Решение № 18362 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18362 гр. С., 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110130690 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.... С.“ ЕАД, ЕИК .. седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я..., представлявано от изпълнителния директор .. и председателя на Управителния съвет ... чрез пълномощника им юрк. .., против С. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ж. к. „..., ... и с настоящ адрес в гр. С., ж. к. „..., .. .

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на съсобственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С., район П... ж. к. „..., .. вх...... потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок.

Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „....“ ЕООД. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника.

Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 22486 по описа на съда за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Т.... С.“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответницата за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 14473 от 14.05.2024 г. по частно гражданско дело № 2486 по описа на съда за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав, а именно: сумата от 404,95 лв. (четиристотин и четири лева и деветдесет и пет стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец август 2020 г. респ. месец май 2020 г. до месец април 2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., район П... ж. к. „..., .. . ., инсталация ... от която а) 331,50 лв. (триста тридесет и 1 един лева и петдесет стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец август 2020 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 28.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 49,26 лв. (четиридесет и девет лева и двадесет и шест стотинки) - лихва за периода от 16.10.2020 г. до 29.03.2023 г., в) 20,35 лв. (двадесет лева и тридесет и пет стотинки) - главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 28.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 3,84 лв. (три лева и осемдесет и четири стотинки) - лихва за периода от 16.07.2020 г. до 29.03.2023 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „....“ ЕООД да представи всички относими към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Иска да бъде приложено по настоящето дело частно гражданско дело № 22486 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

Процесуалният представител на ищцовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „....“ ЕООД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът намери за основателно искането на ищеца за конституирането в качеството на трето лице - помагач на правоприемника на дружеството, предоставящо услугата за дялово разпределение. Видно от приложените писмени доказателства (договор, сключен на 09.06.2020 г. между „Т.... С.“ ЕАД и „МХ .“ ЕООД (с последваща фирма „....“ ООД), „....“ ООД е извършвало дялово разпределение в сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот през периода, предмет на исковата претенция. Наличието на договор между ищеца и дружеството, осъществяващо услугата за дялово разпределение, е достатъчно да обуслови извода за наличието на правен интерес за фирмата за дялово разпределение да участва в настоящето производство. Като подпомагаща страна следва да бъде конституирано „Д.“ ООД, тъй като след образуването на настоящето производство (на 14.08.2025 г.) „....“ ООД е прекратено, а негов правоприемник е „Д.“ ООД. Дружеството има седалище и адрес на управление на територията на Република България.

По делото са приобщени писмените доказателства, представени с исковата молба, като относими към спора и допустими.

Доколкото ответницата не е оспорила доставката на топлинна енергия, нито нейните размери и стойност , съдът не уважи исканията за допускане и назначаване на съдебно техническа и съдебно - счетоводна експертизи.

По искане на съда ТЛП -„Д.“ ООД представи намиращи се у него писмени доказателства, относно топлоснабден имот, находящ се на административен адрес гр. С., район П... ж. к. „..., .. . ет..... за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 22486/2023 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав, 2 вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответницата; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответницата; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива.

По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи основанието за претендираните вземания, на ответникът е указано да установят способ за погасяване на задълженията си.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно – задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.

По делото е приобщен договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 25.11.2005г. по силата , на който .. и С. И. И. са придобили апартамент . находящ се в гр. С., ж. к. „..., .. . ет. 7.

С оглед изложеното по делото е установено, че ответницата е съсобственик на процесния имот , притежаващ ½ от вещното право за исковия период и е страна по облигационно правоотношение с „Т.... С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.

По силата на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за ищеца е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответницата е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството й на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ през процесния период.

Съдържанието на правоотношението между страните е уредено от Общите условия (ОУ) на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от 3 ищцовото дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ – няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

На следващо място, видно от представените от третото лице – помагач ,„Д.“ ООД документи, се установява, че именно последното дружество е осъществявало дейността по топлинно счетоводство за СЕС, в която се намира апартамент № 55 , съсобствен на ответницата.

По делото е представен Договор от 09.06.2020 г. между „Т.... С.” ЕАД и „МХ .“ ЕООД (с последваща фирма „....“ ООД и „Д.“ ООД )относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Между страните не спори и относно обстоятелството, че през процесния имот до имота е осъществявана услугата по дялово разпределение от третото лице – помагач, респ. – сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес, е била топлоснабдена през целия исков период. Между страните не се спори и относно размера и стойността на предоставената топлинна енергия през процесния период.

Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно въведените от ищеца с исковата молба твърдения, че ответникът, в качеството си на съсобственик на топлоснабдения имот – апартамент . находящ се в гр. С., ж. к. „..., .. . ет. 7, е потребител на доставяната до имота топлинна енергия.

Разпечатката съдържа 34 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9cc7574-93ec-44f8-a02c-6497db839588