Решение № 13497 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13497 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110149927 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба, депозирана от М. П. Й. срещу Д.

С. З., с която са предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 1 789,52 евро, представляваща главница по неформален договор за заем от 03.04.2024 г., ведно със законна лихва от 23.10.2025 г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и 221,55 евро, представляващи обезщетение за забава, начислено за периода 01.12.2024 г. – 23.10.2025 г. При условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата претендираната сума за главница от 1 789,52 евро като получени без правно основание съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В исковата молба и молба с уточнения с вх. № 413422/17.12.2025 г. са налице твърдения, че между ищцата в качеството на заемодател, и ответника като заемател, неформално било уговорено предоставяне на заем в размер на 1 789,52 евро (3 500,00 лева), с които З. да закупи л.а. марка „***“, м***, рег. № ***, която сума била предоставена на ответника в присъствието на свидетели. Сочи, че доколкото било уговорено връщане на процесната сума до 30.11.2024 г., но и към момента на депозиране на исковата молба ответникът не бил изпълнил задължението си по договора, следвало да бъде заплатено и обезщетение за забава. По евентуалния иск се твърди, че сумата е преведена на ответника без основание и той не следва да я държи, а следва да я върне на ищцата, защото тя е обедняла, като му я е предала. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който 1 ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че заедно с ищцата са живели на семейни начала в дома на родителите му в *** в период от близо 8 години, като от началото на м. септември 2024 г. били разделени. Сочи, че по време на съвместното им съжителство са си помагали финансово, но не били предавали суми в заем, а всеки правел разходи за общото им домакинство. Оспорва да е било налице заемно правоотношение между страните, както и ищцата да го е канила да връща претендираната сума, с оглед на което оспорва и претенцията за лихва за забава. Позовава се на съдебна практика. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно: наличието на валидно възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем от 03.04.2024 г., сключен между М. П.

Й. и Д. С. З., както и предаването на процесните суми срещу задължение за връщането им в твърдения срок, а именно до 30.11.2024 г. При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на задълженията.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателя предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а последния се задължава да върне заетата сума пари или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален и неформален. Елементите от фактическия състав на договора за заем са съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора.

Във връзка с възникване на облигационното правоотношение по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П.О.Д. и И.К.К., които са допустими съгласно чл. 164 ГПК.

Свидетелката П.Д. споделя пред съда, че в началото на месец април 2024 г., в делничен ден, след работно време – около 19:00 часа, ищцата М. Й. я помолила да я придружи, за да предаде на ответника Д. З., с когото ищцата била във връзка, сумата 3 500,00 лева. Споделя, че жилищните блокове, в които живеели страните по делото, са съседни, като тогава се срещнали пред 2 сграда в ***, в която се намира апартаментът на ищцата. Споделя, че М. Й. предала на ответника сумата 3 500,00 лева, която уговорили да бъде върната до началото на декември 2024 г. Обяснява, че през декември месец ищцата се опитала да се свърже с ответника, с когото били в обтегнати отношения, но той не пожелал да върне процесната сума. Към момента на предаване на сумата страните също били в обтегнати отношения, не живеели заедно, но не били разделени. Спомня си, че парите били нужни на ответника, за да си закупи автомобил с марка „***“. Споделя, че по молба на ищцата преброила паричната сума, преди да пристигне ответникът, но не си спомня купюрите, а само, че са били едри банкноти, събрани с ластик в пачка с дебелина около пръст и половина. Не е видяла страните да са подписали документ за предаване на сумата.

Свидетелката И.К., братовчедка на ответника З., споделя пред съда, че в началото на 2024 г. страните живеели заедно, в ***, като през септември същата година се разделили. Твърди, че заем не е предаван, а страните си помагали финансово, но без уговорка за връщане на суми. Споделя, че от ответника знае, че в началото на 2024 г. дал на ищцата около 5 000,00 лева за закупуване на автомобил, както и заплащал всички разходи, доколкото ищцата работела от 2-3 години. По време на връзката им свидетелката е присъствала и при предаване на дребни суми между страните – в порядъка на 20-50 лева, но не знае ищцата да е давала 3 500,00 лева на ответника.

От приложените по делото справка от централната база на АИС КАТ за настояща и бивша собственост на МПС, регистрирани на името на Д. С. З. се установява, че на 19.04.2024 г. същият бил регистриран като собственик на лек автомобил „*** 6“, цвят сив металик, с рег. № ***. Съгласно справка за настояща и бивша собственост на МПС на ищцата, се установява, че от 20.05.2024 г. М. П. Й. е регистрирана като собственик на лек автомобил ***, цвят бял, с рег. № ***.

Във връзка с това е приложен договор *** специализиран потребителски кредит от 01.02.2024 г., сключен между ЮЛ и М. П. Й., съгласно който кредитодателя отпуска на кредитополчателя сумата 20 000,00 лева, предназначен за закупуване на автомобил, като срокът за усвояване на кредита е 28.02.2024 г.

Съгласно представени извлечения за актуално състояние ЕЕТЗ от НАП се установява, че ищцата има сключен трудов договор от 11.08.2020 г., който е действащ и към настоящия момент, а ответникът е упражнявал труд по трудов договор в периода 06.07.2018 г. – 19.08.2019 г., както и от 24.01.2024 г. – 11.06.2025 г.

С оглед на горното, съдът кредитира показанията на свидетелката Д., които са последователни, непротиворечиви, съответстващи на останалите събрани по делото писмени доказателства, а именно справка от КАТ за Д. З. и първични, доколкото същата е присъствала при предаване на сумата от 3 500,00 лева и от които се установява, че в началото на м. 04.2024 г. ищцата предала на ответника процесната сума за закупуване на автомобил марка „***“, с уговорката за връщане на сумата до началото на м.12.2024 г. От друга 3 страна, съдът, след като прецени показанията на свидетелката К. на основание чл. 172 ГПК и обстоятелството, че не е пряк очевидец на размяната на търсената в настоящото дело сума, което заявява в открито съдебно заседание, намира, че същите не опровергават установеното от показанията на свидетелката Д..

Поради това по делото е доказано предоставяне на сумата, както и задължаването на ответника да върне същата в началото на м.12.2024 г., с което съдът счита, че е налице заемно правоотношение. По изложените съображения, доколкото не е проведено надлежно насрещно доказване от страна на ответника, който оспорва действителното получаване на сумата, се налага извод, че искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е установен по основание установени са твърденията за валидно възникнало правоотношение между страните по реалния договор за заем, както и по размер, с оглед на което същият следва да бъде уважен до пълния претендиран размер от 1 789,52 евро (3 500,00 лева).

Доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, то същият не следва да бъде разглеждан.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Доколкото по делото се установи наличието на валидно облигационно отношение по договор за заем между страните, то в тежест на ищцата е да докаже, че ответникът е изпаднал в забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

От събраните по делото доказателства се установи, че между страните било уговорено, че ответникът следвало да върне на ищцата сумата 3 500,00 лева в началото на месец декември 2024 г. Съгласно правилата на чл. 72, ал. 5 ЗЗД под начало се разбира първото число от месеца, респ. страните са уговорили пред свидетел, че договорът се сключва със срок, като Д. З. следва да върне на ищцата процесната сума до датата 01.12.2024 г. По делото се установи, че ответникът не е върнал процесната сума на ищцата в уговорения срок, респ. същият е изпаднал в забава. Поради това ответникът З. дължи на ищцата сума, изчислена по реда на чл. 162 ГПК в размер на 204,92 евро (400,79 лева), до който размер искът следва да бъде уважен, а за горницата до сумата 221,55 евро (433,32 лева) отхвърлен.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора с право на разноски разполагат и двете страни на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищцата претендира разноски в размер на 383,46 евро, от които държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които са налице доказателства в кориците на делото. Съразмерно на уважените искове, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 380,29 евро.

4

Ответникът претендира разноски в размер на 520,00 евро – адвокатско възнаграждение, за извършването на които са налице доказателства на л. 33-35 от делото. Ищцата релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, което съдът намира за основателно и същото следва да бъде намалено до размер от 357,90 евро (по арг. от чл. 78, ал. 5, изр. 3 ГПК). Съразмерно на отхвърлените искове, в тежест на ищеца следва да бъде възложено заплащане на разноски в полза на ответника в размер на 2,96 евро.

На основание чл. 77 ПК ищецът, като страна, останала задължена за разноски в процеса, следва да доплати по сметка на Софийски районен съд сумата 71,58 евро – държавна такса по иска с правна квалификация чл. 79 ЗЗД.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. С. З., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА М.

П. Й., ЕГН **********, с адрес: *** по предявените обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, чл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 789,52 евро, представляваща главница по неформален договор за заем от 03.04.2024 г., ведно със законна лихва от 23.10.2025 г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата 204,92 евро, представляващи обезщетение за забава, начислено за периода 02.12.2024 г. – 23.10.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 204,92 евро до пълния предявен размер от 221,55 евро, като неоснователен.