Решение № 213 от 14.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002102066 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №4750/21.02.2024г. на П. А. чрез адв. Л. Н. срещу Решение №1486/20.12.23г. по гр. дело №939/2023г. по описа на САС, с което първоинстанционното решение е отменено, и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от касаторката против СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – [населено място], ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликтно поведение на лица, на които е възложил работа, изразяващо се в допуснати нарушения на разпоредби на Закона за здравето при извършена операция на 11.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019г.; за сумата от 7 955.55 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.05.2017г. до 26.04.2019г. и за сумата от 1 488.50 лева -обезщетение за имуществени вреди, представляваща разликата между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 20.11.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019г. Според касаторката решението е незаконосъобразно, немотивирано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуален закон, при противоречие със събрания по делото доказателствен материал, необсъждане на част от него и игнориране на основни доказателства. В о.с.з. пълномощникът на касатора излага, че въззивният съд незаконосъобразно се е доверил на вещото лице относно 1 задължението за оператора да изпрати за хистологично изследване намереното чуждо тяло.

Твърди, че доколкото този материал не е биологичен, изобщо не е подлежал на хистологично изследване, и именно поради това не е бил изпратен, но това не означава, че съставените оперативен протокол и епикриза не са достоверни.

Ответната страна – СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, чрез депозирания писмен отговор и становище по касационните основания, оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по см. на чл. 280 ГПК, тъй като въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика. Твърди, че поставените въпроси не са от значение за правилното решаване на спора. С оглед подробно развитите съображения моли за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски. В о.с.з. излага, че в абдомена на пациентката при първата операция не е достъпвано, поради което е изключено там да е останал компрес от вагиналната операция. Твърди, че втората операция е направена година и половина по-късно с поставена друга диагноза кистозна формация, което изключва твърдението, че изявените симптоми се дължат на забравено чуждо тяло.

Третите лица помагачи на ответника-„ЗАД ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК[ЕИК] и Застрахователно дружество „Евроинс“ АД не са изразили становище по касационната жалба.

С определение №6012 от 20.12.2024г., постановено по настоящото дело, касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност с оглед доводите на касатора касаещи оперативен протокол №1180/21.11.2018г. и епикриза от 07.12.2018г., издадена от Първа АГ болница.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, предявени от П. П. А. срещу СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – [населено място] за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на деликтното поведение на оперативния екип на ответното дружество по време на операция, извършена на 11.05.2017г., при която е бил забравен марлен компрес, затворен в капсула, който е причинил абцес с опасност от фатален за живота последващ перитонит и сепсис. Ищцата твърди, че на 21.11.2018г. била извършена втора -коремна операция, при която е констатирана находка – „формация с размери около 5 см., която ангажира влагалищния чукан, тънкочревни бримки и стената на ректум и пикочен мехур“.

При отпрепарирването, в съставения оперативен протокол било посочено, че се касае за чуждо тяло /компрес/ от предходна операция, която находка е била отстранена. Според ищцата, при първата операция в ответната болница не е била извършена щателна ревизия на оперативното поле, в резултат на което в абдоминалната кухина е оставен/забравен марлен компрес, което е грубо нарушение на Правилата за добра медицинска практика и по конкретно на утвърдените принципи на оперативната техника и отсъствие на добросъвестно проследяване на здравословното състояние в следоперативния период. По изложените 2 съображения, моли ответното дружество да бъде осъдено да и заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба; сумата от 7 955.55 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.05.2017г. до 26.04.2019г.; сумата от 1 488.50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляваща разликата между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 20.11.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019г.; сумата от 180 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, която сума е платена на външен специалист; сумата от 1 885 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, които е платила на ръка при консултациите на д-р К., включваща и сумата от 1000 лева преди извършването на операцията, както и направените деловодни разноски.

Ответникът - СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – [населено място] чрез депозирания отговор оспорва основателността на искове, като моли същите да бъдат отхвърлени, тъй като лекарският екип, извършил операцията на 11.05.2017г. е действал съобразно утвърдените медицински стандарти и добри практики, т.е. не е налице фактически състав по чл. 49 от ЗЗД.

Подпомагащите страни „ЗАД ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД и застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК] изразяват становище за неоснователност на предявените искове, като молят същите да бъдат отхвърлени поради тяхната неоснователност.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че на 11.05.2017г. в ответната СБАЛАГ „Майчин дом”, на ищцата била извършена „вагинална хистеректомия и вагинална пластика без отстраняване на аднексите“, преминала без усложнения и гладко протекъл следоперативен период, като ищцата била изписана на 17.05.2017г. Поради продължителни оплаквания, на 20.11.2018г. ищцата била приета за операция в ПСАГБАЛ „Света София” ЕАД с диагноза „доброкачествено новообразувание на яйчника след КАТ на малък таз установена ТУ формация“, като на 21.11.2018г. била извършена коремна операция, при която бил съставен оперативен протокол, в който е записано “… след отпрепариране на масивни адхезии се откри формация с размер около 5 см., която ангажира влагалищния чукан, тънкочревни бримки и стената на ректум и пикочен мехур. При отпрепарирването се установи, че се касае за чуждо тяло от предходна операция /компрес-екстирпира се/”. В хистологичното изследване №Х9656- 62 на контейнер с надпис „Влагалище“ с два отделни биопсични фрагмента с неправилна форма. Единият – жълтеникаво-белезникав с размери 20/15/10 мм. – 9656-57. Другият с размер 45/10/5 мм. – 9658-62 е посочен резултат:

„Материал влагалище – мастна; фиброзна и мускулна тъкан с огнищни кръглоклетъчни инфилтрати и кръвоизливи; фрагменти от неспецифична гранулационна тъкан“.

Според заключението на СМЕ, приемната и окончателната диагнози във второто болнично заведение - ПСАГБАЛ „Св.София” ЕАД не съвпадат: ищцата е приета с диагноза „Съмнение за неуточнена формация на ляв яйчник“ „на нещо в постоперативният влагалищен чукан”, а в епикризата при изписването е посочена диагноза „Чуждо тяло” с неупомената локализация 3 в тялото на пациента. Според в.л. вторият оперативен протокол е изключително неточен и непълен с оглед задължението при отваряне на корем да се описва в пълен обем какво е намерено, състояние на коремните органи в долната половина на корема, какво и как е оперирано и отстранено и какво е изпратено за хистопатологично изследване. При приемна и работна диагноза „Съмнение за неуточнена формация на ляв яйчник”, в.л посочва, че при извършената операция въобще не са погледнати и описани състоянието на аднексите /оставените двустранно маточни тръби и яйчници/. В оперативния протокол е описана „формация с размери около 5 см., която ангажира влагалищния чукан, тънкочревни бримки и стената на ректум и пикочен мехур“, което оператора е определил като „чуждо тяло от предходна операция - компрес“. Според заключението, констатацията в оперативния протокол от ПСАГБАП „Св. София” ЕАД за намерено „чуждо тяло от предходна операция компрес“ не се потвърждава от извършеното хистопатологично изследване. Според в.л. технически не е било възможно да има „компрес”, защото марлените компреси са стандартизирани тип „Микулич“- многопластови, с размери 40 см. х 40 см.; 45 см. х 45 см. или 50 см. х 50 см. и са с вградена рентгеново контрастна нишка. Наличието на такъв компрес е невъзможно, тъй като такива не се използват за вагинални операции, защото свит на топка е с размер около 6 - 7 см., а описаната формация при компютърната томография е значително по - малка и стои много по - високо в корема. Отделно от това, в случай, че наистина е имало „чуждо тяло”, то задължително е трябвало да бъде изпратено за хистопатологично изследване /ХПИ/ или да е описано от патолога. Според в.л. представената медицинска документация установява, че такъв материал -чуждо тяло, компрес, не е изпращан за ХПИ, предвид което категорично се опровергава диагнозата при изписване на ищцата след операцията, извършена в ПСАГБАЛ „Св. София” ЕАД.

Забравянето на марля/компрес в оперативното поле е изключително рядко и невъзможно предвид вида на вагиналната хистеректомия, която е коренно различна от отворена коремна операция, когато такова усложнение, като описаното от втория оператор „забравено/оставено/ чуждо тяло” е теоретично възможно и може да се приеме като пропуск на оперативния екип. В конкретния случай, ищцата е имала оплаквания за влагалищно кървене, продължило седем месеца след извършената хистеректомия, както и за няколко масивни кръвоизлива, повишена телесна температура, обща отпадналост и дискомфорт, които са били индикации за извършване на колпоскопия. Това изследване в случая е било добра възможност за оценка на състоянието на ищцата с цел търсене на причините за нейните оплаквания. Не се установява наличието на спешност при приема на ищцата в ПСАГБАП „Св. София” ЕАД. Извършените за диагностиката ехографии не са открили патологични промени в малкият таз. Отсъстват документирани усложнения, които да са основание ищцата да бъде приета в ПСАГБАП „Св. София” ЕАД и лекувана за постоперативни усложнения от извършената вагинална хистеректомия. Според заключението, констатацията в оперативния протокол от ПСАГБАП „Св. София” ЕАД за намерено „чуждо тяло от предходна операция - компрес“ не се потвърждава от извършеното хистопатологично изследване. Според вещото лице при извършване на какъвто и да е тип или обем оперативна интервенция задължително се изпращат за последваща 4 патохистологична диагностика на течно съдържимо /гной, муцинозна течност, излив корема, асцит и т.н./ и отстранените органи или частите от тях. При установено „чуждо тяло” то задължително трябва да се опише по макроскопски вид и размер, както в оперативният протокол, така и в направлението за хистопатологично изследване. В случая такива дейности не са извършени - нито е изпратен такъв материал, нито е извършено хистологично изследване на чуждо тяло. Компютърната томография и патохистологично изследване са способите, които единствено и окончателно могат да потвърдят или отхвърлят наличието на „чуждо тяло“. Докато резултатите от извършените КТ и хистологично изследване не установяват наличието на „чуждо тяло“ в абдомена и нейните оплаквания „влагалищно кървене, няколко масивни кръвоизлива, повишена телесна температура, обща отпадналост и дискомфорт“ не могат да се свържат с наличието на „чуждо тяло“. Тази симптоматика според в.л. предполага наличието на яйчникова киста или възпаление. КТ изключва каквото и да е „чуждо тяло”, тъй като компресът има рентгеноконтрастни нишки и при изследването е невъзможно да не бъде установено наличието му. Патохистологичното изследване категорично е отхвърлило наличието на такава находка в абдомена на ищцата. Теоретично, при наличие на „чуждо тяло - марля” обикновено се наблюдава „капсулиране” и пациентът няма оплаквания за дълъг период. Когато е близо до кухинен орган, например пикочен мехур или черво, след време може да се образува фистула /отвор/ към него и това да бъде причината за откриването на такова чуждо тяло. В случая, при извършената на 26.10.2018г. компютърна томография на абдомен и малък таз в диференциално диагностичен аспект е описана „овариална киста, абсцес“. Клинико-лабораторните изследвания, направени при приемането и, както и оплакванията на пациентката при хоспитализацията, изобщо не насочват към наличието на такава патология - перитонит или сепсис. Според в.л. хоспитализацията в ПСАГБАП „Св. София” ЕАД е била планова, а не спешна и то поради вероятност от формация в областта на левия яйчник. Описаните в резултата от хистологичното изследване структури нямат нищо общо с компрес или частица от тъканен материал. Описаните мастна, фиброзна и мускулна тъкан, с огнищни кръгло клетъчни инфилтрати и кръвоизливи, фрагменти от неспецифична гранулационна тъкан най вероятно са постоперационни промени в тъканите, оформящи оперативния чукан. В заключение, в.л. посочва, че клиничната диагноза „Чуждо тяло МКБ Т81.5“ описана в епикризата при изписването не е била нито клинично изявена, нито хистологично потвърдена.