Решение № 4393 от 14.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4393 гр. Пловдив, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330121912 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ предявен от Д. А. Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Л. Н. Н. със съдебен адрес – *** против Прокуратурата на Република България с адрес: град София, бул.

„Витоша” № 2, представлявана от главния прокурор, за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие водено наказателно производство за престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК по пр. пр. № ***/***г. по описа на РП-***, което е прекратено с Постановление на РП-*** от 15.05.2024г. Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на Постановление за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на ***г. в село ***, община ***, обл.***, като водач на лек автомобил „***“ с рег.№ *** бил спрян за извършване на проверка от полицейски служители на РУ – *** при ОД на МВР ***, при което бил тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози посредством тест „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабричен № ***, като уредът отчел наличие на наркотични вещества – ***. Ищецът възразил срещу този резултат и поискал да му се издаде Талон за медицинско изследване на биологични проби от кръв и урина. Обяснил на полицейските служители, че в същия ден бил при стоматолог, като дори им показал амбулаторен лист, на който било отразено, че „заради лечение на пулпит на 27 зъб е направен прием на аналгин, лидокаин и дианкат като болкоуспокояващи лекарства“. Въпреки това полицейските служители съставили АУАН на ищеца Серия № ***/***г., затова, че управлява МПС след употреба на ***. Със съставения АУАН били иззети от водача СУМПС, Контролен талон, СРМПС и два броя регистрационни табели на МПС-то. Тъй като ищецът не бил съгласен с показанията на техническото средство за проверка на наркотични вещества бил съпроводен до ЦСМП – гр.***, където са му взети проби от кръв и урина за токсилогичен анализ. По случая било образувано досъдебно производство № ***/***г. по описа на РУ *** към ОД на МВР ***. Със Заповед № *** на ***г. на ищеца била наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване 1 на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Със Заповед № *** на ***г. била наложена и ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози за срок от 6 месеца. Със Заповед за задържане на лице № ***/***г., издадена от РУ ***, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът бил задържан за срок от 24 часа, тъй като имало достатъчно данни, че е извършил престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. По образуваното досъдебно производство № ***/***г. била назначена съдебна химико-токсикологична експертиза за установяване наличието на наркотични вещества или техни аналози в биологичните проби на ищеца, която не установила наличие на такива. С Постановление за прекратяване от 15.05.2024г. по пр.пр. № ***/***г. по описа на РП – ***, образуваното наказателно производство било прекратено, като мотивите за прекратяването били, че не е извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Твърди се, че от ***г. до ***г. ищецът неправомерно бил лишен от правото да управлява МПС. Близките му също били лишени от възможността да го управляват, тъй като било със свалена регистрация. През този период, продължил повече от 10 месеца, ищецът твърди, че търпял болки, страдания, стрес, смут, унижения, притеснение, неудобство и дискомфорт в ежедневието си, страх, че може да бъде осъден за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, което не е извършил. Изпитвал страх за своето бъдеще и евентуалната му осъдителна присъда, която щяла да окаже влияние както върху личния, така и върху професионалния му живот. Ищецът работил във „*** и работата му била несъвместима с осъждане поради секретния й характер. Сочи, че неговите познати и приятели започнали да странят от него. Неправомерното лишаване от правото му да управлява МПС се отразило на цялото му семейство, тъй като той и съпругата му работили в гр.***, а детето им било *** също в гр. ***, поради което автомобилът им бил ежедневно необходим. Освен това често се налагало да кара *** до гр. ***, поради здравословни проблеми. Настъпила и видима промяна в поведението и здравословното състояние на ищеца, изпитвал притеснение, което довело до невъзможност да се грижи за обичайните си дела. Налагало се да моли приятели да го придвижват с личните си автомобили, което го правело раздразнителен, напрегнат и уязвим. Всички тези вреди твърди да са пряка и непосредствена последица от незаконното лишаване от правото да управлява МПС, образуваното ДП и евентуалното обвиняване в извършване на престъпление. Предвид изложеното предявява настоящият иск и моли да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура Пловдив, е подал писмен отговор, с който оспорва иска за обезщетение на неимуществени вреди като неоснователен и недоказан. Счита, че ищецът носи тежестта да докаже твърденията си, изложени в исковата молба. Той обаче не представял доказателства за претърпените от него вреди, както и за съществуващата пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата на РБ. Посочва, че, предявената претенция с исковата молба в размер на 10 000 лв. е прекомерна. Претенцията за посочената сума не съответствала на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД и на трайната съдебна практика по аналогични случаи. Сочи, че в случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, от значение е как незаконосъобразните действия на държавния орган са се отразили върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Претенцията на ищеца е завишена и не съответствала на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Сочи, че образуваното досъдебно производство не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Претенцията не била съобразена и със срока на наказателното производство, което приключило в разумен срок. По отношение на ищеца не било повдигано и предявявано обвинение и не е взимана мярка за неотклонение. Не съществували данни ищецът да търпял други мерки за процесуална принуда. Не били ангажирани доказателства за множество извършени процесуални действия с участието на ищеца. С оглед гореизложеното оспорва претенцията насочена към Прокуратурата на РБ като недоказана и неоснователна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна 2 следното:

Между страните не се спори, а и от приложеното досъд. пр. № ***/***г. по описа на РУ на МВР гр. ***, пр. пр. № ***/***г. по описа на РП-*** се установява, че същото е образувано срещу ищеца Д. А. Х. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК за това, че управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред.

В хода на досъдебното производство са извършени редица процесуално-следствени действия, сред които разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства, извършване на химико-токсикологична експертиза и други, като същото е приключило с мнение на разследващия полицай за прекратяване на наказателното производство от 12.04.2024г.

С Постановление от 15.05.2024г. на РП-*** е прекратено наказателното производство по пр.пр. № ***/***г. по описа на РП-***, досъд. пр. № ***/***г. по описа на РУ на МВР гр.

***, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените неимуществени вреди ищецът ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. Д. М. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 24.04.2025г./.

От показанията на същия се установява, че пътувал заедно с ищеца за *** и в с.*** ги спрели за проверка. Д. шофирал и му направили тест за алкохол и наркотици. Този за наркотици дал положителна проба, а за алкохол- отрицателна. Свалили номерата на автомобила, а Д. полицаите закарали в *** и го задържали за 24 часа. Бил с него на кръвната проба. Д. бил много притеснен, защото ако го осъдели щял да остане без работа. Познавал го от 12 години и знаел, че не употребява наркотици и алкохол. След този случай приятелите го отбягвали, подигравали се с детето му в училище, карал се с жена си. Наложило се в продължение на 11 месеца да разчита на него и на приятели, защото работил във ***, ***и *** му били болни и постоянно трябвало да търси транспорт да ги кара по болници. В резултат на това отслабнал, не можел да спи, пиел лекарства за кръвно и изглеждал много притеснен.

Съдът кредитира показанията на св. ***, тъй като същият има непосредствени възприятия относно установените от него факти, показанията му съставляват първичен източник на доказателства и не са оспорени от страните, като не се констатираха противоречия с доказателствената съвкупност по делото, които да налагат самостоятелния им анализ.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като в последствие наказателното производство е прекратено с постановление на прокуратурата, защото е прието, че деянието не съставлява престъпление.

При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратурата на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и 3 достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анагажират от ищеца доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че не се споделят съображенията на ответната страна, че поради липса на повдигнато обвинение не следва да се ангажира отговорността на Прокуратурата. По този въпрос е налице константна съдебна практика на ВКС на Р. България, в която се приема, че обвинението за целите на ЗОДОВ има по широко понятие и е достатъчна предпоставка да се търси обезщетение за вреди ако фактически е образувано досъдебно производство срещу лицето, независимо дали има постановление за привличането му като обвиняем и в последствие производството е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление.