е приобщена разписка №2000000126433024/10.05.2017 г. на „Изи Пей“. Ето защо съдът намира, че се установява усвояване на отпусната сума по договора за кредит №874854 от 10.05.2017 г. посредством директен превод за погасяване на стар заем и предаване на остатъка от сумата на заемополучателя.

Във въззивната жалба не се съдържат други оплаквания, поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно. Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

По разноските

При този изход на спора разноски се следват на въззиваемия, на когото следва да се присъди сумата 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП и сумата 102,26 евро заплатен депозит за особен представител във въззивното производство.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми следва да бъдат в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №8340 от 09.05.2025 г. постановено по гр.д. № 67679/2023 г. по описа на СРС, 169 състав.

ОСЪЖДА П. И. Н. ЕГН********** с адрес: гр. София, ж.к **** да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ №81 В на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 204,52 евро, разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3