Решение № 304 от 05.09.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. София, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500437 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника И. М. А. по изпълнително дело № 20249250400009 на ЧСИ Радост Чолакова срещу отказа на съдебния изпълнител, обективиран в разпореждане от 08.04.2024 г. да бъдат намалени приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на взискателя.

Жалбоподателят твърди, че е депозирал пред съдебния изпълнител възражение срещу процесните адвокатски възнаграждения с искане да бъдат намалени на 10 лева. Счита, че не са налице предпоставките за кумулиране на възнагражденията по т. 1 и т. 4 от чл. 10 Наредба № 1 от 09.04.2004 г. на ВАдвС /НМРАВ/. Сочи, че адвокатът на взискателите е извършил само действието по депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, поради което му се дължи единствено минималния размер на предвиденото в чл. 10, т. 1 НМРАВ възнаграждение. Твърди, че в срока за доброволно изпълнение е изпълнил ангажимента си да приведе в изпълнение постановеното в съдебното решение. Счита, че правната или фактическата сложност на изпълнителното дело са без значение, с оглед на това, че други действия освен подаване на молба за образуване на изпълнително производство от страна на взискателя не са били предприемани. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител, както и да измени разпореждането за разноските, съгласно направените в жалбата искания.

Взискателят по изпълнителното дело „И.А.“ ЕООД е подал писмени възражения в законовия срок, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че адвокатското възнаграждение в размер на 800 лв. не е 1 прекомерено, съгласно Наредбата, като посочва, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС, поради което в определения адвокатски хонорар е включен и дължимият данък върху добавената стойност. Твърди, че след образуване на изпълнителното дело са извършвани и действия по процесуално представителство, а именно – водена е електронна кореспонденция, вземано е становище по представени доказателства, правени са искания по електронната поща.

Частният съдебен изпълнител – Радост Чолакова, е депозирал мотиви по жалбата, в които е изложил становище за неоснователността й. Поддържа, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение за образуване и за представителство по изпълнителното дело е в съответствие с минималните размери, определени в чл. 10, т. 1 и т. 4 НМРАВ. Счита, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение както за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство, защита и съдействие, тъй като длъжникът се е опитвал на шеканира изпълнителното производство, чрез демонстриране на някакво процесуално поведение, което е далеч от дължимото такова. Моли съда да остави без уважение жалбата като неоснователна.

Съдът след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител и писмените възражения на взискателя, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. /08.06.2017 г. / по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение, тъй като изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди 2 това или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в производството разноски.

Според разясненията съдържащи се т. 5 на ТР № 3/2015 на ОСГТК, тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.

В последния случай нереализираните изпълнителни способи се приравняват на такива, изоставени от взискателя.

Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените в разумен размер разноски във връзка с реализираното изпълнение, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова, както е в настоящият случай. При липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.

Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание.

3

В настоящия случай на 26.01.2024 г. в кантората на ЧСИ Радост Чолакова е образувано изпълнително дело № 20249250400009 с взискател „И.А.“ ЕООД и длъжник И. М. А. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.12.2023 г. от СРС по т. д. № 2256/2022 г., за осъждане на длъжника да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в ежедневниците вестник „Стандарт“ и вестник „Сега“, както и по телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван от Българската национална телевизия в часовия диапазон между 15,00 и 17,00 часа.

В депозираната молба за образуване на изпълнително дело се претендира и адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело в размер на 800 лева. Представен е договор за правна защита и съдействие от 21.01.2024 г. за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за образуване и водене на представителство по изпълнителното дело, както и за извършване на всички свързани с воденето на производството частни производства във връзка с обжалване действията на съдебния изпълнител

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника, като в нея е посочено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 10 о т Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е: по т. 1. – за образуване на изпълнително дело – в размер на 200 лв.; по т. 4 – за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет действия извън посочените в т. 2 и 3 – 350 лв. Настоящото изпълнение не е такова за събиране на парични вземания или за въвод или опразване на недвижим имот, т. е. не попада в хипотезите на чл. 10, т. 2 и т. 3 от Наредбата, следователно за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело с такъв предмет се дължи адвокатско възнаграждение в минималния размер посочен по т. 4, а именно – 350 лева.

При горните изчисления от Наредбата следва, че минималното възнаграждение за адвокатско възнаграждение без ДДС възлиза в размер на 550 лева.

По делото е представеното удостоверение за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС (стр. 80), поради което размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи с дължимия данък добавена стойност.

На следващо място не е основателно възражението, че делото не представлява такова с фактическа и правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. При дадения казус, както бе посочено, предмет на принудително изпълнение е задължението на длъжника да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в ежедневниците вестник „Стандарт“ и вестник „Сега“, както и по телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван от Българската национална телевизия в часовия диапазон между 15,00 и 17,00 часа. Изпълнението на 4 съдебно решение, постановено за защита на субективни авторски/ сродни права по ЗАПСП, представлява както фактическа, така и правна сложност, предвид предмета и естеството на действията, подлежащи на изпълнение, а също и предвид на правната уредба, която следва да бъде познавана. Правният режим на интелектуалната собственост и в частност авторското право се характеризират със силно изразен интернационален характер на правната уредба и на нормативните източници, които следва да се съобразяват при правоприлагането.