Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 116 от 27.02.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 1668/2025
Вид
Решение № 116
Подписан
27.02.2026
В сила
24.03.2026
Състав
НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.111 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Разград, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330101668 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.108 от Закона за собствеността и чл.30, ал.2 от с.з.

Депозирана е искова молба от С. Х. Е., Б. М. К. и Б. А. З., с която са предявени искове срещу Д. И. Х.: за установяване, че ищците са съсобственици на нива с площ от 9,483 дка, имот №007029 по плана за земеразделяне на с.Д. и на лозе с площ 0,518 дка в м.“Нови лозя“, имот №056027 по плана за земеразделяне на с.Д. при права 1/8 за Б. А. З. и по 1/12 за другите две ищци и за предаване на владението на ищците на тези идеални части; за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижими имот №********* г. до размера на 1/12, 1/12 и 1/8 за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата по 300 лв., представляваща припадаща им се част от изплатен наем на ответника от ЗП М. Б. М. за стопанските 2020/2021,2021/2022 г., 2022/2023 г., 2023/2024 г. и 2024/2025 г. за ползване на горепосочените идеални части.

Претендират и за заплащане на законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, както и на направените по делото разноски.

Ищците твърдят, че ответникът е техен племенник, че собствеността по отношение на процесните ниви е възстановена с решение на ПК на наследниците на С. Е. К., че ищците, както и ответника са сред наследниците на този общ наследодател, че ответникът не е установил по отношение на дяловете на ищците явно, непрекъснато и несмущавано владение в своя полза; че същият през 2017 г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост; че е отдавал тези имоти под наем на ЗП М. Б. М. и е получавал по 60 лв. на декар, без да им дава част от сумата.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, в който признава исковете за ревандикация на недвижимите имоти и за отмяна на нотариалния акт. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на 1 сумите, претендирани с осъдителния иск за периода преди 2022 г. , а от стопанската 2022/2023 г. признава иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, установи следната фактическа обстановка:

Ищците по делото С. Х. Е. и Б. М. К. са наследници на М. Ц. Е. /заедно с друг наследник от същия ред/, починал на ********* г. Последният е син и един от четиримата наследници от първи ред на С. Е. К., починал на ********* г.

Ищецът Б. А. З. е син, респ. наследник от първи ред на Ф. А. А., починала на ********* г. /заедно с друг наследник от същия ред/, която също е едно от четирите деца на С. Е. К., починал на ********* г.

Ответникът Д. И. Х. също е внук на общия за всички наследодател С. Е. К. син на дъщеря му Х. С. И..

С решение №149 от 01.01.1997 г. ПК – Разград е възстановила правото на собственост на наследниците на С. Е. К. по отношение на нива с площ от 9,483 дка, имот №007029 по плана за земеразделяне на с.Д. и на лозе с площ 0,518 дка в м.“Нови лозя“ имот №056027 по плана за земеразделяне на с.Д..

На 05.09.2017 г. с нотариален акт №********* г. ответникът Д. И. Х. е признат за собственик на двата процесни имота по наследство от С. Е. К..

Видно от представените скици към настоящия момент двата имота са съответно с идентификатори *** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Д..

Според свидетелските показания на свид.М. Б. М., той обработва процесните зем. земи. Пояснява, че за стопанската 2024/2025 г-. не е извършил плащания за тези ниви, т.к.имало спор между наследниците.

Според представената справка, изготвена от него и приета като писмено доказателство по делото, по договор за наем, сключен с ответника Д. И. Х. ЗП М. Б. М. е заплатил за ползването на нивата с площ 9,483 дка съответно на 14.10.2021 г. сумата 664 лв., респ. по 70,02 лв. на дека, на 27.09.2022 г. – 855 лв., респ. по 90,16 лв. на декар, на 16.10.2023 г. – 853 лв., респ. по 89,95 лв. на декар и на 14.10.2024 г. – 853 лв., респ. по 89,95 лв. на декар.

Ответникът признава обстоятелството, че ищците са съсобственици на процесните имоти.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът стигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС, следва да са налице кумулативно следните материално-правни предпоставки: ищците да са собственици на претендираните недвижими имоти, респективно на ид. ч. от същите, ответникът да владее имотите и то без правно основание.

С предявените по чл. 108 ЗС искове ищците претендират от ответника да им предаде владението на идеални части, съответстващи на частта, която имат от наследството на общия наследодател С. Е. К., за които имоти е съставен КНА, в който е посочено, че ответникът е единствен собственик по давностно владение и наследство на процесните имоти.

Ответникът не оспорва обстоятелство, че от издаване на КНА до настоящия момент владее процесните имоти.

Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна.

По делото са приложени удостоверения от наследници, съдържанието на които не е оспорено.

2

От съдържанието им се установява, че първите двама ищци са съсобственици на процесните имоти при права по 1/12 за всеки, а третия ищец – при права 1/8 идеална част.

Ответникът не оспорва твърденията на ищците, че не е налице установяване от него на явно, непрекъснато и несмущавано владение на процесните имоти.

Не оспорва обстоятелството, че не е уведомил ищците, че има намерение да свои процесните имоти като собствени.

Ето защо съдът приема съобразно твърденията на страните и доказателствата по делото, че е опровергана констатацията на нотариуса за изтекла придобивна давност в полза на ответника по отношение на наследените от тримата ищци съответно 1/12, 1/12 и 1/8 идеална част.

Предвид горното, съдът намира предявените искове по чл. 108 ЗС за посочените в ИМ имоти за основателни до предявените размери за всеки от ищците.

Според Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. В тези случаи Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, предвижда отмяна на констативния нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, като се приема, че с тези актове се констатира право на собственост въз основа на факти, които в исковото производство са оборими и при уважаване на иск за собственост с предмет установяването на принадлежността на същото това право, издаденият констативен нотариален акт подлежи на отмяна.

Ето защо искането за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ********* г. на нотариус Роска Иванова с рег. № 378 на НК, район на действие РС - Разград, вписан в СВ с вх. рег. №3866/05.09.2017 г., акт № *********, в частта му, касаеща 1/12 ид.ч. от процесните имоти, на които е собственик ищцата С. Х. Е., 1/12 идеална част от процесните имоти, на които е собственик ищцата Б. М. К., и 1/8 ид.ч. от процесните имоти, на които е собственик ищеца Б. А. З. е основателно.

По отношение на иска за заплащане на съответната част от сумата, получена от ответника за ползването на процесния имот от земеделски производител, същият намира правно основание в разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗС. Този текст урежда отговорността за ползите и за тежестите, които единият съсобственик е получил или претърпял за съответната част на другия съделител.

Тази разпоредба урежда частна хипотеза за неоснователно обогатяване.

Във връзка с възражението на ответника, че вземането за ползите се погасява с краткия давностен срок, регламентиран в чл.111 от ГПК, Съдът следва да вземе предвид разясненията за периодичните плащания, записани в Тълкувателно решение № 3/2011 Г. на ОСГТК на ВКС: "Характерен признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо – годишен, месечен, седмичен или дневен. „Периодично” е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото 3 задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.“

В случая вземането на ответника към земеделския производител е периодично, тъй като множеството престации имат един и същ правопораждащ факт – сключения договор за наем.

За вземането на ищците обаче правопораждащ факт е не този договор, а получаването на сума от ответника. Всяко получаване на годишно плащане е юридически факт, който поражда вземането, поради което не може да се твърди, че ползите за ищците произтичат от един факт и вземането за същите се погасява с тригодишен давностен срок.

По нататък в същото тълкувателно решение е записано, че „Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Повтарящите се задължения за плащане обаче са периодични само тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в случаите когото те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди“. В случая такъв предварително определен падеж няма, за последната година дори не се е породило задължение за ответника, т.к. земеделският производител, който обработва земята не е извършил плащане.

Така за периода от 23.09.2020 г. до 23.09.2025 г. ответникът е получил за процесната зем. земя сумата 3 225 лв. 1/8 от тази сума е 403,13 лв., а 1/12 – 268,75 лв. Така на първите две ищци следва да бъде присъдена сумата 268,75 лв. и в останалата част до размера на 300 лв. този иск за бъде отхвърлен. На третия ответник в съответствие с диспозитивното начало следва да се присъди поисканата от него сума от 300 лв.

На основание чл.78 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото в размер на 915 лв.

Воден от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. И. Х. с ЕГН-********** и постоянен адрес с.Д., общ.Разград, ул.“********* че С. Х. Е., ЕГН ********** с адрес с.Д., общ.Разград, е собственик по наследяване от своя баща на 1/12 ид.ч. /една дванадесета идеална част/ от следните поземлени имоти:

- Нива от 9,483 дка (девет декара четиристотин осемдесет и три квадратни метра), четвърта категория, местност „Дениклер”, имот № 007029 (седем хиляди и двадесет и девет) по плана за земеразделяне на село Д., при граници и съседи: имот № 007030, имот № 000287, имот № 007028, имот№ 007011, имот № 007010, а съгласно влезлите в сила кадастрална карта и регистри на село Д., одобрени със Заповед № РД-18-280/08.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София представляващ имот с идентификатор *** (двадесет и четири хиляди осемстотин двадесет и девет, точка, седем, точка, двадесет и девет), последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма, извършени изменения на КККР със заповед, местност ,Дениклер”, с площ от 9 485,00 кв.м. (девет хиляди четиристотин осемдесет и пет квадратни метра), с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 4 4

(четвърта), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 007029 (седем хиляди и двадесет и девет), при съседи: имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***;