Определение № 548 от 12.04.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. Плевен, 12.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500275 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.

С определение № 13 от 03.02.2023 г. по гр.д. № 9/2023 г. Районен съд гр. Т. е оставил без уважение исканията на ищеца по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса по делото и по чл. 95 от ГПК за предоставяне на безплатна правна помощ в производството като е прекратил производството по делото.

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбоподател Д. К. Ц. от гр. Г., който е подал частна жалба срещу определението и обжалва същото като неправилно и незаконосъобразно.

Според частният жалбоподател неправилно му е отказано предоставяне на освобождаване от държавна такса в производството, тъй като получава пенсия в размер на 46,25 лв., за което е представил доказателства по делото.

По отношение на прекратяване на производството се твърди, че е възможно да са налице документи във връзка с договора за цесия, които не се намират в него, но могат да бъдат намерени, тъй като адвокатът му П.Б. от АК Г. е починала на 08.01.2022 г.. Излага твърдения, че по договорите за кредит няма конституирани кредитор и длъжник, както и че ищецът е бил дългогодишен консултант на управителя на дружеството – кредитополучател по договора за банков кредит. Моли се въззивният съд след като се запознае с данните по 1 делото да постанови определение, с което да отмени определение на РС Трябва.

Окръжният съд като съобрази изложените в частните жалби оплаквания и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С исковата молба /ИМ/, депозирана на 16.01.2023 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 9/2023 г. по описа на РС Т. ищецът Д. К. Ц. от гр. Г. е предявил против ответника „***“ АД, гр. С. осъдителен иск за сумата от 25 000 лв., предявен като частичен от иск за сумата от 27 054 лв.. Ищецът твърди, че с договори за цесия, сключени на 25.09.2021 г. в качеството на цесионер е закупил вземанията на „***“ от гр. Н. към Банката – ответник, произтичащи от надвзети, но недължими и неизискуеми възнаградителни лихви като съставна част на погасителните вноски, заплатени по договор за кредит № 1 от 05.09.2007 г. и договор за кредит № 2 от 29.09.2008 г.. В ИМ се излагат неясни твърдения относно начина на формиране на лихвите по кредитите, относно надвзетите суми според ищеца суми по кредитите, причините, поради които счита, че са платени без основание, съдържанието на договорите за цесия и др., както и липсват ясни искания към съда и не е посочено коректно актуалното наименование на Банката - ответник. С ИМ са направени искания за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса по делото и предоставяне на безплатна правна помощ по делото. С ИМ са представени писмени доказателства: разписка за приета пратка от ищеца до Банката ответник от 08.11.2021 г., договор за банков кредит № ***/05.09.2007 г. между“*** /България/“ ЕАД, гр. С., ЕИК *** и „***“ ЕООД, гр. Н., ЕИК *** и договор за банков кредит № ***/29.04.2008 г. между“*** /България/“ ЕАД, гр. С., ЕИК *** и от друга „***“ ЕООД, гр. Н., ЕИК ***, Ю.А.М. и К.А.М.. С ИМ са представени са таблици и графики, изготвени от ищеца.

За да остави без уважение искането на ищеца за освобождаване от държавна такса по делото и за да прекрати производството по делото, РС Т. е приел, че с ИМ е предявен недопустим иск, тъй като липсват твърдения и 2 доказателства ищецът да е придобил вземане срещу ответника, както и доказателства за съобщавване на цесията на длъжника, като наред с това е налице неяснота в какво се състои искането към съда. За да откаже да освободи ищеца от държавна такса по делото районният съд е приел, че разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК е неприложима по отношение на ищеца, тъй като претенцията е основана на търговска сделка сключена между търговски дружества и предявяването й формално от физическо лице не е основание за промяна на този извод и би довела до заобикаляне на закона.

Правните изводи на първоинстанционният съд не се споделят от въззивния съд.

Въззивният съд приема, че районният съд е сезиран с нередовна ИМ при неяснота на фактическите обстоятелства, на които се основават исковете, неяснота на твърдените права по два договора за банков кредит и два договора за цесия, неяснота на исканията, отправени към съда, неправилно посочване на ответника, доколкото към момента на подаване на ИМ наименованието на ответната банка е „***“ ЕАД, гр. С., което се установява и от изготвената от съда служебно справка за актуално съдебно състояние. При тези данни според въззивният съд е налице неяснота с какви искове е сезиран съда за да се извърши преценка на тяхната допустимост, както и да извърши преценка какъв е дължимият размер на държавна такса и да се дадат указания за нейното внасяне, в случай, че определението по чл. 83 ал. 2 от ГПК, с което се отказва освобождаване от държавна такса преди това е влязло в законна сила.

Въззивният съд приема също, че при редовност на ИМ и сезиране на съда с допустими искове, доколкото ищецът е физическо лице по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК, поради което преди да пристъпи към произнасяне по този ред районният съд следва да даде надлежни указания към ищеца да представи декларация по чл. 83 ал. 2 от ГПК и писмени доказателства за декларираните обстоятелства, като извърши и самостоятелна проверка на декларираните обстоятелства и едва след това да се произнесе по искането.

Налице е неяснота дали ищецът и частен жалбопоподател поддържа искането си за предоставяне на безплатна правна помощ в производството пред районния съд, но доколкото основателността на същото е обусловено от 3 предявяване на допустими искове и представяне на доказателства за липса на финансова възможност за страната да заплати адвокатско възнаграждение, каквито липсват по делото на този етап, районният съд следва да изясни тези обстоятелства в случай, че ищецът поддържа това искане в първата инстанция.

При тези правни изводи въззивният съд приема, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното определение отменено, като делото се върне на РС Т. за последващи процесуални действия и нова преценка на редовността на исковата молба, както и на доказателствата, касаещи молбите по чл. 95 от ГПК и чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 13/03.02.2023 г., постановено по гр.д. № 9/2023 г. на Районен съд Т..

ВРЪЩА делото на РС Т. за последващи процесуални действия и нова преценка редовността на исковата молба, както и на доказателствата, касаещи молбите по чл. 95 от ГПК и чл. 83 ал. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4