Решение № 2303 от 19.12.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 686/2019
- Вид
- Решение № 2303
- Подписан
- 19.12.2019
- В сила
- 21.04.2021
- Състав
- МИРОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЦАРСКА-ПАНТЕВА
Други актове по делото
- Решение № 260181 от 16.10.2020 · МИРОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЦАРСКА-ПАНТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 ал.2 · Закон за енергетиката
- § 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл. 26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 37 · Закон за собствеността
- чл. 142, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 240а · Търговски закон
- чл. 240б · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 19.12.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА при участието на секретаря КИРИЛКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора… като разгледа т.д. № 686 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Т.С.“
ЕАД твърди, че е депозирал на 03.05.2008г. заявление и му е издадена заповед по чл. 410 от ГПК срещу ответника „ДКЦ V-София“ ЕООД за сумата от 38 359,65 лв., от които 34 247,56 лв. – главница и 4112,09 лв. – лихва за забава, като със съобщение, връчено на 29.10.2018г. бил уведомен за възможността да предяви иск за вземането си. Поддържа, че между него и ответника е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, като ответникът е ползвал такава за процесния имот и за процесния период, като за стойността са начислявани месечни сметки за дължимите суми. Предвид горното претендира признаване за установено, че има вземания за главница и лихва в посочените размери, а именно 34 247,56 лв. – главница за периода от ноември 2016г. до март 2017г. и 4112,09 лв. – лихва за забава за периода от 31.12.2016г. до 26.09.2018г., като претендира законна лихва и разноски. Допълнителна искова молба не е подал. В хода на съдебното производство поддържа претенциите чрез процесуалния си представител юриск. Р. като претендира уважаването им и присъждането на разноски.
Ответникът „ДКЦ V-София“ ЕООД е подал писмен отговор от 22.05.2019г., в който оспорва, че между него и ищеца съществуват облигационни правоотношения, като твърди, че такива доказателства не били представени. Не можело да се приеме, че имало сключен договор при Общи условия, тъй като ищецът не бил представил доказателства за публикуването им съгласно чл. 150 ал.2 от ЗЕ. Отделно от това поддържа, че представените с исковата молба два договора са недействителни по смисъла на чл. 26, ал.2 от ЗЗД, тъй като липсвали съществени клаузи относно начина на доставка, цени и др.
Освен това били подписани от предишния управител на дружеството в нарушение на чл. 17, ал.1, т.1 от Учредителния му акт, съгласно който той нямал право да извършва търговски сделки без съгласие на едноличния собственик / Столична община/. Освен това оспорва довода на ищеца, че бил собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, ул.“Акад.*******, като поддържа, че ищецът не е уточнил от кои факти извежда това си твърдение и това не следвало от представените актове за общинска собственост, а алтернативно поддържа, че дори и да се приеме, че е собственик, то не е на целия имот, а на 50,58% идеални части от същия. Твърди, че процесната сграда, за която се твърди, че е топлоснабдения имот не било ясно дали представлява етажна собственост по смисъла на чл. 37 от ЗС. Твърди, че имотът в действителност се ползвал от редица физически лица, стопанисващи отделни обекти, и те самите са задължени да заплащат топлинна енергия. В хода на съдебното производство поддържа оспорването чрез процесуалния си представител адв. С. като претендира отхвърлянето им и присъждането на разноски по списък.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложеното гр.д.№28076/2018г., че по подадено на 03.05.2018г. заявление от ищеца му е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение от 04.06.2018г., с която е разпоредено длъжникът „ДКЦ V София“ ЕООД да заплати сумата 34 247,56 лв. – главница, представляваща цена на топлоенергия за периода от ноември 2016г. до март 2017г. и 4112,09 лв. – лихва за забава за периода от 31.12.2016г. до 26.09.2018г., 817,19 лв. – разноски по делото, като е посочено в заповедта, че топлинната енергия е за имота, находящ се на адрес – гр. София, ул.“Акад. *******аб.№000543. Срещу заповедта е подадено възражение н 10.07.2018г., в срока по чл. 414 от ГПК и с разпореждане от 19.09.2018г. съдът е указал на заявителя възможността за предявяване на иска, като съобщение с разпореждането е връчено на 29.10.2018г. Исковата молба е заведена на 28.11.2018г. пред СРС, след което делото е препратено по подсъдност, т.е. в законоустановения срок.
С исковата молба е представено заявление от 21.10.2015г., подадено от ДКЦ V-София“ ЕООД, с искане за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на описания имот, като е приложен и акт №619 от 23.10.2002г. за частна общинска собственост за описания имот, находящ се в гр. София, мест.“Студентски град“, като е посочено, че той е включен в капитала на търговско дружество, както и акт за мастна общинска собственост № 1397/24.08.2015г. за посочените идеални части от сграда – здравно заведение, съставляващо бивша Студентска поликлиника с обща застроена площ 2 788,90 кв.м., РЗП 5 775,16 кв.м., а именно четириетажна сграда с приземен и тавански етажи, със странични крила на два етажа, конструкция монолитна, която е на адрес – гр. София, ул.“Акад. Ст. *******, като съсобственик на обекта е посочен „ДКЦ –V-София“ ЕООД с 50,58% идеални части от сградата. С приложеното към исковата молба решение на СОС №37 от 03.12.2015г. е дадено съгласие за увеличаване на капитала на ответното дружество чрез непарична вноска, а именно 49,42% ид.части от сграда – здравно заведение, а именно гореописания имот.
С исковата молба е представен договор №26975/Ш102100 от 20.10.2015г., сключен между ищцовото другество и ответника с предмет продажба на топлинна енергия за описания имот – сградата на ул.“************** / Студ.град/ и филиал – ж.к.“Младост срещу 8 СОУ, съответно под двата посочени абонатни номера, от които първият е 000543. Характера на потреблението е втора категория, без резервно захранване, като е уговорено плащане по банков път, а за неуредените в договора хипотези, приложимост на Общите условия, които е отбелязано, че са предадени. На 13.02.2017г. е сключен втори договор между страните, под № 32885/543, който е само за имота на ул.“**************, аб.№000543, със сходни на гореописания клаузи.
На стр. 38 и следващите са представени приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
На стр. 35-36 от делото е представено сключеното на 22.02.2017г. споразумение между ищеца и ответника, с който „ДКЦ V-София“ ЕООД като длъжник признава задълженията по т.1, а именно сумата в размер на 84 273,29 лв., от които 78675,13 лв. – главница за периода от 01.03.2015г. до 31.01.2017г. и се задължава да ги изплати на описаните вноски по чл. 2. В чл. 4 от споразумението е уговорено, че при неизпълнение на задължение по погасителния план или забавено плащане повече от 5 календарни дни, ищецът има право да предприеме действия по принудително събиране на сумите.
Представени са две писма –покани за плащане на суми до ответника, първото от 29.09.2017г., което съгласно отбелязването е получено на ръка от управителя В.З.а второто от 15.03.2017г. е отразено, че е получено от управителя Х.на 16.03.2017г., с които са претендирани заплащане на суми за процесния имот, като второто писмо се отнася за друг имот, а именно на ул.“*******но първото е за процесния.
По делото е изслушано и прието като неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Л.Б., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Към заключението е приложена справка-таблица с месечните отчети по общия топломер за доставяната топлинна енергия (ТЕ) към абонатната станция (АС) ДКЦ У-София ЕООД, общ. Студентска, ул. „**************- здравно заведение. Отчетните данни на топломерите, съгласно изготвената от ТР „София - Изток” информация съвпадат с данните по справката за използвана топлинна енергия, изготвена от ответника. Вещото лице сочи, че разпределената топлинна енергия в АС за периода е 465 142 квтч, като според данните, подадени от „Т.С.” ЕАД, фактурираната ТЕ е 463 919 квтч.( отразени са в Прил. 4). Според експертизата данните са в следната таблица:
ОТОПЛИТЕЛЕН СЕЗОН (лв).
11.2016-03.2017
СИ
13 178,11
ОТОПЛЕНИЕ
22 740,37
БГВ
0
ТАКСА
МОЩНОСТ
0
ОБЩО
35 918,48
Вещото лице сочи, че при начисляване на сумите за разход на топлинна енергия, „Т.С.” ЕАД се е съобразявала с изискванията на Закона за енергетиката (ЗЕ), Наредбата за топлоснабдяване и ОУ на ТФ София ЕАД, като и сумите са начислявани в съответствие на нормативната уредба. Вещото лице сочи, че в имота не е извършвано дялово разпределение, няма сключен договор с такава фирма, като уточнява в съдебно заседание, че потребяваната енергия е отчетена по общия топломер и фактурирана директно от топлофикационното дружество. Експертът сочи, че съгласно чл. 58, ал. 2 от Наредба 16-334 от 2007г. при топлоснабдяване на потребител с ТЕ за стопански нужди - технологичните разходи за ТЕ не се отчисляват засметка на „Т.С.” ЕАД и това може да се види в Приложение към зад.1 и зад.6. Вещото лице сочи, че в АС, захранваща с ТЕ процесния имот с аб. № 00543, има монтиран един топломер, с идент. № 4018263 и с него са извършвани всички измервания на ТЕ през процесния период. Съгласно получената информация (Приложения към зад. 7), са извършени метрологични проверки, както следва:14.02.2014г. - проверка, извършена от лиц. фирма „Е.Т.” ЕООД съсзаключение, че монтираният измервателен уред в АС на СЕС е годен и съответства на одобрения тип; и 17.11.2016г. - проверка, извършена от лиц. фирма А.Б.- С.” ЕООД със заключение, че монтираният измервателен уред в АС на СЕС е годен и съответства на одобрения тип. Вещото лице сочи, че проверките на топломерите са проведени от оправомощени лица при спазване изискванията на Закона за измерванията.
По делото е изслушано и заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Р.Г., което също се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото лице сочи, че се е запознало с предоставените справки от „Т.С.“ ЕАД и констатирало, че за процесния имот не са изготвяни сметки за дялово разпределение. Фактурирането на сметките е извършвано ежемесечно на база на замерване на данните на общите топломери. Няма погасени задължения за процесния период. В Приложение № 2 е извършена една корекция, която не касае процесния период. При запитване в отдел „Съдебни вземания” на вещото лице е отговорено, че по дължимите фактури за процесния период няма постъпили плащания. Дължимите суми за топлинна енергия за процесния период възлизат на 35 918,48 лв. - главница общо и по отделни пера – сума за топлинна енергия за отопление
22 740,37 лв., сума за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация - 13 178,11 лв., сума за топлинна енергия за БГВ 0,00 лв., съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния период, като всички са отразени в Приложение № 1.От приложените към делото фактури вещото лице е систематизира данните и изготвило Приложение № 3, в което са отразени номерата на фактурите, датата на издаване, показанията от топломерите, количеството, ед. цена, сума без ДДС, сума с ДДС. Общата стойност на фактурираната топлинна енергия за процесния период – от 11.2016г. до 03.2017 г. възлиза на 34 247,55 лв. Вещото лице сочи, че размерът на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 26.04.2018 г. общо и за отделните месеци е показана в Приложение № 3, колона 13 и възлиза на 4112.09 лв. Стойностите са дадени в следната таблица: фактура дата количество един. сума лв.
ДДС
Сума с лихва
Общо цена
ДДС лв/МВтч
1
2
8
9
10
11
12
13
14
**********
03.2017
30,2748
64,52
1953,33
390,67
2344,00
235,7
2579,70
**********
02.2017
95,07775
64,52
Разпечатката съдържа 60 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9cabb8c-b606-43aa-b285-51cfa57460de