Решение № 1 от 03.01.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Видин, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20221320100085 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № 542097902, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК 204915054, представлявано от Д. Д. – заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н. М. против Г. Г. Л. от с. ******, общ. ****** с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че с ответника са се намирали в договорни отношения по силата, на които ищецът е предоставил потребителски кредит на ответника в общ размер от 521.45 лева, от които 375.26 лева – главница, 31.48 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.05.2018г. до 05.10.2018г., 114.71 лева – мораторна лихва за периода от 05.06.2018г. до 23.07.2021г. Посочено е, че вземането се основава на договор за кредит CREX-15845828, сключен на 01.04.2018г. за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 6 месеца.

След сключване на договора, сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на търговския партньор. Съгласно уговорения погасителен план, ответницата е следвало да заплаща месечни погасителни вноски в размер на по 67.79 лева. Поддържа се, че длъжникът не е погасил нито една вноска по кредита. Заради това ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, поради което ищецът обосновава правния си интерес от водене на настоящото дело.

Иска се от съда да се признае за установено вземането на ищеца против ответника, подробно посочено в исковата молба.

В условията на евентуалност е направено искане в случай, че предявеният 1 установителен иск бъде отхвърлен, съдът да приеме, че ищецът предявява осъдителен иск срещу ответника за същите суми.

Ответницата, редовно уведомена, чрез назначен особен представител, в срока за отговор е оспорила исковите претенции като неоснователни и недоказани. Оспорила е твърдението, че сумата е получена от ответницата. Оспорила е дължимостта на претендираните лихви като нищожно искане поради нищожност на клаузите на договора.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност на вземането.

Правната квалификация на предявения иск е: установителен иск по чл. 422 от ГПК По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1635/2021г. по описа на ВРС, назначена и изслушана е съдебно – икономическа експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за потребителски кредит номер CREX-15845828, е видно, че на 01.04.2018г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс”, чрез «Зора – М.М. С.»ООД, като кредитор е отпуснало паричен кредит на ответницата като кредитополучател за закупуване на стока на стойност 359.10 лева. Към тази сума е включена и сумата от 16.16 лева – застраховка «сигурност на плащанията». Съгласно договореното, ответникът е следвало в срок до 05.10.2018г. да погаси заема на 6 месечни вноски, всяка по 67.79 лева, включваща главница и възнаградителна лихва по кредита. Посочено е също, че ГПР е 30.80%, а лихвения процент е 27.14%.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че на 01.04.2018г., ищецът е отпуснал кредит на ответницата за закупуване на стоки и услуги за срок от 6 месеца с период до 05.10.2018г. ГПР е фиксиран – 30.80%. , а годишния лихвен процент е 27.14%. На 01.04.2018г. ответницата е закупила стока на стойност 359.10 лева. Сумата е преведена от ищеца на „Зора М.М.С.“ по лизингов договор 15845828. Вещото лице е посочило, че към стойността е включена и сумата от 16.16 лева – сигурност на плащанията и кредита става в размер на 375.26 лева. Вещото лице е посочило също, че общата стойност на задължението е 406.74 лева, от които главница – 375.26 лева и договорна лихва в размер на 31.48 лева. Ответницата не е направила никакво погасяване по кредита. Вещото лице е дало заключение и за размера на лихвата забава за периода от 05.06.2018г. до 23.07.2021г., която възлиза на сумата от 114.71 лева.

От приложеното ч.гр.д. № 1635/2021г. по описа на РС – Видин, е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение от 29.07.2021г. за процесните суми.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл.

240 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ. Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем 2 сума, която кредиторът е предал на ответника. Усвояването на кредита се установява от заключението на вещото лице, което е посочило, че на 01.04.2018г. ответницата е закупила стока на стойност 359.10 лева и сумата е преведена от ищеца на „Зора М.М.С.“ по лизингов договор 15845828. В този смисъл, неоснователно се явява възражението на ответната страна, че сумата по кредита не била получена.

Съгласно погасителния план, уговорен между страните, кредитът е следвало да се погаси на 6 месечни вноски, всяка в размер на 67.79 лева, включваща главница и възнаградителна лихва. Срокът на договора е бил до 05.10.2018г. От заключението на вещото лице се установява, а и доказателства в обратна насока не са събрани, че ответницата не е извършила нито едно погасяване по кредита. При това положение, същата дължи на ищеца сумата от 375.26 лева, представляваща главница по кредита.

Възражението за изтекла погасителна давност на вземането е частично основателно по отношение на претендираните лихви. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, вземанията за лихви се погасява с изтичане на тригодишна давност. Заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1635/2021г. е подадено в съда на 28.07.2021г. Претенцията за заплащане на договорна лихва е за периода от 05.05.2018г. до 05.10.2018г. Това вземане за времето от 05.05.2018г. до 28.07.2018г. е погасено по давност и поради това, ответницата дължи на ищеца възнаградителна лихва за периода от 29.07.2018г. до 05.10.2018г. в размер на 8.87 лева, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер до сумата от 31.48 лева – исковата претенция ще следва да бъде отхвърлена.

Основателна се явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху непогасената главница по кредита. В чл. 3 от договора, страните са уговорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Безспорно е, че ответницата е изпаднала в забава на плащанията и дължи обезщетение за забава за периода от 29.07.2018г. до 23.07.2021г. , изчислено чрез програмен продукт „Апис“ възлиза на сумата от 100.29 лева, до който размер исковата претенция ще следва да се уважи, а до пълния претендиран такъв и за периода от 05.06.2018г. до 28.07.2018г. ще следва да се отхвърли като неоснователна поради погасяването й по давност.

По разноските.

В заповедното производство разноските на ищеца са в размер на 25.00 лева за платена държавна такса, както и му е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

Разноските на ищеца в настоящото дело са: 50.00 лева за платена държавна такса, разноски за особен представител в размер на 150.00 лева и разноски за вещо лице в размер на 120.00 лева.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в общ размер на 3

69.67 лева и разноски в настоящото производство в общ размер на 297.28 лева.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение, което при размер от 100 лева, изчислено съобразно уважената част на иска възлиза на 92.90 лева

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, както следва:

IBAN BG 17 CITI 9250 1010 0091, BIC:CITIBGSF – Ситибанк Европа АД, клон България.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № 542097902, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК 204915054, представлявано от Д. Д. – заместник управител притежава право на вземане към Г. Г. Л. с ЕГН ********** с адрес: с. ******, общ. ******, ул. ****** в размер на сумата от 375.26 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 28.07.2021г. до окончателното плащане по Договор за кредит CREX15845828, сключен на 01.04.2018г., за което е издадена Заповед № 363 / 29.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1635/2021г. по описа на РС – Видин.

ПРИЗНАВА за установено, че „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № 542097902, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК 204915054, представлявано от Д. Д. – заместник управител притежава право на вземане към Г. Г. Л. с ЕГН ********** с адрес: с. ******, общ. ******, ул. ****** в размер на сумата от 8.87 лева –възнаградителна лихва за периода от 29.07.2018г. до 05.10.2018г. по по Договор за кредит CREX-15845828, сключен на 01.04.2018г., за което е издадена Заповед № 363 / 29.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1635/2021г. по описа на РС – Видин, като претенцията за периода от 05.05.2018г. до 28.07.2018г. и над присъдената сума до пълния претендиран размер до сумата от 31.48 лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.

ПРИЗНАВА за установено, че „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № 542097902, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК 204915054, представлявано от Д. Д. – заместник управител притежава право на 4 вземане към Г. Г. Л. с ЕГН ********** с адрес: с. ******, общ. ******, ул. ****** в размер на сумата от 100.29 лева – лихва за забава за периода от 29.07.2018г. до 23.07.2021г. по по Договор за кредит CREX-15845828, сключен на 01.04.2018г., за което е издадена Заповед № 363 / 29.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1635/2021г. по описа на РС – Видин, като претенцията за периода от 05.06.2018г. до 28.07.2018г. и над присъдената сума до пълния претендиран размер до сумата от 114.71 лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.

ОСЪЖДА Г. Г. Л. с ЕГН ********** с адрес: с. ******, общ. ******, ул. ****** да заплати на «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № 542097902, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК 204915054, представлявано от Д. Д. – заместник управител сумата от 69.67 лева – разноски по заповедното производство за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сумата в общ размер от 390.18 лева – разноски в настоящото производство.

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е:

IBAN BG 17 CITI 9250 1010 0091, BIC:CITIBGSF – Ситибанк Европа АД, клон България.

Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин връчването му на страните. в двуседмичен срок от

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

5