Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10031 от 27.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30416/2025
Вид
Решение № 10031
Подписан
27.05.2026
Състав
ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 10031 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110130416 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК..., против С. А. Х., ЕГН:

**********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. А. Х., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумата 1 779,36 евро (3 480,13 лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 19.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 210,91 евро (412,50 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 13.03.2025 г., 23,80 евро (46,54 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 19.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,77 евро (11,28 лева), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 13.03.2025 г.

По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 16111/2025 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответницата е подала възражение по чл. 414 от ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че ответницата, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ... 121, аб. № 1

153973, дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., които не е заплатила, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че С. А. Х. дължи 1 779,36 евро (3 480,13 лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 19.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 210,91 евро (412,50 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 13.03.2025 г., 23,80 евро (46,54 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 19.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,77 евро (11,28 лева), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 13.03.2025 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата, чрез адв. К. оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че правото на собственост или ползване върху процесния имот е недоказано. Възразява срещу начина на изчисляване на потребената топлинна енергия, тъй като т.6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., уреждаща формулата за изчисление на количеството топлинна енергия за сградна инсталация, е отменена с решение на ВАС. Възразява срещу дължимостта на лихвата за забава, тъй като ищецът не е доказал изпадането в такава. Счита, че таксите за дялово разпределение не се дължат на ищеца, тъй като услугата се предоставя от дружество за дялово разпределение.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия е предоставил на ответницата през процесния период топлинна енергия на претендираната стойност, стойността на услугата дялово разпределение, както и изпадането в забава за тяхното заплащане.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му.

От общите данни в заключението на съдебно-техническата експертиза (л. 129-135 от делото), което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се установява, че сградата, находяща се в гр. София, ... в която се намира жилището, е с непрекъснато топлоснабдяване в периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. и следователно процесният имот е топлоснабден, като за него е открита партида с абонатен № 153973.

2

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на обекти в тази сграда. Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата С. А. Х., че не е клиент на топлинна енергия поради липса на доказателства за възникнало облигационно правоотношение, както и поради липса на доказателства да е приела наследството на своите наследодатели.

В тази връзка следва да се посочи, че когато доказването има за предмет факти, за които страната носи доказателствената тежест, същото следва да бъде главно и пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у съда относно осъществяването на релевантния факт. Пълно доказване може да бъде проведено и посредством косвени доказателства, когато отделните установени по делото факти се намират в такава логическа връзка помежду си, че обуславят единствения възможен извод относно съществуването на главния факт.

От представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България от 26.03.1998 г. (л. 124-128 от делото) се установява, че процесният топлоснабден имот е деклариран като собственост на ..., като е отбелязано, че имотът е придобит въз основа на договор за продажба № 25 от 30.06.1978 г., сключен с Главна дирекция за изграждане на София при СГНС. Последваща данъчна декларация за процесния имот (л. 120-123 от делото) е подадена на 25.03.2004 г. от .., в която лицето е декларирало идентични данни по отношение на собствеността и основанието за придобиване на имота.

Като писмени доказателства по делото са приети протокол от ОС на ЕС от 07.11.2000 г. (л. 33-36 от делото), съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр.

София, ..., е избрало „Техем Сървисис“ ЕООД да извършва дяловото разпределение на топлинната енергия и са упълномощени три лица, които да сключат договора с дружеството, едно от които е ответницата С. А. Х.. На л.

33-34 от делото е представен и договорът с „Техем Сървисис“ ЕООД, в който фигурира името на ответницата като представител на етажната собственост.

Представен е и списък на етажните собственици, участвали при приемането на решението от 07.11.2000 г., в който като собственик на процесния апартамент № 121 е посочен ... По делото е приет и списък на живущите от 12.10.1977 г. (л. 25 от делото) във вход Е на жилищна сграда – блок № 25, находящ се в ж.к. „Надежда-3, в който като собственик на апартамент № 121 отново е посочен ... От удостоверение за идентичност от 07.06.2011 г. (л. 27 от делото), издадено от СО – район „... в същия жилищен комплекс.

От представеното удостоверение за родствени връзки от 28.11.2019 г. се установява, че .., починал на 03.12.2003 г. и .., починала на 21.05.2007 г., са родители и наследодатели на ответницата С. А. Х..

Видно от приетата по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ от 19.11.2007 г.

(л. 116-119 от делото), ответницата С. А. Х. е декларирала процесния имот като свой, придобит по наследство, като отново е посочила като придобивно 3 основание договор за продажба № 25 от 30.06.1978 г., сключен с Главна дирекция за изграждане на София при СГНС.

От така приложените писмени доказателства не се установява пряко правно-релевантният факт относно принадлежността на правото на собственост на ответницата върху процесния имот, но съдът намира същия за установен при условията на пълно и главно доказване въз основа на съвкупността от косвени доказателства, ангажирани по делото. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ, подадена от ответницата, макар и да не представлява титул за собственост, има доказателствено значение като извънсъдебно признание относно принадлежността на правото на собственост върху имота. Този извод се подкрепя и от останалите събрани по делото писмени доказателства – декларациите по чл. 14 ЗМДТ, подадени от наследодателите на ответницата, протокола от ОС на ЕС от 07.11.2000 г., сключеният договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, както и списъците на етажните собственици и живущите в сградата, от които се установява принадлежността на процесния имот към патримониума на наследодателите на ответницата и връзката на самата ответница с управлението на етажната собственост.

В отговора на исковата молба е релевирано изрично възражение срещу факта на приемане на наследството, поради което е в тежест на ищеца е било да го установи. Приемането на наследството може да стане изрично по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН или мълчаливо чрез конклудентни действия, които несъмнено предполагат намерение за приемане на наследството или при укриване на наследствено имущество – чл. 49, ал. 2 ЗН. В конкретния случай с подаването на посочената декларация ответницата е манифестирала пред държавен орган права на собственик върху наследствен имот, поради което това действие следва да бъде ценено и като такова, несъмнено предполагащо намерение за приемане на наследството.

На отделно основание следва да се посочи, че между страните в настоящото производство е приключило друго гражданско дело за предходен период (01.10.2020 г. до 30.04.2022 г.), по което с влязло в сила Решение № 21165 от 21.11.2024 г. на СРС, 48 състав, потвърдено с Решение № 260/15.01.2026 г. на СГС, IV-Д възз. състав, са признати със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти, обуславящи претенцията за потребена топлинна енергия в настоящия процес – че ответницата, като собственик на процесния имот по силата на настъпилото наследствено правоприемство, е потребител на топлинна енергия в процесния имот.

Доколкото по настоящото дело не са ангажирани доказателства за последващо прехвърляне на правото на собственост върху имота, а напротив – от постъпилия отговор от Агенция по вписванията се установява липса на вписани разпоредителни сделки или други промени по партидата на имота, съдът приема, че установеното със сила на пресъдено нещо качество на ответницата на потребител на топлинна енергия се е запазило и през процесния период.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът приема за установено, при условията на пълно и главно доказване, че след смъртта на ..., ответницата С. А. Х. е придобила собствеността върху 4 процесния имот по наследство, поради което през процесния период е имала качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, респ. отговаря за доставената й топлинна енергия.

Съгласно чл. 150 ЗЕ вр. чл. 149, ал. 1, т. 6 съдържанието на облигационното отношение между клиент и топлофикационно дружество се състои от публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР, като не е необходимо тяхното изрично приемане от клиентите/потребителите. За процесните искови периоди приложими са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.