Решение № 60 от 17.06.2024, Районен съд - Девин
- Съд
- Районен съд - Девин
- Дело
- Гражданско дело 471/2023
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 17.06.2024
- В сила
- 09.07.2024
- Състав
- Елка Антимова Хаджиева
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 10 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 8 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 288 · Търговски закон
- чл. 430, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Девин, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20235410100471 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК и по чл. 23 във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че на 02.09.2022 г. е сключила договор с ответното дружество, по силата на който са й предоставени заемни средства в размер на 700.00 лева, при годишен процент на разходите – 47.786 %. Твърди, че съгласно чл. 6 от договора за заем, същия следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.
10 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на условията: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата в страната, в случай на двама поръчители размера на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; да не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем сключени със Заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР 1 към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Счита, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 10 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.8 на кредитора в размер на 348.55 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка, поради съображенията, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в 19 ал. 4 от Закона за потребителския заем. Счита, че преценката за действителността на клаузата за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както й от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Твърди, че преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случаи към момента на сключване на договора.
Счита, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора били настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които били учредили лично обезпечение. Твърди, че предвидената неустойка в размер на 348.55 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е близо 50 % от заетата сума в размер на 700.00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Твърди, че Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и 2 договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Счита, че било предвидено да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Счита, че неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. Твърди, че поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката и излага съображения.
Молят съда да постанови решение с което на основание чл.8 от договора за кредит от 02.09.2022г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, моли да се постанови решение, с което се осъди „К. Й." ООД да върне сумата от 84.57 лева /допуснато увеличение на иска в о.с.з./, платена неустойка по договор за кредит от 02.09.2022г. получена в периода от 02.09.2022г. до 30.11.2023г. поради нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника им адв. С. М., който счита така депозирания иска за допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че ищецът е кредитополучател, който е сключил с дружеството „К. Й." ООД договор за паричен заем № 324* на 02.09.2022г., при общи условия и предоставена съответна информация в стандартния европейски формуляр. Договорената сума от 700.00 лв. била получена от кредитополучателя, за което той е подписал РКО от 02.09.2022г. Твърди, че неустойката, визирана в чл. 8 от 3 договора за паричен заем се дължи в пълен размер още в момента на възникване на основание за начисляването й, а именно - при непредставяне в срок на поръчител, който да обезпечи по достатъчно надежден и сигурен начин вземането на кредитора по договора за заем т.е. на поръчител, който да отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ. Твърди, че размера на неустойката е предварително точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. Твърди, че клаузата по чл.8 от договор за паричен заем с № 324* сключен на 02.09.2022г. била индивидуално уговорена с кредитополучателя. Процесната неустойка представлявала разход, уговорен във връзка с неизпълнение на договорните задължения на потребителя, поради което не можело да се определи като възнаградителна лихва и съответно не можело да се отнесе към годишния процент на разходите (ГПР). Не е налице твърдяната недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, няма нарушение и на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Моли, да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, излага подробни съображения, претендира за разноски. Възразява относно претендирания от ищеца размер на адвокатско възнаграждение, като счита същия за прекомерен, алтернативно да му бъде присъждано такова по реда на чл.38 а от ЗА. поради липса на представени доказателства за основателност на прилагането на цитираната законова разпоредба. Направено е искане на основание чл. 193 от ГПК за откриване на производство по оспорване на истинността /автентичността/на: представеното Адвокатско пълномощно от С. М. К. в полза на ЕАД Е. И./адв. Е. И./, вписана в АК- Пловдив, както и Договор за правна помощ, в тази връзка назначаване на СГЕ. В тази връзка, оспорва тяхната автентичност/истинност, като твърди, че същите не носят подписите на ищеца - С. М. К., а именно: за пълномощното - в частта за положения от ищеца подпис в края на документа - срещу „упълномощител“; за договора правна помощ - в частта за положения от ищеца подпис в края на текста на всяка страница на документа - срещу „клиент“: С. М. К..
В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. С молби от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Е. И. не възразява да бъде даден ход на делото, излага съображения по същество.
В о. с. з. ответника не се явява и не изпраща представител. Със становище от адв. М., пълномощник на ответника не възразява да бъде даден 4 ход на делото, като оспорва иска и излага съображения по същество.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че страните сключили Договор за паричен заем № 324* на 02.09.2022г., по силата на който ответното дружеството „К. Й." ООД е предоставило на ищцата заемната сума от 700.00лева, която сума е получена на 02.09.2022г. от ищцата, за което се подписала в РКО. Според договора е уговорено връщането на заеманата сума на 5 месечни погасителни вноски от по 154.29лв., при погасителната вноска от по 224.00лв. месечно, с включена и дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение, видно от приложения към договора погасителен план. Страните са постигнали съгласие за фиксиран месечен лихвен процент от 3.330% и годишен процент на разходите от 47.786 %.
От ответника са представени разпечатка на изпратените на страната пред договорна документация - Стандартен Европейски формуляр; Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 324* на 02.09.2022г.;
Погасителен план и Общи условия.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че: в годишния процент на разходите /ГПР/ по договор за паричен заем № 324* от 02.09.2022 г., сключен със С. М. К., не са включени други разходи, освен възнаградителната лихва. Кредитът се оскъпява с уговорената в чл.8 от процесния договор неустойка от 84.57 лв. с 87%. Платената неустойка, отразена в таблица КСЧ е в размер на 84.57 лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.
Съдът намира, че предявените искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК и по чл. 23 във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД са основателни и доказани, по следните съображения:
Съгласно чл.26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат 5 невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи.
Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010г., постановено по т. д. № 911/2009г. на ВКС, I т. о.). Безспорно е, че между ищеца С. М. К. и „К. Й.“ ООД, гр. Х. е сключен Договор за потребителски кредит № 324* от 02.09.2022 г. за сумата от 700.00 лева, а размерът на погасителната вноска – 154.29 лева при годишен процент на разходите /ГПР/- 47.786 %, с дата на първо плащане – 02.10.2022 г. и дата на последно плащане – 02.02.2023 г. с обща сума за плащане – 771.45 лева.