Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 181 от 22.02.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 4505/2022
Вид
Решение № 181
Подписан
22.02.2023
Състав
Кристина Николаева Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Перник, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. И.а като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720104505 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу Ж. М. К., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът, в качеството му на наследник на лицето М.ЙОР., починал на 02.08.2016 г., дължи на ищеца сумата от общо 1580.54 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 24, находящ се в гр. *****, от които главница в размер на 1444.12 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл. и 136.42 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 2642/2022 г. на РС Перник – 16.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. По тези съображения се иска претенциите да бъдат уважени.

1

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, копие от удостоверение за наследници на М.ЙОР. и копие от удостоверение за отказ от наследство.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е депозиран писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват като недопустими, евентуално по основание и размер. По отношение на допустимостта се твърди, че не ставало ясно на какво основание е предявена исковата молба – на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 или т. 2 и дали е спазен преклузивният срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Спрямо основателността искът се оспорва като неоснователен като се твърди, че видно от представените по делото документи ОУ на дружеството ищец били публикувани само в един местен ежедневник, но не и в централен такъв. Поради това се твърди, че същите не са произвели действие и се оспорва възникването на качеството потребител на ответника въз основа на същите.

На следващо място искът се оспорва и по размер като се твърди, че в процесното жилище радиаторите били свалени. Поради това се посочва, че минавали само тръби, което не можело да обоснове претенциите в посочения размер. В тази връзка и сумите се оспорват като нереални и завишени. Твърди се, че не става ясно как са изчислени – по какви показатели и какви единични цени и дали се включват и други суми освен за сградна инсталация.

Не се оспорва, че ответникът е собственик на процесния имот.

Поради това се възразява срещу исканията за издаване на съдебно удостоверение и задължаване на ответника да представи документ за собственост. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В хода на производството от страна на ищцовото дружество са представени – три броя уведомления за неплатени сметки до Милен Йорданов, свидетелство за проверка на средство за измерване /от 29.05.2018 г. при срок на валидност на проверката 29.05.2020 г./, електронна извадка в табличен вид през процесния период, в която са отразени показанията на топломер и водомер в абонатната станция, електронна извадка в табличен вид с температурен график, 12 броя фактури с уведомления за доброволно плащане, ОУ на ищеца, публикувани в централен ежедневник в.к. Новинар, договор № 99/08.12.2011 г. с ФДР и списък към него, удостоверение за регистрация от 29.02.2008 г., електронна извадка в табличен вид по компоненти, писма от „Техем сървисис“ ЕООД и от „Директ“ ООД. В съдебно заседание от 24.10.2022 г. е изслушан един свидетел като са представени за констатация и оригинал на ОУ на ищцовото дружество от в-к.

Новинар.

В хода на производството е извършена и комплексна съдебна технико икономическа експертиза /КСТИЕ/.

В съдебно заседание, проведено на 23.01.2023 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.

2

Ответникът се явява лично и с адв. Д.. Последният изразява становище за отхвърляне на исковете. Поддържа, че не се доказва действително доставяне на топлинна енергия в начисленото количество. Обръща се внимание, че радиаторите в дома на ответника са свалени. Посочва и че нямало данни за договор между сградата в режим на ЕС и ФДР. Претендират се разноски.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1583/16.05.2022 г. по ч.гр.д. № 2642/2022 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника лично.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. и извлечение от в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г., от които е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен и в един централен ежедневник. Оригинал на в-к. „Новинар” е представен от ищеца и в съдебно заседание, като съдът е установил съответствие между копието и оригинала.

Страните по делото не спорят, че ответникът Ж. М. К. е изключителен собственик на имот – апартамент № 24, находящ се в гр. ***** през целия процесен период. Видно от удостоверение за наследници на лицето М.ЙОР. същият е починал на 02.08.2016 г. като е оставил за свои наследници ответника Ж. М. К. /син/ и лицето М. М. К. /син/. От своя страна от представено копие от удостоверение за отказ от наследство се установява, че М. М. К. е извършил отказ от наследството на баща си на 08.11.2017 г.

По делото е изготвена и приета комплексна съдебна технико икономическа експертиза. От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена улугата „дялово разпределение” – в тази връзка вещото лице уточнява, че липсват данни кога е подписан договор между сградата в режим на ЕС и фирмата за дялово разпределение /ФДР/, но счита, че това е станало 2006 г. – когато са първите изравнителни сметки. Уточнява, че ФДР в сградата е „Нелбо“ АД. Налице е обаче договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, считано от 08.12.2011 г. – договор № 99/ 08.12.2011 г. /представен и по делото/.

От своя страна дружеството „Нелбо“ АД има правоспособност на извършва услугата дялово разпределение, видно от удостоверение за регистрация от 29.02.2008 г. /представено по делото/. Към договора между ищеца и „Нелбо“ АД е налице приложение на обслужваните обекти, в което присъства сградата, където е процесният апартамент на ответника.

По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице 3 посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни.

Това се потвърждава и от представеното свидетелство за проверка на средство за измерване, налично по делото – от 29.05.2018 г. – при срок на валидност на проверката до 29.05.2020 г. Отразено е, че количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката.

Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва се, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния период е в размер на 1444.12 лева, което кореспондира с исковата претенция. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

Съгласно изготвена към заключението таблица № 2 начислената на ищеца сума /главница/ е за следните компоненти: топлоенергия за отопление на имот, топлоенергия за за отопление на сградна инсталация, топлоенергия за битово горещо водоснабдяване и вноска дялово разпределение /по 2.11 лева месечно за процесния период/. В таблица № 3 към заключението е отразен статусът на отоплителната инсталация в имота /към момента на експертизата и след посещение от в.л. на място/ - а именно: жилището има шест помещения – кухня, дневна /трапезария/, две стаи, баня и мокро помещение.

Отоплително тяло има само в дневната, като в мокрото помещение има щранг лира. В тази връзка отчети са извършвани на тялото в дневната – където и сумите са начислявани по отчет, а в мокрото помещение няма индивидуален отчет, а начисленията са само по изчислителен път. В имота има монтирани и два броя водомери за измерване на битова гореща вода.

От експертизата в икономическата й част се установява, че през процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 1444.12 лева. Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г. е в размер на 136.42 лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. Въведени и съобразени при получаване на тези стойности са извършените в периода изравнителни сметки. На последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е извършил плащания за топлинна енергия относно процесния период. Плащания от ответника не са извършвани.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото 4 експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. Съответните данни за абонатната станция и имота са представени от ищеца и пред съда, като за разчитането им съдът се основава на приетата експертиза. В тази връзка и съдът обръща внимание, че по делото са представени документите, въз основа на които е работило вещото лице техник.

На последно място по делото са представени и 12 броя фактури за процесния имот т.е. за всеки месец от процесния период, от където следва и извод, че ищцовото дружество редовно е издавало фактури за начислените от него суми със съответните разяснения.