Определение № 1174 от 13.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1174 гр. Благоевград, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20261200500884 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413 ал. 2, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин“, ж. к. „Люлин-10“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф. 4, представлявано от ***, чрез юрисконсулт ***, срещу Разпореждане № 1663/16.06.2026г., постановено по ч.гр.д.

№ 689/2026г., по описа на Районен съд Петрич, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение срещу А. И. Н.- ***, ЕГН **********, адрес с. ***, за вземания по Договор за потребителски кредит № 5331025 от 08.01.2025г.

С частната жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт на РС Петрич, като се иска от съда да отмени изцяло Разпореждане № 1663/16.06.2026г., постановено по ч.гр.д. № 689/2026г., по описа на Районен съд Петрич, като пастанови решение по същество.

Развити са съображения с частната жалба, че промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема/кредитора-заемодател/, с оглед целта на производството, е да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона е извън обхвата на хипотезата по чл.410, ал.3 от ГПК. Затова нито непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за уведомяването на длъжника за нея се явява нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл.411 ал. 2 т. 1 от ГПК. В този смисъл /Определение № 299 от 15.03.2024г. по в.ч.гр.д. № 147/2024г., ОС Стара Загора/.

Сочи се от пълномощникът на дружеството частен жалбоподател, че нормата на чл. 410, ал.

3 ГПК /нова, ДВ бр. 100/2019г. / следва да се разглежда съвместно с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /нова, ДВ. бр. 100/2019г./, като двете норми имат за цел да дадат възможност на 1 съда, до когото е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК да извърши служебно проверка за това дали е налице неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или пък е налице обоснована вероятност за това. Поддържа се, че цитираната законова норма изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя и няма основание тя да се тълкува разширително, извън буквалния й смисъл, поради което не е необходимо изискването и представянето на други писмени доказателства за възникването и изискуемостта на претендираното със заявлението вземане, извън изрично посочените в чл.

410 ал. 3 от ГПК, а договорът за цесия и уведомлението на длъжника за нея не са сред тях.

Излагат се доводи с частната жалба, че ако все пак съдът държи да провери активната легитимация на заявителя по заявлението по чл. 410 от ГПК, когато той се позовава и на договор за цесия, то достатъчна индиция в тази насока е фактът, че заявителят разполага с документите, установяващи вземането /след като ги представя/, което в общия случай означава, че тези документи са му били предадени от цедента.

Поддържа се с частната жалба, че липсата на приложено към заявлението доказателство за уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането също не е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение. Уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и в този смисъл не е условие за неговата действителност и за прехвърлителното действие на договора за цесия по отношение на процесното вземане. Изследването на този въпрос /дали длъжникът е уведомен за цесията/ изобщо не е предмет на заповедното производство, а би имало значение само в едно бъдещо исково производство за установяване на вземането и то само в случай че длъжникът в това исково производство направи възражения, че е платил част от дълга или целия дълг на предишния кредитор, преди да е бил уведомен за цесията. Така Определение № 516 от 4.08.2023г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 328/2023г.

Наличието на вземане на заявителя спрямо длъжника и неговата изискуемост са въпроси по същество, касаещи материалноправната легитимация на заявителя, които следва да бъдат разгледани в исковото производство, при наличие на възражение от длъжника, а не в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. /Определение № 1087 от 16.04.2025 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 491/2025 г./ По изложените съображения с частната жалба иска се отмяната на атакуваното разпореждане на РС Петрич.

Копие на жалбата не е връчвано на насрещната страна /чл. 413, ал. 2 от ГПК/.

Частната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимиран субект, който има правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Тя се явява редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След отделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав на въззивния съд намери за установено от фактическа страна следното:

РС Петрич е сезиран от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрисконсулт ***, със заявление с вх. № 5441/08.06.2026г. за издаване на заповед за 2 изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. И. Н.***, ЕГН **********, адрес с. *** за следните суми:

-303.82 евро- главница за периода от 07.04.2025г. до 06.08.2025г.;

-39.01евро.- договорна лихва за периода от 07.04.2025г. до 06.08.2026г.;-20.70евромораторна лихва за периода от 08.04.2025г. до 07.06.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2026г., като претендираните суми се претендират като изискуеми и дължими по Договор за потребителски кредит № 5331025 от 08.01.2025г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и А. И. Н.- ***, ЕГН **********, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.02.2024г.

Поддържа се със заявлението по чл. 410 от ГПК от заявителят- „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, чрез неговия пълномощник, че кредитополучателят не е възстановил платената сума по договора за кредит, поради което „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД е предявила вземането си пред съда по заповедното производство, с молба за издаване на заповед за изпълнене по чл. 410 от ГПК.

Заявителят твърди че е кредитор по претендираното вземане по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.02.2024г., и въз основа подписано на 03.02.2026г.- Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, като със заявлението не са представени никакви доказателства във връзка със сключения договор за цесия.

С Разпореждане № 1527/08.06.2026г. по ч.гр.д. 689/2026г. по описа на РС Петрич, съдът е оставил без движение подаденото заявление с вх. № 5441/08.06.2026г., като е приел че във връзка с разпоредбата на чл. 410 ал. 3 от ГПК, заявителят е длъжен при договор за потребителски кредит да представи ведно със заявлението по чл. 410 от ГПК- освен писмения договор на който основава искането си и всички приложения към него. Прието е от първоинстанционният съд че представянето на договор за цесия касае доказателства относно качеството на кредитор на заявителя по искането, като съобразно дадените задължителни указания по т. 4 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради настъпило частно правоприемство преди подаване на заявлението, пред съда по заповедното производство следва да бъде представено задължително доказателства за извършена цесия, чрез което да бъде установено качеството на кредитор на заявителят по реда на чл. 410 от ГПК.

В указания от съда срок е постъпила молба от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт *** ***, с която се възразява срещу дадените от съда по заповедното производство указания за представяне на договор за цесия и доказателства че извършеното прехвърляне на вземането е надлежно съобщено на длъжника във връзка с разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Поддържа се че извън правомощията на съда в 3 заповедното производство е да изследва въпроса дали заявителят по чл. 410 от ГПК е кредиторът по претендираното вземане, като тази проверка е извън предметния обхват на съда съобразно разпоредбата на чл. 410 ал. 3 от ЗЗД. Излагат се доводи, че това е проверка която може и следва да бъде извършена от съда в исковото производство, в случай че заявеното вземане бъде оспорено от длъжника по установения в закона процесуален ред.

С обжалванотоРазпореждане № 1663/16.06.2026г., постановено по ч.гр.д. № 689/2026г., по описа на Районен съд Петрич, съдът в заповедното производство е констатирал че дадените от него указания за отстраняване на нередовностите на заявление с вх. № 5441/08.06.2026г., не са отстранени от заявителя- „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, като това препятства съдът да изпълни служебните си задължения за извършване на проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит и за установяване на обстоятелствата във връзка с настъпилото частно правоприемство преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Съдът е приел че с оглед бездействието на страната заявител за отстраняване на нередовностите на подаденото заявление по чл. 410 от ГПК, в указания от съда срок, налице е основание същото да бъде отхвърлено изцяло.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Благоевград излага следните правни съображения:

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017г., ОСГТК, докладвано от съдиите ***а и ***, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на разпоредбата на чл. 278 ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон. Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.

В конкретния случай първата инстанция е приела, че заявителят не е изпълнил указанието, дадено от нея, и не е представил копие на договора за цесия, приложенията към същия и уведомление до длъжника за извършената цесия. С оглед на това и въз основа на нормата на чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК, Районен съд Петрич е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Съставът на Окръжен съд Благоевград не споделя аргументите, изложени от заповедния съд.

Указанието за представяне на копие на договора за цесия, приложенията към същия и уведомление до длъжника за извършената цесия, което е дала първата инстанция, е незаконосъобразно. Т. 4г на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, на която се е позовал районният съд, е неприложима в казуса, защото касае производството по чл. 417 от ГПК, а процесното заявление се основава на чл. 410 от ГПК.

4

Прилагане на документи за промяната в субектите на облигационното правоотношение не се изисква от нормата на чл. 410 ал. 3 от ГПК, поради което непредставянето на договора за цесия и доказателство за уведомяването на длъжника за същата не се явява нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя, и няма основание тя да се тълкува разширително и извън буквалния й смисъл.

Разпечатката съдържа 37 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9ca87bc-1ac2-4033-a4d3-63292cd9c6d8