Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 977 от 05.03.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2977/2023
Вид
Решение № 977
Подписан
05.03.2024
В сила
25.06.2024
Състав
Диляна Василева Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за здравното осигуряване
  • чл. 7 · Наредба № 25 от 4 ноември 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ

РЕШЕНИЕ

№ 977 гр. Пловдив, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330102977 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 52 от ЗЗО от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление в гр.

Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от **** **** ****, чрез пълномощника му- адв. В. Б., против М. Т. Д., ЕГН: ********** от гр. П., ул. С. № **, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 52 от ЗЗО.

В исковата молба се твърди, че на *********** ответникът постъпил по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив в Спешно отделение с оплакване от повръщане на *** материи, но тъй като състоянието му не е могло да бъде преодоляно в спешния сектор, пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Сочи се, че ответникът бил хоспитализиран в клиниката на ***** с приемна диагноза „Х.“. Била оказана на М. Д. болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека /КП/ №*** „********“, чиито изисквания били посочени в приложение № 17 на Националния рамков договор за медицинските дейности от 2020г. – 2022г. При постъпване на пациента била съставена История на заболяването № ***/2021г., като за лечението била издадена епикриза, в която били описани извършените медицински дейности – процедури, консултации и изследвания, включени в диагностично-лечебния алгоритъм на КП № ***. Ответникът бил изписан на 27.05.2021. с окончателна диагноза „Х.“. Посочва се, че към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното лечение ответникът бил здравно неосигурен по Закона за здравното осигуряване, като той не възстановил правата си на здравноосигурено лице до изписването си от болницата и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ, която била в размер на 458,20 лева, която включвала: лабораторни и образни изследвания, консултативен преглед от специалист и два дни престой в клиниката, като сумата била определена съгласно действащия към момента на хоспитализация ценоразпис за платените медицински услуги предоставяни от УМБАЛ 1

„Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив. Посочва се, че ответникът не възстановил до изписването си здравноосигурителните си права, както и не заплатил сумата от 458,20 лева, като за това на 30.03.2022г. лечебното заведение изпратило покана за доброволно изпълнение до пациента, която била върната в цялост, като непотърсена от подателя.

За събиране на горната сума ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.

№15750/2022 по описа на Районен Съд – Пловдив, 17 гр. състав, като претендирали и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до пълното изплащане на сумата, както и разноските. За ищецът възникнал правен интерес от завеждане на настоящата искова молба за установяване на съществуването на вземането по реда на чл. 422 от ГПК. С оглед гореизложеното, моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че М.

Т. Д. с ЕГН: ********** дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив сумата от 458,20 лева, представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по време на болничен престой продължил от 25.05.2021г. – 27.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл. 410 от ГПК до пълното изплащане на задължението.

Претендират се разноски за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв.

В. М., е подал отговор на исковата молба, с който счита исковете за неоснователни и недоказани и моли да се отхвърлят. Оспорва твърденията в исковата молба, че ответникът през процесния период 25.05.2021г. – 27.05.2021г. е бил с прекъснати здравноосигурителни права. Оспорва на лицето да е била оказана твърдяната спешна медицинска помощ и в частност твърдените лабораторни и образни изследвания, консултативен преглед от специалист и два дни престой в клиника. Оспорва ответникът предварително да е бил запознат от лечебното заведение, че е с прекъснати здравно осигурителни права и че оказаната му медицинска помощ следва да бъде заплатена от него. Заявява, че същия по никакъв начин не бил информиран от страна на „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД за това колко ще му струва всяка една манипулация от тези, които било необходимо да му се направят.

Оспорва съдържанието на представените от ищеца писмени доказателства – „Лист за преглед на пациент в КДБ/СО“, „Направление за хоспитализация“, „История на заболяването“ и „Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ“, като на същите липсвал подпис на ответната страна. В случай, че ищецът твърди, че „Декларация за информирано съгласие“ е подписана от ответника, то оспорва същата, като я счита за неавтентична и на основание чл. 193 ГПК оспорва нейната истинност. Счита предявения иск за неоснователен, тъй като предвид спешността на състоянието на пациента, предоставената му медицинска помощ следвало да бъде безплатна. Твърди, че от представената в исковата молба документация можело да се заключи, че оказаната на ответника медицинска помощ е представлявала такава при спешно състояние, като на това основание здравноосигурителния статус на същия бил без значение и следвало да се финансира от държавния бюджет. Твърди, че видно от приложените доказателства ответникът бил приет по спешност. Посочва се също, че не ставало известно по какъв начин е формирана дължимата според ищеца сума. Твърди, че болничното заведение не е изпълнило изискванията на чл. 86, ал. 2 от ЗЗ за уведомяване на пациента за стойността на лечението. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените от ищеца установителни искове.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със Заповед № 7793/03.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 2

ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15750/2022г. по описа на ПРС е разпоредено ответната страна да заплати сумата от 458,20 лева главница, представляваща цената на предоставена на пациента медицинска помощ в периода от 25.05.2021г. до 27.05.2021г. на лице с прекъснати здравноосигурителни права, които не са били възстановени през цялото време на болничния му престой, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда- 31.10.2022г. до окончателното изплащане , както и сумата от 25 лева, представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.

Като писмени доказателства по делото са приобщени лист за преглед на пациент в спешно отделение, направление за хоспитализация, декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични лечебни процедури, Епикриза, извлечение от ИЗ № ****/2021г., покана за доброволно плащане, вено с известие за доставяне, сметка на пациент, писмо от ТД на НАП-Пловдив относно здравноосигурителния статус на ответника, резултати от образно-диагностично изследване, резултати от клинична лаборатория, Заповед на изп. директор на лечебното заведение от 05.02.2015г. и ценоразпис на платените услуги, предоставяни от ответника.

При анализа на доказателствената съвкупност, съдът намира от правна страна следното:

От анализа на приетите по делото писмени доказателства се установява, че на **** ответникът е постъпил по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив в Спешно отделение с оплакване от повръщане на **** материи, но тъй като състоянието му не е могло да бъде преодоляно в спешния сектор, пациентът е бил насочен към стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.

Ответникът е хоспитализиран в клиниката на ***** с приемна диагноза „Х.“. На същия е оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека /КП/ № *** „***********“, чиито изисквания са посочени в приложение № 17 на Националния рамков договор за медицинските дейности от 2020г. – 2022г. При постъпване на пациента е съставена История на заболяването № ***/2021г., като за лечението е издадена епикриза, в която са описани извършените медицински дейности – процедури, консултации и изследвания, включени в диагностично-лечебния алгоритъм на КП № **. Ответникът и изписан на *** с окончателна диагноза „Х.“.

Установява се от приетите по делото доказателства към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното лечение ответникът е бил здравно неосигурен по Закона за здравното осигуряване, като той не възстановил правата си на здравноосигурено лице до изписването си от болницата.

Ищцовото болнично заведение е страна по Националния рамков договор за медицинските дейности към процесния период, като на ответника безспорно е оказана болнична помощ, включена в обхвата на медицинските дейности при задължителното здравно осигуряване, предвиден в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, които се заплащат от НЗОК. Към периода на предоставяне на медицинска помощ – от 25.05.2021г. до 27.05.2021г. ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, поради което на основание чл. 52 от ЗЗО следва да заплати оказаната му медицинска помощ по цени на съответното болнично заведение.

От заключението на съдебно-почерковата експертиза, извършена от в. л. М. С. се установява, че в предоставената за изследване декларация, подписът положен за „пациент“ е изпълнен от М. Т. Д..

Съдът кредитира заключението на съдебно-почерковата експертиза, като компетентно извършена, отговаряща пълно и ясно на поставените въпроси и допринасяща за изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното 3 парично вземане, по отношение на което вече е издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

Неоснователно е възражението на ответника, че в случая се касае за спешно състояние на пациента, поради което и разходите за оказването й следва да се поемат от държавата, по следните съображения:

Съгласно чл. 7 от Наредба №25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ предвижда, че „разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата“. Следователно ако пациента бъде хоспитализиран, както е в процесния случай и при положение, че е бил здравно неосигурен, той дължи заплащането на оказаната му медицинска помощ.

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване- държавна такса в размер на 25 лева, ДТ за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева, заплатено възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, както и ДТ в заповедното производство в размер на 25 лева,поради което заплащането им следва да се възложи в тежест на ответника.

С оглед изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 130 лева, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за приетата съдебнопочеркова експертиза.

По изложените съображения, съдът